16. Съдебно – почеркова експертиза.

Почеркът е система от привични движения на ръката с които се фиксират в ръкопис писмено двигателните навици на всяко пишещо лице. Изследването на почерка има за цел да се идентифицира лицето, което го е положило в документа. Това е възможно благодарение на свойствата, които притежава почеркът на всяко лице, а именно – индивидуалност и относителна устойчивост.Индивидуалност – основно свойство на почерка което се определя от психофизическите особености на човека и от външните /материални/ условия - методиката на обучение на писане, височината на чина, масата, стола върху които се упражнявал учещия , пишещото средство и др.Устойчивост - тя е пряко зависима от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори.Фактори водещи до изменение на почерка:1.Обичайни фактори- това са обективните условия на писане - светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането, пишещия прибор и бързина на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище.2. Случайни – това са екстремните физични и психични условия в които е попаднал пищещият /стрес, психическа умора, силно вълнение/ , непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Влиянието на тези фактори върху почерка е чувствителна, а насоките на изменение – различни.3. Паталогични – при трайни заболявания, постепенно водещи до разрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора; уврежданията на психиката /шизофрения/; трайни нервни заболявания /паркинсон, атеросклероза/. Под влиянието на тази група фактори се разграждат писмено-двигателните навици и се разрушава смисъла на текста, като се появяват калиграфски недостатъци – дисграфия и аграфия /пълно или частично загубане на способността да се пише/.4. Криминални /умишлено изменение на почерка/ - става по два начина:- маскировка – съзнателно изменение на навиците на писане /писане със забавени или ускорени движения на ръката; писане с печатни букви; писане с непривична ръка; изменение на наклона на почерка и др.- имитация на чужд почерк – наподобяване почерка на друго лице. Идентификационни признаци – две основи групи:1.Общи - по тях може да се определи груповата принадлежнсто на почерка. Към общите признаци се отнасят: топографски признак /наличие на поле, абзаци, пренасяне на думи, размер на интервалите между редовете/; обработеност и строеж на почерка – показва нивото на владеене от дадено лице на писмено-двигателния навик; структора на движенията по тяхната траектория /размер, наклон, разтегнатост, свързаност/.2. Частни - те отразяват особености на отделни движения на ръката, които се проявяват при написването на определен текст /сложност на движението, форма, посока, разтегност, последовантелност и др./Основния за назначаване- чл.106 от НПК. Друго основаие е оспорването – твърдението, че документът не е написан от лицето от името на което изхожда. Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа или в отделни бележки и други писмени материали.Задачи на експертизата: 1.Идентификационни – установяване на автора на текста; 2. Установяване на груповата принадлежност – установяване дали текстът е написан от мъж или жена; 3. Установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.Видове сравнителен материал, които трябва да бъде осигурен:1.Свободни образци - това са документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Необходимо е обаче да са достоверни и да съответстват по вдреме с изследвания ръкописен текст;2. Условно свободни образци - те са написани след подправката на документа;3. Експериментални образци – имат голямо значение за обективността на изводите. Те се осигуряват по два начина: 1. под диктовка; 2. чрез преписване на предварително подготвен текст в присъствието на следовател или съда.