34. Разпит на заподозрян. Разпит на обвиняем. Общи особености и изисквания на провеждане. Самопризнанието и неговото значение. Особености на разпита н

Разпит на заподозрян – Заподозрян е лицето, спрямо което е взета мярка за процесуална принуда предварително задължане на основание чл.202, ал.1 от НПК. Фигурата на заподозрения възниква след издаване на мотивирано постановление за образуване на предварително производство и привличане на лицето като заподозрян.Основания за разпита - по силата на чл.206, ал.1 от НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно, да даде обяснения чрез които се изясняват фактически данни отнасящи се до предмета на доказване по образуваното наказателно производство. Обясненията имат характер на доказателствено средствo, които служат за събиране и проверка на доказателства чрез провеждане на разпит като следствено действие. Обясненията на заподозрения не се дават пред съдия. Затова те не могат да бъдат четени в съдебно заседание при гледане на делото по същество в първа и въззивна инстанция /чл.227от НПК/ и не могат да се използват като доказателство в съдебната фаза. Разпитът на заподозрения се провежда от следовател веднага след неговото задържане, но не по-късно от 24 часа.В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата, които лицето има в качеството на заподозрян. Разпитът започва с предложение от страна на следователя към разпитвания да изложи, ако желае под формата на свободен разказ всичко, което знае по обстоятелствата за неговото задържане. Разпитвания може да откаже да даде информация във вид на свободен разказ, тогава се задават въпроси и се изслушват отговори. Заподозреният по принцип не е запознат с с делото и по-конкретно с какви доказателства разполага слведователят, затова заподозрения често дава неверни обяснения, назовава измислени събития, имена, дати, изгражда свое алиби. Затова следователят трябва да подлага на проверка тези данни, като на заподозрения се предлага детайлно да изясни своето алиби, провежда се разпит на лицата, които заподозрения е посочил за потвърждаване на неговото алиби В разпитът може да участва прокурор, защитник, преводач, тълковник, психолог, педагог. Тактиката на разпита на заподозрян е сходна с тактиката на разпит на обвиняем, но тук съществуват определени особености, които протичат от процесуалното положение на заподозрения, от степента на доказаност на неговата вина, от наличие на доказателствата по делото на етапа от неговия разпит. За разлика от свидетеля и обвиняемия, заподозрения се разпитва само в досъдебната фаза на процеса. За разлика от обвиняемия, заподозрения се разпитва преди повдигането на обвинението, т.е тогава, когато доказателствата, уличаващи го в извършването на престъпление, не са достатъчни.Разпит на обвиняем – е задължително следствено действие, което се извършва незабавно, след като следователят предяви обвинението. Чрез разпита на обвиняем може да се осигури разностранна и в много случаи достоверна доказателствена информация по основни въпроси на разследването. Тъй като обвиняемият винаги е заинтересован от изхода на делото, той не носи отговорност за отказ да даде обяснения или при даване на неверни обяснения.Разпитът на обвиняем преминава през няколко етапа:1.Предявяване на обвинението- при предявяването на обвинението следователят разяснява неговите права по НПК. Обвинението се предявява, като следователят е длъжен да осигури на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на на постановлението за привличане на обвиняем.2. Извършване на разпита- започва със запитване към обвиняемия предявява ли се за виновен, след което се приканва да изложи, ако желае във формата на свободен разказ, всичко което знае по делото. Обвиняемият може да се признае за виновен, да се признае изцяло за невинен или да признае частично някои от обвиненията. При разпита е необходимо да се създадат условия, обвиняемият да изложи свободно и без притеснения обясненията си. След свободния разказ се пристъпва към задаване на въпроси, като особено важно е значението на контролните въпроси.3. Фиксиране на резултатите отг разпита – в протокол за разпитСамопризнание- обеснения в които лицето признава участието си в извършено престъпление и в които е изложило обстоятелства по инкриминираното му престъпление, привеждайки данни, потвърждаващи вината му се наричат самопризнания. Самопризнанието на уличения, както и на всеки друг източник на доказателства, изисква критично отношение, щателна проверка и оценка на основата на обстоятелствата по конкретното дело.В чл.91, ал.1 от НПК се посочва, че обвинението и присъдата не могат да се основават на самопризнанието. Това процесуално правило категорично задължава следователите, дознателите, прокурора и съда всестранно да проверяват обясненията и да не допускат внасяне на обвинителна присъда, както и да съставят обвинителни заключения при липсата на обективни данни потвърждаващи достоверността на обясненията на уличения, който се признава за виновен. Самопризанието не не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото, и не дава основание да се счита, че работата по събраните доказателства е приключила, а престъплението разкрито.Признанието само по себи си не обезпечава разкриване на престъплението и не установява истина по делото без всестранна и щателна проверка с други доказателства.Значението на самопризнанията се състои в това, че те способстват за кнокретизация и уточняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, формите и степента на умисъл, вина, особеностите на мотивите на престъплението.Разпит на непълнолетен обвиняем – този разпит изисква добра подготовка която включва: проучване на личността на малолетния или непълнолетния-пол, възраст, среда в която живее, къде учи, поведението му в дома, в училище, на улицата и дрВтория момент при подготовката е определяне предмета на разпита като се спазват две основни изисквания- изчерпателност и съобразяване с писихологическото развитие на дететоТрети момент решаване на въпроси за времето, мястото, обстановката за разпита и лицата които трябва да присъстват в сътветствие с разпоредбите на чл.99,ал.1 и 2 от НПК. Разпитът се извършва през деня като разпитът освен в кабинет на следователя може да се проведе в училище, в дома,на улицата. Участието на педагог, психолог по вдреме на разпита се определя от възрастта на свидетелите. Когато той е до 14 год, участието им е задължително, а от 14-16 по преценка на разпитващия. Същото се отнася и за родителите и настойниците. Присъстващите педагог и психолог могат да поставят въпроси с разрешение на разследващия, но той може и да им откаже като това мотивирано се записва в протокола. Разпитът трябва да се провежда със спокоен и равен тон, непреднамерено, без външни внушения, искрено.Свободния разказ е необходим първи етап на разпита. След приключване му се задават въпроси, формулирани с изключителна точност, с кратки и ясни изречения, без жестове, които биха повишили нервното напрежение у свидетяля и въпросите да бъдат съобразени с интелектуалното развитие на разпитвания.