35. Съдебна криминалистически експертиза на писмена реч. Основни признаци. Обект, задачи и използвани методи.

1.Същност. Експертизата на писмена реч се определя като автороведческа. Тя се назначава при следните случаи:
а/ когато трябва да се установи авторът на анонимен текст;
б/ авторът на текста е посочен, но има съм­нение, че е написан от него;
в/ при необходимост от установяване дали два или повече анонимни документа са написани от едно и също лице.
Основната позиция, от която се изхожда при провеждането на автороведческата експертиза, е, че комплексът от езикови и интелектуални особености е индивидуален за всеки човек, което позволява неговото идентифициране въз основа на писмена реч. Докато при експертизата на почерка обект на изследване са графични знаци, независимо от съдържанието на текста, то при изследването на писмената реч е обратното - обект на изследване е съдържанието на текста, независимо дали е ръкописен или отпечатан с техническо средство.
2. Основание - За назначаването на автороведческа експертиза са необходими две условия:
а/авторът на текста да е неизвестен или да се оспорва неговото авторство;
б/ установяването му или получаването на инфор­мация за автора на текста да има значение за делото.
3.Обект на автороведческа експертиза е писмена реч, съдържаща се в документи от най-различен характер. Съдържанието на текста може да има битов, интимен, публицистичен, научен и друг характер.
4. Задачи-предмет: идентификационни и недентификационните.Основната насоченост на идентификационните задачи е да се установи кой е авторът на текста,а на неидентификационните /диагностич­ните/ изяснява въпроса „какво представлява личността на неговия автор", го. типа на неговата личност.
- Идентификационни задачи - кой е авторът на текста;от едно и също лице ли са написани изпратените за изследване текстове;целият текст в документа написан ли е от едно и също лице.
- Неидентификационни задачи - какъв е родният език на автора на текста;какво е образователното ниво на автора на текста;в текста има или диалектизми, характерни за даден регион от страната;в съдържанието на текста има ли професионализма, жаргони, присъщи за определена професионална група хора;авторът на текста има ли стил на писане /научен, делови, публицистичен/;има признаци, които свидетелстват, че авторът се е стремял към промяна на собствения си стил на писане и др.
5. Провеждането на автороведческа експертиза-необходими условия.
- Възможно е само когато се разполага с достатъчно дълъг и пълен текст, минималният обем на текста не бива да бъде по-малко от 500 думи.
- Необходимо да се осигурят образци за сравнително изследване. Те могат да бъдат свободни, условно свободни и експериментални.
6. Осъществяване-етапи/4/.
- Предварителното изследване - експертът се запознава с постановлението за назначаване на експертизата и изпратените му за изследване материали.
- Разделното изследване - на са­мостоятелен анализ се подлагат обекта на експертизата и сравнителните образци. В резултат на провеждането му се определя стила и темата на писмената реч,както и нейните признаци - семантични, лексически, стилистични, граматически, интелектуални.
- Сравнителното изслед­ване - се установява наличието на сходство и/или различие на по­сочените по-горе общи и частни признаци в писмената реч.
- Оценка на резултатите - заключението на експертът- въз основа на комплексен анализ на резултата от сравнителното изследване, при който се отчита не само естеството на съвпадащите и различаващите се признаци, но и на тяхното количество, се прави извод за наличие или отсъствие на тъждество.