07. Учение за следите (трасология).

Понятие за следа – материално, фиксирано отражение на признаците на един обект върху друг обект, в резултат на взаимодействие между тях, при извършване на престъпление и свързаните с него обстоятелства.Предмет на трасологията са не всички видове отражения, като сигнали- носители на информация за извършеното престъпление, а само един определен вид следи – тези в трасологическия смисъл на думата. Всяко изменение в обстановката на престъплението, всяко възприятие – мисловен образ в съзнанието на човека, следва да се отделят от следите, които са обект на трасологията. Трасологията се занимава само с един определен вид следи – отраженията в материалния свят. Следообразуващият обект отразява своите свойства върху следовъзприемащия обект. Характерно е, че взаимодействието може да е пряко (от ръка, крак, зъби) или опосредствено – чрез използването на технически средства (при взлом). Въз основа на следите може да се идентифицира следообразуващия обект или поне неговата групова принадлежност. По следите могат да се установят важни обстоятелства – посока на движение и оттегляне, съучастници, място на пребиваване. За да се обясни точно механизма на образуване на следите, освен причинната връзка е необходимо да се установи и действието, което е причинило образуването на следата. Установяването на връзката между двата обекта, има отношение към важни въпроси. Например при експертната криминалистична регистрация, без установяване на причинната връзка между взаимодействащите обекти, не може да се реши основната задача на експертната криминалистична идентификация – установяване тъждеството на следообразуващия обект, въз основа информация от следата.Следата е била обект на внимание още от древността, но като начало на трасологията се приемат изследванията от втората половина на 19 век – австриецът Ханс Грос издава “Ръководство на следователя”, което съдържа пълна характеристика на следите.Видове следи. В зависимост от броя и характера на движението следите могат да бъдат представени като – статични и динамични. Статичните следи са образувани при едно движение в една посока. Статичната следа се образува само в определен участък от повърхността на следовъзприемащия обект, в момента на прекратяване на движението между двата обекта. Формирането на статичните следи е от взаимодействието на два обекта със следните характеристики – извършване на механично движение на следообразуващия обект или насрещно механично движение на двата обекта. От това движение двата обекта влизат в плътен контакт. Предизвикват се изменения, постепенно силите се уравновесяват, движението между обектите се прекратява и в резултат на това се формира следата, като веществено отражение на свойствата на следообразуващия обект. Следата е статична, тъй като се образува, когато и двата обекта са в абсолютен покой. Следите при удар и натиск са типични статични следи. Те отразяват формата, релефа, размера + някои частни идентификационни признаци. Анализа на механизма на образуването на статичните следи има практическо приложение за определяне характера на взаимодействието, за установяване на начина на използване на следообр. обект, за определяне рода и вида на следообр. обект, за определяне на неговата контактуваща част, за определяне на посоката на движение (следа от крак), за изясняване положението на престъпника и жертвата и др.Динамични следи. Образуват се при движение в различни посоки. Времето на контакта е краткотрайно и отражението на външния строеж не е пълно. Те не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност. Динамичните следи заемат по-голям участък върху следовъзпр. обект, защото са от няколко момента на движението на обекта, като контактуващата повърхност на следообр. обект се отразява няколко пъти върху контактуващата повърхност на следовъзприем. обект ( рязане с ножовка, плъзгане с шейна). Динамичните следи отразяват последователно и неколкократно контактуващата повърхност на следообр. обект. Тези следи не винаги отразяват всички налични признаци на конт. част на следообраз. обект, но позволяват да се получи информация за характера на взаимодействието между обектите, за рода и вида на следообр. обект, за начина на извършване на определени действия от извършителя, а и за някои частни признаци на релефа на следообр. обект.Според начина на възприемане от следовъзпр. обект, следите биват обемни и повърхностни. Обемните следи отразяват трите измерения – дължина, ширина, височина на контактната повърхност на следообр. обект, респективно обемното изменение върху следовъзпр. обект.Предпоставки за образуване на обемни следи :- следовъзпр. обект трябва да е пластичен. Колкото по-дребнозърнеста е структурата му, толкова по ясна е следата.- способност да се запазят измененията в следовъзпр. обект. Повърхностни следи – не предизвикват изменение в следовъзпр. обект. Образуват се чрез наслояване върху следообр. обект на частици (цветни и безцветни) и отслояването им върху следовъзпр. обект. Повърхностните следи също имат известна обемност, поради “обема” на отслоените частици.Локални и периферни следи. Локалните се образуват в границите на контактуващата повърхност на обекта, а периферните – извън тях. Локалните са типични следи-отражения, а периферните не съдържат информация за предмета, а само за контура му. Периферните следи се срещат най-често при следа от крак. Според възможността да бъдат възприети, следите биват слабо видими и невидими.Според начина по който са оставени – от физическо, химическо, биологическо взаимодействие.Всички изменения на местопроизшествието, в резултат на извършеното престъпление са следи в широкия смисъл на думата.Идеални следи – това са отражения в съзнанието на човека. Това е мисловен образ образуван в резултат на въздействалите по време на престъплението обекти , процеси, явления. Те не подлежат на унищожаване и повреждане. Тези следи са зависими от индивидуалността на човека, моментното здравословно и психично състояние, което води до различно възприемане от различните хора, на едни и същи факти. Идеалните следи не бива да се разглеждат откъснато то следите-отражения и от следите в широкия смисъл на думата.