03. Идентификация на човека по признаците на външния му вид. (словесен портрет)

При извършване на различни престъпления, за целите на разследването при издирване на лица с неустановена самоличност (пострадал, уличен, трупове и части от тях) се използват теоретични разработки за идентификацията. Всеки човек притежава външни признаци, които в своята съвкупност са строго индивидуални и характерни само за дадения човек. Признаците на външността на човека са използвани от края на 19 век от Алфонс Бертион. Той е предложил методиката за тези признаци, наречена от него “словесен портрет”. В основата на тази методика лежи система от правила за подреждане и описание на най-характерните и устойчиви признаци на външността на човека, с помощта на специална терминология. Разработената от Бертион методика е използвана предимно за разкриването на престъпления. Професор Райс от Лозанския университет разработва нова методика, на база на тази на Бертион. Тя също е усъвършенствана, но в основата си се е запазила.Признаците на външността са разпределят в 4 групи : - общи физически; -анатомични; - функционални и – съпътстващи.- Общи физически – пол, възраст, телосложение и антропологични черти на външността на човека;- Анатомични – свързани са с костно-хрущялната структура – размери, форма, положение на отделните части на тялото;- Функционални – осанка, походка, жестикулации.Тези трите са присъщи на самия човек, затова се наричат – собствени.- Съпътстващи – облекло, предмети, с които си служи и носи.Към първите три групи се отнасят и т.н. особени белези – отклонения от нормалния строеж и привичните движения на тялото (срещат се рядко при човека). Някои от тях са по рождение, а други са придобити по-късно. Възможността едно лице да бъде установено по външни признаци се обуславя от обстоятелствата, че съвкупността от тези признаци е строго индивидуална, неповторима и присъща за всеки човек, на даден етап от неговото развитие и не се повтаря при други хора.За индивидуализацията на човека спомага и устойчивостта на признаците на външността в границите на определено време. Най-устойчиви са анатомичните признаци, защото в основата им е костно-хрущялната структура – размери и форма на лицето, контур на носа, веждите и т.н. По-малко устойчиви са тези, на основата на меките тъкани – устни, брадичка. Относително устойчиви са функционалните признаци – съвкупността им понякога е напълно достатъчна за идентификация, но те се поддават и на изменение и подправяне. Значението на всеки признак на външността за идентификация на човека зависи не само от неговата устойчивост, но и от честотата на повторяемост в различните хора. Колкото по рядко се среща един признак, толкова по-голямо значение има за индивидуализацията на човека и толкова по-малко признаци са необходими за съвкупността от признаци. Това са различни аномалии в строежа на човешкото тяло.Признаците на външния вид оказват съществена помощ оказват, тъй като по тях могат да се направят изводи за пол и възраст, за размер на отделните части на тялото, привички и т.н. Общите физически, функционални и анатомични признаци на външността се описват със специална терминология. Въвеждането на единна терминология улеснява оперативните и следствените работници да разбират описаните признаци и да си съдействат при издирване и идентифициране на престъпниците. Описанието трябва да е пълно и последователно. Пълнота – подробно описание на всички възприети признаци. Това намира приложение при издирване на неизвестен извършител на престъпление, УТНС. Обема на признаците зависи от целите за които се съставя описанието, дали има и други нагледни средства – снимки.Последователност – описване на общите физически, а след това – на анатомични и функционални признаци, особените белези – аномалии и накрая съпътстващите признаци. Признаците се използват за установяване на лица, избягали от местопроизшествие, от места за лишаване от свобода, безследно изчезнали. Описанието на признаците на външността започва с общите физически признаци, които характеризират човека като цяло – пол, възраст, телосложение, охраненост и общи черти на външността. Следват анатомичните – размер, форма, контур, положение, симетрия и цвят на частите на тялото. Главата съдържа най-много и с най-голяма значение анатомични признаци – форма и размер на главата, отделни части на лицето (нос, устни, очи, вежди, зъби, брада, уши, кожа). Характеристика на тялото – обхваща шия, рамене и отделни части на тялото.Функционалните признаци са свързани с анатомичните, като се явяват и израз на състоянието (психично) на човека, социално положение. Те характеризират и особеностите на условно-рефлекторния апарат – осанка, походка, мимики, жестикулации.Особените признаци, възникват под въздействието на болест, нарушаване целостта на крайниците, заекване, татуировки. Те също са донякъде устойчиви и индивидуални и предизвикват съсредоточеност на вниманието.Източници на информация за признаците на човека :- показания на свидетели;- показания на уличения (заподозрения);- фото- , видео- , киноснимки;- различни видове следи от ръка, крак, зъби;- картотеки на наказателна регистрация и медицински заведения.Голямо приложение, като източник на информация има вероятностния метод (за лицата, които би трябвало да са възприели факти свързани с престъплението) и метода на мисловна реконструкция (възстановява се разследваното престъпление, като се анализира механизма на протичането му и се очертава отражението на престъплението върху обществения ред)Методика за описване на признаците на външността на човека. Създадена е от Алфонс Бертион. Според тази методика, признаците на външния вид са в определена система, която предполага всяка част на главата, всяка особеност на лицето, да се фиксира с точни буквени обозначения, от което се съставя формула на лицето. Това налага използването на общи наименования, определена последователност, конкретност, пълнота.Рисуван портрет – съставя се от художник портретист, който слушайки показанията при разпита, прави обща щрихова скица на лицето. Ако скицата съвпадне с показанията, може да се използва при издирването.Съвременни методи.“Компюскеч” – компютърна система за съставяне на портрет по описание, на лица от всички полове, раси и антропологични типове. Създателите на програмата гарантират нейната прецизност и бързодействие. Фото-робот – негов автор е Пиер Шабо. Предимство на този метод е, че на човек е трудно да даде обяснение за възприетото, но може да посочи издирваното лице от предложени снимки. По представени снимки на три области от човешката глава – 1.чело-коса; 2. вежди –очи; 3. устни-брада, в хода на разпита се съставя портрет на лицето. Това става на няколко стадия:-показване на снимки и отделяне на избраните от свидетеля (обвиняемия)-монтиране на снимките на подвижни скали с обща основа-ретуширане на изградения образ от художник, на база допълнителните данни от разпита.-нови корекции на фото-робота.Фото-робота има два недостатъка – не може да се осигурят достатъчно варианти на образа и не е лишен от субективизъм, при ретуширането от художника.“Айдентит” – на база на 40 000 фотографии на лица от цял свят е съставен комплект от схематични изображения върху 525 диапозитива, с изображения на общата форма на лицето, на отделни негови части или отделни особености. Диапозитивите са с буквено-цифров шифър. Всеки полицай в САЩ има комплект от диапозитивите и може да състави портрет на лицето.“Фотофит” – създател Жак Пенри. Този метод е на принципа на фото-робота, но използва снимки с високо качество, с характерни черти на главата (169 типа чела, 81 вида очи, 86 типа уста и т.н.). при тяхната комбинация се получават около 5 000 000 синтетични образа.