85. ДОГОВОР ЗА ВЛОГ

1. ПОНЯТИЕ
Определение — договор, по силата на който едната страна, наречена влогодател, предава движима вещ на другата страна, наречена влогоприе-мател, който се задължава да я пази и върне — чл. 250, ал. 1 ЗЗД.
Предмет — само индивидуално определени движими вещи — замести-ми или незаместими.
Характеристика — реален според традиционната теория, но това е спорно и се отрича от модерната облигационноправна наука; едностранен, защото само влогоприемателят има задължение да пази и върне вещта, но може да бъде уговорено възнаграждение и тогава договорът става двустра­нен. Затова той се определя като несъвършен двустранен договор; безвъз­мезден по дефиниция, но няма пречка страните да уговорят да се плаща възнаграждение; неформален; комутативен; с продължително изпълнение.
2. ВИДОВЕ ДОГОВОРИ ЗА ВЛОГ:
А) Обикновен влог — за него важи гореказаното; предмет са определени движими вещи, които трябва да бъдат върнати.
Б) Необходим влог — влог, който е наложен от някое бедствие като пожар, земетресение, наводнение или друго извънредно събитие или когато вещта се предава на гардероб при посещение на библиотека, театър, ресторант — чл. 251 ЗЗД.
Делението на влога на обикновен и необходим има значение при доказването. Обикновеният влог, когато предметът му е на стойност, по-голяма от 1000 лв, трябва да се доказва с писмени документи, т.е. има ограничение на свидетелските показания по чл. 133 ГПК. Ограниченията за доказване със свидетелски показания обаче не важат, когато влогът е необходим.
В) Неправилен влог — ако предмет на влога са заместими вещи и влогодателят разреши на влогоприемателя да се разпорежда с тях. Поради заместимия им характер влогоприемателят не е длъжен да върне същите вещи, а трябва да върне вещи от същия вид, количество и качество, т.е. в случая се прилагат правилата на заема за потребление — чл. 257, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Г) Влог в публичен склад — абсолютна търговска сделка, уредена в глава 34 от дял трети на Търговския закон. Предмет на договора са само стоки. Това е договор между търговци, по силата на който влогоприемате­лят приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи. Двустранен, възмезден, формален договор — писмена форма и вписване в складов регистър по ред, определен в наредба, утвърдена от министъра на правосъдието. По искане на влогодателя влогоприемателят издава складов запис, който има характер на ценна книга и може да се прехвърля и залага. Вложената стока се връща на влогодателя, а ако е издаден складов запис— на легитимирания държател срещу предаване на записа.
3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОПРИЕМАТЕЛЯ
А) Да пази вещта с грижата на добър стопанин. Ако има специални изисквания за съхраняване на вещта — напр. сухо, проветриво място, или определена температура, на слънце или на сянка, те трябва да бъдат спазени от него. Задължението му има продължителен характер — то трае през цялото време на договора за влог и през цялото време трябва да се обезпечи подходящото съхранение на вещта.
Посоченото задължение според преобладаващото мнение е нншги рег8опае. Затова влогоприемателят не може да предава вещта за съхранение от друго лице. Освен това той няма право да я използва, да консумира плодовете й, освен ако е уговорено друго. По изключение влогоприемателят може да я ползва, ако това не би изхабило или повредило вещта или е необходимо за нейното съхранение.
Б) Задължение да върне вещта, а ако изпълнението на това задълже­ние е станало невъзможно — да плати обезщетение, равно на нейната парична равностойност, плюс плодовете, които вещта е дала за времето на влога.
Влогодателят има право да иска връщане на вешта при настъпване на определения срок, но дори да е уговорен срок влогодателят може да иска нейното предсрочно връщане, защото договорът е сключен в негов интерес и срокът е уговорен в негова полза. Но ако влогоприемателят е направил разноски във връзка с по-нататъшното пазене на вещта, той има право да иска тяхното възстановяване при предсрочно прекратяване на договора за влог.
4. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОДАТЕЛЯ
А) Да заплати извършените разходи, които са необходими и неотлож­ни, както и обикновените разноски.
Б) Задължение да обезщети вредите, причинени от скрити недоста­тъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не е знаел за тях — чл. 254, ал. 2 ЗЗД;
В) Да плати възнаграждение, ако това изрично е уговорено;
Г) Да приеме вещта в уговорения срок или в срока, определен от влогоприемателя, ако не е бил уговорен такъв.
5. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА
А) При настъпване на срока:
Б) Предсрочно, но само по искане на влогодателя — чл. 252, ал. 1 ЗЗД;
В) Ако не е уговорен срок, по искане на влогоприемателя с предиз­вестие до влогодателя и с определяне на подходящ и достатъчен срок, за да си вземе вещта — чл. 255, ал. 1 ЗЗД.
Законът обаче предвижда изключение — независимо от настъпването на срока, определен в договора и изтичането на срока, посочен в предиз­вестието, договорът за влог не се прекратява, ако влогоприемателят не вземе вещта. В този случай обаче влогоприемателят носи по-малка от­говорност — той отговаря само за умисъл и груба небрежност. Освен това може да поиска от районния съд разрешение да продаде вещта, а получе­ната парична сума да вложи в банка на името на влогодателя — чл. 255, ал. 2 ЗЗД.