01. ПОНЯТИЕ ЗА ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

1.С термина „облигационно право" (ОП) могат да се означават четири понятия:
Първо, обективното облигационно право, което съставлява система от правни норми и е дял от гражданското право. В случая се имат предвид нормативните актове, правните норми, които имат специфичен предмет и метод на правно регулиране. В този смисъл ОП е система от правни норми, които регулират движението на материални блага, т.е. динамиката на гражданския оборот — процесите на придобиване, разпореждане, ползване на вещни права върху движими и недвижими вещи, на вземания, ценни книжа и други материални ценности. Правното регулиране от облигацион­ното право като обективно право се извършва с метода на равнопоставе­ност на правните субекти, а не с метода на власт и подчинение.
Специфичният предмет ОП са отношенията между гражданскоправни субекти — кредитор и длъжник, регулирани с метода на равнопоставеност, характеризиращи се със своето съдържание — правото на едно лице да иска определено действие, бездействие или резултат от друго конкретно опреде­лено лице и насрещното задължение на последното да извърши това, за което се е обвързало. Отношенията между кредитор и длъжник, които имат относителен характер и се наричат облигационни отношения, са предмета на ОП като обективно право. Тези отношения могат да възникват от съгласуваната воля на страните по тях, т.е. от договор, от друга правна сделка или непосредствено въз основа на закона при проявлението на определени в правните норми юридически факти. ОП обхваща правилата, които се отнасят до обосноваването, възникването, съдържанието, измене­нието, развитието, прекратяването на облигационните отношения, както и до особеностите на отделните техни видове.
Второ, субективното материално право. В този смисъл ОП е право на едно лице да иска от друго лице извършване или неизвършване на опреде­лено действие или предоставяване на определен резултат. Това право има относителен характер и на него съответства задължение на конкретно определено лице да извърши или да се въздържи от извършване на конкрет­но определено действие. Така например, продавачът има право да иска от купувача плащането на цената на продадената вещ. Той има субективно ОП. Купувачът също има ОП — право да иска от продавача да му прехвърли собствеността върху вещта и да му я предаде. Правото и задължението са насочени към конкретно определени лица, т.е. те имат относителен, релативен характер.
Трето, правната дисциплина, която се изучава основно в специалността „право". Това е задължителна дисциплина, без изучаването на която студен­тите не могат да придобият исканата квалификация. Предмет на ОП като правна дисциплина е обективното ОП, основният понятиен апарат, създа­ден от правната наука, правоприлагането, т.е. съдебната и арбитражната практика, доколкото те съдействат за тълкуване и запълване на празнотите в обективното ОП.
Четвърто, дял от правната наука, която се занимава с изработване на понятийния апарат на ОП и изследване на основните закономерности, на които се подчинява нормативната база.
2. В следващите редове, когато се говори за ОП, ще се разбира първото значение на термина. Затова с оглед целите на преподаването ОП би следвало да се определи като система от правни норми, дял от гражданско­то право, което регулира отношенията между равнопоставени правни субекти с метода на еднакво, равнопоставено третиране, които отношения възникват в процеса на гражданския оборот и са свързани с движението, с размяната на материални блага, т.е. с динамиката на гражданския оборот и се изразяват в правото на едно лице да иска от друго конкретно опреде­лено лице престиране — действие, бездействие или резултат.


2 коментари:

Анонимен каза...

Лекцията изглежда актуална. Така ли е в действителност? Гопдината ми убегна...

nvs каза...

naistina e aktualna

Публикуване на коментар