Межд. правосубектонст се проявява в самостоятелно участие на субекта на межд. отношения и способността му да приема межд. права и задължения посредством сключването на межд. договори или произтичащо то международноправните обичайни норми. Межд. правосубектност могат да притежават само субектите на междудържавните отношения. Способността на субектите на межд. право да създават межд. правни норми не е еднаква. Тя зависи от това към коя категория от общоприетите субекти на правото се отнася субектът – към първичните – държавите и др. или към вторичните – международните и междуправителствени организации. ЕС притежава частично качествата и на първата и на втората категория. При осъществяване на межд. си правосубектност ЕС осъществява межд. си правоспособност да придобива права и да поема задължения чрез сключването на межд. договори. В това отношение обаче съществуват редица проблеми, като например проблемът с отговорността при неизпълнение на поетите договорни задължения с трети д-ви. Не се поставя под съмнение способността на ЕС да поема отговорност за носене на последствията на своите действия както за договорни задължения, така и за недоговорната отговорност, но не е съвсем ясно дали тази отговорност изключва изцяло отговорността на държ. членки. Правото на субектите на межд. право да сключват договори е свързано със задължението за носене на отговорност за последствията от техните действия. ЕС разполага със съответните финансови средства за изпълнение на задълженията си и за възстановяване на щети, причинени на трети страни.
След влизането в сила на Маастрихтския договор е налице и още един елемент на межд. правосубектност на ЕС – самостоятелна външна политика. В межд. аспект няма съмнения относно межд. правосубктност на ЕС. Тя по своя обем значително надвишава обема, притежаван от межд. организации и до голяма степен е приравнена до правосубктността на д-вите. Основното качество, което характеризира д-вата като субект на межд. право е държ. суверенитет. В този аспект следва да се изясни частичното прехвърляне на държ. суверените от държ. членки в/у институциите на ЕС. С понятието държ. суверенитет е свързано понятието суверенни права, които включват пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт на д-вата на своята територия, а в областта на межд. отношения – самостоятелно упражняване на своите суверенни права. В областта на межд. отношения суверенитетът на д-вата не може да бъде ограничаван по никакъв начин, освен в случаите на явно изразено доброволно съгласие на д-вата. В този смисъл е и практиката на ЕС, съгласно която държ. членки с подписването на Учр. договори се съгласяват доброволно да прехвърлят държ. си суверенитет в/у институциите на ЕС. Със сключването на договорите за учредяване или присъединяване към ЕС суверенитетът на държ. членки вече е частично прехвърлен в определени области. В бъдеше, когато ЕС реши да провежда обща политика в други области, за да предприеме законодателни действия, не се нуждае от допълнителни правомощия за ограничаване на суверенитета на държ. членки. Може да се приеме изводът, че договорната правосубектност на ЕС е практически неограничена, когато е необходимо да се постигнат конституционни цели.
0 коментари:
Публикуване на коментар