02. Съдебна идентификация.

по същество това е познавателна дейност, която се изразява в установяване наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект, а когато това е невъзможно, в установяване на груповата принадлежност на обекта. Тя съдейства за установяване на връзката на опред.лице или материален обект с разследваното престъплениеВ наказателното право Съдебната идентиф. Се осъществява с помощта на 2 процесуални способа: експертизата и разпознаването. Съд.идентиф. е подчинена на разпоредбите на НПК; тя протича в рамките на наказателното право. Свързана е с изследване на разследваното престъпление, обектите на идентификацията се намират в предполагаема връзка с извършеното престъпление.Обект на идентификация: те са материални обекти, които могат да бъдат възприети от човека и изследвани непосредствено или с помощта на специални знания. Обектите се изследват не статично, а в тяхното развитие и изменение. Главен обект на идентификация е човекът; оръдието или оръжието. Обектите на идентификация (издирваните обекти) се наричат идентифицируеми. Но изследването им е невъзможно без т.н идентифициращи обекти - обектите, в които са отразени техни признаци и с помощта на които може да се извърши отъждествяването.Ид ентифицируемите обекти са годни за идентификация, ако притежават в съвкупност две основни свойства: индивидуалност и устойчивост. Индивидуалността се проявява чрез съвкупността от свойства и признаци, естествено присъщи на обекта поради закономерното им възникване, развитие и социално проявление при съответните условия. Устойчивостта осигурява трайност на съответната качествена определеност на обекта, на неговите свойства и признаци, на неговата индивидуалност.Видо ве идентификация: в зависимост от характера на процесуалните способи: експертна идентификация и идентификация при разпознаването ; с оглед на степента на идентификация: индивидуална и установяване на груповата принадлежност.; в зависимост от характера на идентификационните признаци: идентификация по признаците на външния строеж и идентификация по вътрешния строеж на обекта.Идентификаци ята по външния строеж: най - често срещана, почива на добре разработена частна методика, изводите се изграждат не само въз основа на индивидуалните но и на груповите признаци, обективно признаците могат да бъдат възприети непосредствено от компетентния орган.Идентификация по функционално - динамичния комплекс - към този вид се отнасят експертизите на документи и разпознаването на човека по динамичните (функционалните) признаци.В зависимост от характера на идентифициращия обект: идентификация по т.нар. мисловен образ - тя се използва при разпознаването. В зависимост от особеностите на идентифицируемия обект: идентификация на цялото по неговите части Стадии на идентификация: 3 стадия: разделно изследване, сравнително изследване и оценка на резултатите от сравнението. При разделното изследване се установяват идентификационните признаци на идентифицируемия и дентифициращите обекти. При сравнителното изследване се сравняват признаците на идентифицируемия (издирвания) обект с тези на идентифициращите (образците за сравнение). По време на сравнителното изследване се решават два основни въпроса: определят се съвпадащите признаци, връзката и зависимост- та в която се намират; и се систематизират различните признаци, като се установява техния произход. Оценката на резултатите съдейства не само за да се направят окончателните изводи, но и за да се определят основанията, върху които те почиват.Идентификац ионни признаци: признаците, които отразяват характерни индивидуални особености и дават основание да се направи извод за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Те биват индивидуални и групови; общи и частни; необходими и случайни; на външния и вътрешния строеж.