59. СЪДЕБНА ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА. Обекти и задачи. Особености.

1.Същност. Налага се както при оценка психичното състояние на извършителите на общественоопасни деяния (или при риска да извършат такива), така и при участници в гражданско-правни сделки. Съдебнопсихологичната експертиза (СПЕ) се възлага като са­мостоятелна съдебна експертиза или като комплексна (комбинирана) съдебнопсихологична и съдебнопсихиатрична експертиза.Това е съвременно,ново и правилно изискване при решаване на трудни за следствието и съда казуси, където е необходимо пълноценното и компе­тентното сътрудничество на експерт психолог. Психологичното изследване е необходимо и при съвременното съдебнопсихиатрично освидетелстване.Основни цели: --подпомага пряко експертната оценка на невменяемостта, на дееспособността и на степента на обществената опасност на освидетелствания;- подпомага изясняването на мотивите;- разкрива особеностите на предболестната личност на освиде­телствания и реакциите му към ситуацията;- подпомага диагностицирането на симулационното и агровиращото поведение и разграничаването им от сходни психологични прояви.
2.Обекти: обикновено са лица, при които няма видими психични разстройства /заболявания/. Участници в следствения или в съдебния процес като извършители, потърпевши, сви­детели или при малолетни и непълнолетни извършители и др.
3.Назначаване. С поста­новление на следователя и определение на съда. В тези актове следва да се опишат обстоятелствата по делото, да се определи експертът или експертите, да се формулират точно въпросите, от чието изясняване се нуждае следователят или съдът.
4.Задачи: оценка на потърпевши, свидетели, заподозрени и др., на техни­те индивидуално-психологични и възрастови особености, нивото на умственото им развитие правилно да възприемат имащите значение за делото обстоятелства и да дават за тях правилна оценка и показания пред следствието и съда;- да се изясни емоционал­ното състояние на участник във водения процес по време на извърше­ното деяние, т.е. въпроса за афекта/ физиологичен афект и патологичен афект/;- оценка на качествата на личността за изпълнение на сложни професионални действия (работа в авиационния, автомобил­ния, морския транспорт и др.).
5.Методи: експлорация, наблюдение и психологичен експе­римент.
Наблюдението (както и психологичната експлорация) са клинич­ни методи и се извършват в обстановка на непосредствен контакт с изследваното лице. Експерименталните психологични методи могат да имат по­мощно значение.
Най-често използваната дефиниция за интелигентността, прилагана в практиката, включва следните три основни компонента: а) способност за обучение, за овладяване на нови знания; б) способност за абстрактно мислене - за опериране с понятия и символи; в) способност за адаптация към нови условия на живот и труд.
6.Резултати и заключения.
Резултатите от психологичното изследване на познавателните процеси обосновават непосредствено преценката за интелектуалния критерий при решаване на въпроса за вменяемост, дееспособност и годност на едно лице да участва в следствено-съдебния процес.
Участието му като сътрудник/консултант/ на експерт психиатър при из­готвяне на съдебнопсихиатрична експертиза и по-специално при оценка на вменяемостта, дееспособността и на обществената опасност на пси­хично болни лица.
В комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична: а) определяне на съответствието на календарната възраст на подрастващия и психичното му развитие; б) разграничаване на истинската олигофрения (умствено недоразвитите) от не-патологичната задръжка на психичното развитие; в) изследване осо­беностите на физиологичния афект, когато това е необходимо и разграниването му от патологичния афект; г) определяне на някои конкретни състояния на индивидуалния личностен строеж, като например: степен на зрялост, внушаемост, склонност към фантазиране, особености на емоционалното реагиране и др.