14. Процедура по утвърждаване списъците на вещите лица. Видове списъци. Процесуален статус на вещото лице.

Закона за съдебната власт и Постановление №111 на Министерския съвет (ПМС) са насочени към подобряване организацията на съдебните експертизи.
1.Постановление №111 на Министерския съвет (ПМС) посочва че министерствата и ведомствата, съгласувано с Мини­стерството на правосъдието, определят учрежденията, организациите и институтите, които да извършват експертизи или да предоставят специалисти за възлагане на експертизи.
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1995 г.) Министерствата, другите ведомства, организациите и научните ин­ститути да осигуряват условията за извършване или да извършват експертизите, възложени от съда, прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, когато предметът на изследването е от тяхната ком­петентност. Експертизите да се извършват в определените срокове.
(2) Министерствата и другите ведомства съгласувано с Мини­стерството на правосъдието и правната евроинтеграция определят уч­режденията, организациите и институтите, които да извършват експер­тизи или да предоставят специалисти за възлагане на експертизи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1995 г.) Ръководителите на министерствата, другите ведомства, организациите и институтите по предходната алинея да представят в съответния окръжен (градски) съд специалисти с висока квалификация и опит за възлагане на експертизи. Представените спе­циалисти се утвърждават от комисия в състав: председателят на окръж­ния съд, окръжният прокурор, началникът на следствения отдел при окръжното управление на МВР и представител на окръжния народен съвет. Комисията се председателствува от председателя на окръжния съд.
(4)Когато експертизата не може да се възложи на някои от опре­делените за извършване на експертизи учреждения, организации и ин­ститути или специалисти, органът, който назначава експертизата, може да възложи експертизата на друга организация или да изисква допълни­телно специалисти.
2. Закона за съдебната власт.
Чл. 200а. Експертиза се назначава от органите на съдебната власт за изясняване на обстоятелства по делата, за които са необходими спе­циални знания и умения.
Чл. 2006. (1) За всеки съдебен район на окръжен съд се съставя списък на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административ­на прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделен списък за нуждите на своята дейност.
Чл. 200в.(1) Списъците по чл. 2006 са примерни. При необхо­димост за вещи лица могат да се назначават и специалисти, които не са включени в тези списъци.
2) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт на­лагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съ­дебни райони.
Чл. 200г. (1) Списъците по чл. 2006 са публични. Те се съставят на хартиен носител, като се обявяват на достъпно място от съответния орган на съдебната власт и се огласяват чрез Интернет от Министерст­вото на правосъдието.
(2) Списъците се обнародват в "Държавен вестник" по искане на министъра на правосъдието.
Чл. 200д. (1) Предложения за включване на специалисти в спи­съците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 2006, ал. 1 се изпращат до председателя на съответния окръжен съд. Предложе­нията за включване в списъка по чл. 2006, ал. 2 се изпращат до всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 200е. (1) В предложенията се вписват трите имена на спе­циалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продъл­жителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допъл­нителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 200ж. (1) Списъкът по чл. 2006, ал. 1 се утвърждава от коми­сия в състав: председателят на апелативния съд или определено от него лице, апелативният прокурор или определено от него лице, председа­телят на окръжния съд, окръжният прокурор и директорът на окръж­ната следствена служба.
(2) Списъкът по чл. 2006, ал. 2 се утвърждава от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върхов­ния административен съд, главният прокурор и директорът на На­ционалната следствена служба.
(3) Председателят на апелативния съд изпраща списъците за съ­дебния район на апелативния съд на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за огласяване чрез Интернет.
Чл. 200з. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвър­дените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съот­ветната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 200ж, ал. 1 и 2 актуали­зират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на право­съдието за обнародване в "Държавен вестник" и се огласяват чрез Ин­тернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през течение на годината.
Чл. 200и.Органът, назначил експертизата, при необходимост уве­домява писмено ръководителите на министерствата, другите ведомства, общините и научните институти, които са длъжни да осигурят усло­вията за извършване на експертизата, когато предметът на изследването е от тяхната компетентност.
Чл. 200к. Всички органи и лица, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
Чл. 200л. (1) Размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед слож­ността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, тру­доемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от2004 г.) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за определяне и заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи.
3.Процесуален статус на вещото лице.
От момента на възлагането на експертизата специалистът придобива процесуалното качество "вещо лице" и произ­тичащите от него права и задължения, от които се определя неговия процесуален статут.
Съгласно чл. 149, ал. 1 НПК вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
В наказателния процес за неявяване или отказ да даде заклю­чение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева.3 Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба експертът посочи уважителни причини, глобата се отменя (чл. 122, ал. 3 НПК). По аналогичен начин се третира и вещото лице в граж­данския процес - ако е призовано и не се яви без уважителни причини съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудител­ното му довеждане за следващото заседание (чл. 71 ГПК). Отказът на вещото лице да даде заключение без уважителни причини се санк­ционира от съда с глоба до 100 лв. (чл. 72 ГПК).
Правата на вещото лица са регламентирани в чл. 150, ал. 1 НПК:
• да се запознае с материалите по делото, които се отнасят по въпросите на експертизата. В съответствие с това право органът на досъдебното производство или съда е длъжен да предостави на експерта необходимите му материали за провеждането на експертизата;
• да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването и съдеб­ни следствени действия, когато това е необходимо, за да из­пълни възложената му задача. Възможно е в процеса на ек­спертното изследване да възникне необходимост от нови мате­риали. Тогава в съответствие с правото си вещото лице ги изисква от органа, който е назначил експертизата. Участието на вещото лице при провеждане на действия по разследването е необходимо, когато провеждането на експертизата налага той да получи непосредствено възприятие за едни или други факти по делото, както и да съдейства за осигуряване на онези материали, които са необходими за провеждането на експертизата;
• да получи възнаграждение за положения труд4 и да му се зап­латят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси;
• когато вещите лица са повече от едно, имат право да се съвеща-ват преди да дадат заключението. При единодушие на мне­нията могат да възложат на един от тях да изготви общо зак­лючение, а когато са на различно мнение - всеки от тях дава отделно заключение.
То може да се откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение (чл. 149, ал. 2 НПК).