08. Следи от ръце.

Следите от ръка позволяват да се установи личността на извършителя на престъплението, а също така и някои други обстоятелства. Практическото значение на тези следи се определя то няколко фактора :- те се срещат твърде често в практиката, поради функционалното значение на ръцете;- образуването на тези следи не е свързано с характера на престъпленията- по тези следи може са се установи лицето, което се е намирало на съответното място;- поради анатомичния релеф на следите, могат да се открият идентификационни признаци.В Европа сравнително късно се открива значението на тези следи. Първите, открили значението на следите от ръце за идентификацията на лицата са Марчело Манпичи (1690г.), Йохан Кине (1860г.). През 1930 г. губернатора Уйлям Хершъп откривайки зависимост и класификация на папиларните изображения, въвежда сред туземците поставянето на пръстови отпечатъци върху документи. В България дактилоскопията се развива късно. През 1903г. започва да се вземат отпечатъци от извършители на престъпления. Първите експертизи се правят през 1925 г., когато у нас идват австрийците Хайденфелт и Ничш – специалисти-криминалисти.Анатомичен строеж на кожата – състои се от три слоя – епидермис, дерма, подкожен пласт. В дермата на дланите и ходилата се намират снопчета влакна с различна форма (папили), които се вдават в епидермиса. По другите части на тялото няма такива папиларни линии (изображения). Те образуват различни фигури – примка, дъга, овал, различни за всеки индивид, което дава възможност да се използват за идентификация. Освен тях върху кожата са и порите на пото-мастните жлези, които отделят пото-мастен секрет. Върху дланите и ходилата има най-малко потни жлези. Където има папиларни линии, няма мастни жлези. Мастния секрет се отделя от други места върху кожата и попада върху дланите при докосване на тези места. Пото-мастния секрет е фактор за образуването на тези следи.Морфологичен строеж на кожата – състои се от : - папиларни линии; - флексорни линии (получават се при сгъване на дланта); - бели линии (бръчки), които са разположени вертикално и успоредно на пръстите на дланта (те не са устойчиви и се променят при рязко отслабване, болест и др.). Към релефа на дланите се отнасят линии външни интервенции (хирургични или анатомични). Те са съществен идентификационен признак.Кожния релеф има определени свойства, които са от съществено значение:- индивидуалност – всяко папиларно изображение е индивидуална и неповторима съвкупност от свойства (по вид, големина и разположение), спрямо пръстите на една и съща ръка и пръстите на различните хора по света.- устойчивост – кожния релеф на пръстите е сравнително устойчив и се запазва във времето – от 4-6 месец на новородените до края на живота и даже малко след смъртта.- възстановимост – повреди от механична и химична интервенция, които не засягат втория слой на кожата, намаляват яснотата на кожния релеф, но след не много време папиларните изображения се възстановяват напълно.- отражателна способност – поради голямата устойчивост на кожния релеф и поради непрекъснатото отделяне на пото-мастен секрет.- възможност за класифициране – въпреки разнообразието си, папиларните изображения се класифицират в групи и подгрупи. Класификацията се извършва въз основа на формата в централната част на папиларното изображение. Съществуват три вида папиларни изображения :1. Примковидни (най-често срещани – при около 60 % от хората), които се разделят на две под групи – радиални и лунарни;2. Дъговидни (най-рядко срещани – около 10 %), с подгрупи – арковидни и палатковидни;3. Кръговидни (около 30 %), с подгрупи – спираловидни, спирали-охлюви, сложни, смесени.Следите от ръце могат да се класифицират и като обемни или повърхностни :- обемните се получават върху обекти с пластичен, дребнозърнест строеж (срещат се сравнително рядко).- повърхностните – те се образуват при два варианта – 1. при отделяне на пото-мастен секрет от кожата;2. при попадане на течни или прахообразни вещества върху кожата (кръв) и последващото им отлагане върху следовъзпиемащия обект.Следите от ръка могат да бъдат класифицирани и като :- видими – образуват се при наслояване и последващо отслояване на цветни вещества;- слабо видими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които не го попиват (метал, пластмаси);- невидими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които го попиват (хартия, дърво).Друга критерии класификация на тези следи е според наличието или отсъствието на движение – статични (само те са годни за идентификация) и динамични (от хлъзгане). Последните не са годни за идентификация, но по тях може да се определи размера и формата на ръката.Следите се откриват с лупа или невъоръжено око, като за целта обекта се осветява под определен ъгъл с ултравиолетови лъчи или други източници.Най-голямо значение има въпроса за проявяване на следите. За проявяване се използват физически и химически методи и средства, според цвета на следовъзприемащата повърхност и давността на следите.- физически методи – опрашване на следата с прахове, опушване със сажди и йодни пари. Проявяването с прахове е най-разпространения метод. За пръв път е приложен от Алфонс Бернион, който и използвал графитен прах. През 1930 г. французина Локар прилага около 30 вида прахове за проявяване. Винаги следва да се има предвид цвета на повърхността – трябва да има контраст между повърхността и праха, които се използва (бял, чер, цветен, флуорисциращ). Праха трябва да е изсушен и ситно смлян. Ако с малко относително тегло се получават незадоволителни резултати. Праха главно се посипва или се нанася с дактилоскопна четка. Използва се и магнитна четка, но само при прахове с феромагнитни свойства. Нанасянето може да се извърши и чрез пулверизатор, след което излишния прах се отстранява. Праховете, които се използват са – алуминиев прах, флуорисцентни прахове, магнитни прахове, бронз, манганов или цинков окис, графит, трижелезен четириокис и др. За опушване се използват – камфорови кристали, които при горене дават фини сажди, колофон, полистирол и др. Опушването се прилага за стари следи (от преди 15-20 дни), върху метални, стъклени или порцеланови предмети. При опушването се разгражда пото-мастното вещество. С йодни пари се проявяват следи върху хартия, дърво, пластмаси, метал, като при този метод се проявяват латентни следи. Парите се абсорбират и химически реагират с пото-мастния секрет, от което се получава жълтеникаво изображение.- химически методи – прилагат се когато пото-мастното вещество е абсорбирано от обекта, върху който е следата – хартия, текстил и др. Използват се : 1.) разтвор на сребърен нитрат – материала се потапя в него и след това се поставя между два чисти листа хартия. После образеца се облъчва с кварцова лампа и следите се фотографират (за хартия, дърво и др.); 2.) нинхидрин на прах, разтворен в алкохол. Разтвора се нанася върху обекта или той се потапя в него (за порести материали – хартия, текстил). Нинхидрина взаимодейства с аминокиселините и се получава оцветяване. Метода е приложим за много стари отпечатъци (10 години); 3.) разтвор на алоксан – действа аналогично на нинхидрина. При осветяване с УВ лъчи се получава малиново-червена луминисценция. Проявяването при тези методи става бавно – за 24 до 48 часа.- най-съвременен метод е с радиоактивни изотопи. С цел да не се повреди носителя, проявените следи се фотографират (детайлна снимка)Изземването на следите става с дактилоскопно фолио (бяло, черно, безцветно – за да има контраст). Използва се и безцветно тиксо, което се подлепва върху бял картон.