60. Съдебна счетоводна експертиза. Правно основание. Обекти и задачи. Методи.

1. Правно основание-НПК , ГПК и подзаконови актове.
- НПК обхваща присвоителните престъпления, при документните престъпления, при кражбите на имущество и др.
- ГПК обхваща бракораз­водни дела, по имуществени спорове и др.
2.Общото и различното между съдебно-счетоводната експертиза и финансовия контрол/одит/.
-Общото е, че и двете институции ползват една и съща счетоводна информация и други записвания в счетоводните книги и водените регистри. Използват знания от една и съща област - икономи­ческата. поддържат непосредствен контакт със специализираните ор­гани за борба с престъпността - следователя или оперативния работник и др.
- Различното е,че ССД се извършва въз основа на разпоредбите на двата процесуални закона - ГПК и НПК и издадените подзаконови актове, а финансовият одит - въз основа на действащия специален за­кон - Закона за държавния вътрешен финансов контрол; - ССД от органите на предвари­телното производство и съда, а при финансовия одит - от компетентния орган, който издава заповед за провеждане на финансов одит;- експертът дава заключение, за разлика от одитора, който представя доклад за резултатите от извършената дейност и др.
3. Обект на тази експертиза са счетоводната отчетност, както и отразеното в счетоводните операции. Към тях се отнасят счетоводните отчети; финансово-иконоическия и финансово-контролни документи с предварително установена структура и др.; дискове, перфокарти и други носители на финансово-икономическа и контролна информация; различни материали по делото, които имат връзка с изследваните обекти и различните задачи от експертизата.
4.Задачите са тясно свързани с основанието за назначаване на експертизата. Целта е да се установи състоянието на счетоводната отчетност и счетоводните операции, както и спазването във връзка с нормативните изисквания. Втората група задачи са свързани с липсите и излишъците на парични и стоково-материални ценности, както и причините за тях. Третата група са за установяване на правилността и пълнотата на ревизията, на използваните методи и процедура на извършване.
-Към първата група се отнасят въпроси, които експертизата трябва да провери, като: отговаря ли организацията на счетоводната отчетност на изискванията на нормативните актове; водена ли е редовно и правилно счетоводната отчетност; счетоводните операции съответстват ли на нормативните актове; правилно ли са оформени операциите за приемане, пазене и реализация на стоково-материалните и паричните ценности; спазени ли са изискванията на счетоводната отчетност във връзка с приемане на суровините и изписване на готовата продукция; доколко обосновано и правилно са описани материалните ценности в съответните документи; правилно ли са заприходени подходящите за използване отпадйци образувани при обработката на суровините и материалите; съществуват ли недостатъци способствали присвояване и какви мерки от счетоводен характер трябва да се предприемат за установяването им.
- Към втората група се отнасят задачите: има ли излишъци и кои са източниците им; има ли липси за кой период се отнасят и кои са причините за възникването им; кои длъжностни лица отговарят за допуснатите липси или констатираните излишъци; какви недостатъци на счетоводната отчетност са причинили късното установяване на липсите и несвоевременното установяване на излишъците; на каква стойност са загубите и др.
- Към третата група: защо не са взети под внимание от ревизора представените документи; обосновани ли са изводите на ревизора; спазена ли е процедурата и използвани ли са съвременни методи; правилно ли са определени липсите и излишъците на стоково-материални и парични ценности.
5.Заключение.
Подготовката изисква осигуряване на условия за изчерпателно и правилно извършване на експертизата. За целта се изисква представяне на официални документи, а не копия. Тази експертиза се извършва с използването на някои от следните методи: формалнапроверка на документи; установяване съответствието или липсата на такова между характера на документа и правомощието му (предприятие, фирма и др.); извършване на насрещни проверки; изследване на данните отразяващи движението на еднородни ценности и др.