07. Назначаване на съдебната експертиза. Първоначална (основна), комплексна и колективна.

1.Основание за назначаване на съдебна експертиза.
1.1. Фактите, които подлежат на установяване и доказване в нака­зателния и гражданския процес, могат да бъдат от най-различно естество - причина за настъпване смъртта на жертвата на престъплението; химически състав и произход на дадено вещество; наличие или отсъствие на тъждество между следи-отпечатъци, биологични продукти, стой­ност на причинените от гражданския деликт щети, дали дадена стока има някакви недостатъци и ако има, на какво се дължат и др. Спектърът от знания, извън областта на правото, които са необходими за изясня­ване на обстоятелства по делото, може да бъде изключително широк и разследващият орган и съдът естествено не са длъжни да бъдат нито пък могат да бъдат компетентни във всяка област на науката, техниката или изкуството. Оттук произтича и необходимостта от привличането на компетентни специалисти извън сферата на правото, които да съ­действат на съда и на органите на досъдебното производство при изяс­няване на някои обстоятелства по делото. Това определя и основанието за назначаваме на експертиза, респективно на вещо лице.
В наказателния процес е прието привличането на съответния спе­циалист, чиито специални знания са необходими за изясняване на оп­ределени обстоятелства по делото, да се определя като "назначаване на експертиза".
Вместо назначаване на експертиза в гражданския процес се приет институтът на "назначаване на вещо лице". Въпреки термино­логичното различие в наказателния и гражданския процес в крайна сметка става дума за едно и също нещо - привличане на дадено лице, което притежава необходимите специални знания за изясняване на определени обстоятелства по делото.
В наказателния процес, съгласно чл. 117, ал. 1 НПК, експертиза се назначава от съда или органите на досъдебното производство, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, техниката или изкуството. Вещо лице в гражданския процес се назначава с определение на съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма (чл. 157, ал. 1 ГПК).
Изводът е, че доколкото трябва да се вземе решение за назна­чаване на експертиза, действително е налице субективна преценка на съответния орган, но доминиращото в случая е обективната необхо­димост от изясняване на дадено обстоятелство но делото.
2. Исканата помощ или съдействие от специалисти във връзка с процеса на разследването може да бъде осъществявана в непроцесуална и процесуална форма:
2.1.Непроцесуална е формата на съдействие на различни консул­танти при провеждане на оглед на местопроизшествие, следствен експе­римент и други действия, свързани със събиране и проверка на доказа­телства. По този начин се създават условия за правилна оценка на свър­заните с разследваното събитие обстоятелства. Осъществявайки консултантска помощ на разследващия орган, специалистът от съответната област не извършва експертна дейност, защото не му е възложено да извърши експертиза. А това изключва възможността да притежава процесуалното качество "вещо лице" и произтичащите от него права и задължения. Участието на специалист от дадена област при извършването на отделни действия по разслед­ването обаче не е процесуална пречка да му бъде възложено по-късно извършването на експертиза
2.2 Експертизата е процесуална форма за ангажиране на специалис­ти от различни области на науката, техниката или изкуството в процеса на събиране и проверка на доказателствата,но ангажирането му в качеството на експерт се осъществя­ва само чрез постановление на разследващия орган или определение на съда. Редът за назначаването и възлагането на експертизата, проце­суалният статут на вещото лице и неговото заключения са регламенти­рани в НПК и ГПК.
3. Експертизата е:
3.1.Първоначална,когато за първи път се възлага на специалист отдадена област на науката, техниката, изкуството или занаятите да изследва даден обект с цел изясняване на определени въп­роси. Както се посочи, възможно е един и същ предмет, документ и т.н. да бъдат обект на различни експертизи. Във всички случаи съот­ветният документ ще бъде обект на първоначална експертиза.
Независимо от вида на експертизите, назначаването им се из­вършва по един и същ начин. Същността на тази дейност е в изготвяне на акта за назначаване на експертизата (постановление на разследващия орган или определение на съда) и подготовка на материалите, които трябва да се изпратят на вещото лице.
Съгласно чл. 145, ал. 1 НПК в акта за назначаване на експертизата (постановление на разследващия орган или определение на съда) се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експерти­зата; обектът и задачите на експертизата; материалите, предоставени на експерта; трите имена, образованието, специалността, научната сте­пен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименованието на учреждението, в което трябва да се извърши експертизата, наиме­нованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стацио­нарните наблюдения.Когато експертизата се назначава в досъдебното ]производство, в акта за назначаването й се посочва срокът за пред­ставяне на заключението (чл. 145, ал. 2 НПК). В съответствие с чл. 1576 ГПК в определението, е което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата;материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.
3.2.Комплексна експертиза.Когато за решаването на даден въпрос са необходими знания от различни области на науката, техниката или изкуството, се назначава комплексна експертиза. Възможно е тя да бъде възложена на един експерт, ако има съответните специални знания, или на няколко експерти, всеки от които е специалист в съответната област, с която е свързан поставеният в акта за назначаване на експертизата въпрос. В практиката са известни различни видове комплексни експертизи -физико-химична, медико-криминалистическа и др.
3.3.Колек­тивна експертиза.За да бъдат създадени по-солидни гаранции за обективността на експертното изследване, експертизата може да бъде възложена на ня­колко експерти (най-малко трима). В тези случаи се назначава колек­тивна експертиза. В зависимост от броя на експертите тези експертизи са известни в практиката като тройни, петорни и т.н.
В гражданския процес се допускат до три вещи лица, които могат да извършат експертизата. Това е възможно само при сложност па предмета на изследването. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда. При несъгласие на стра­ните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица (чл. 157, ал. 2 ГПК).
4.Обект на експертизата е това, което е предоставено на вещото лице за изследване с цел установяване на факти от значение за делото. Обектите на експертизата могат да бъдат изключително разнообраз­ни-следи, документи, банкноти, предмети, вещества, трупове и части от тях, живи лица, микрообекти от органичен и неорганичен характер, хранителни продукти, транспортни средства, обекти, представляващи интелектуална собственост, образци за сравнително изследване и т.н. С развитието на информационните технологии възникват и нови, не­традиционни обекти на експертиза - компютърна техника, носители на компютърна информация и т.н.
5.Предметът на експертизата се определя от въпросите (задачите), които се поставят на експерта за изследване на съответния обект. От: естеството на специалните знания, необходими за решаване на поста­вените на експерта задачи се определя и вида на експертизата. Недопус­тимо е да има несъответствие между вида на назначената експертиза и задачите, респективно въпросите, които се поставят на експерта, напри­мер да се назначава по същество почеркова, т.е. графична експертиза, а тя да се определя като графологична и т.н.