02. ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО И ДРУГИТЕ ДЯЛОВЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО. ОП И ТЪРГОВСКОТО ПРАВО. ОП И ТРУДОВОТО ПРАВО. ОП И ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО. КАКВО СПЕЦИФ

КЪДЕ СЕ НАМИРА ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО В ПРАВНАТА СИСТЕМА? – Дял от ГП. Доколкото за ОП е присъщ само метода на равнопоставеност на правните субекти, неговото място може да бъде единствено в частното право. По този начин ОП се нарежда до гражданското право обща част, вещното право, търговското право, трудовото право, семейното и наслед­ственото право, т.е. то се намира сред тези права, които са съставни части на частното право.
Облигационното право не регламентира търговския, а гражданския оборот - то се характеризира с уредба на отношения между гражданскоправни субекти физически и юридически лица, които нямат качеството на търговци и/или не влизат в отношения при или по повод на осъществяване на търговска дейност.
Облигационните отношения намират място и в други клонове на частното право семейно, наследствено, търговско, трудово. Като дял от гражданското право ОП има относителна обособеност, обусловена от неговата специфика на право на гражданския оборот. Затова не всички облигационни отношения, които обосновават правото да се иска нещо от друго лице, принадлежат към него.
ГРАЖДАНСКО ПРАВО - ОБЩА ЧАСТ, И ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО Докато гражданското право обща част обхваща общите положения, правните норми, които присъстват във всички дялове на гражданското право вещно, облигационно, семейно и наследствено, като напр. нормите относно правоспособност, дееспособност и изобщо правно положение на гражданскоправните субекти, то ОП има специализи­рана насоченост. Неговият предмет на регламентация е ограничен само до отношенията, възникващи в гражданския оборот между субектите на граж­данското право. Пълната уредба на този специфичен и самостоятелен вид отношения се дава от ОП,
ВЕЩНО ПРАВО И ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО И вещното, и облигационното право са дялове на гражданското право. Първото обаче се определя като право на статиката, а второто като право на динамиката на гражданския оборот. Вещното право урежда видовете и съдържанието на правото на собственост и ограничените права върху движими и недвижими вещи правомощията, които те инкорпорират и тяхната защита в случай на нарушаването им. ОП урежда правните способи, посредством които тези правомощия се упражняват.
Вещното право е система от правни норми, които се отнасят до правата върху вещите, до правомощията на техния носител да ги владее, ползва и да се разпорежда с тях. В този смисъл вещните права са абсолютни. Те имат действие спрямо всички, т.е. всички са задължени да се съобразяват с тези права и да не ги нарушават. Облигационното право е система от правила, които определят само правата срещу друго или други конкретно определе­ни лица. Не всички, а само длъжникът се е обвързал да спазва определено поведение спрямо кредитора си. Затова ОП регулира не правото на собственост върху една вещ, а правото на купувача да иска от продавача да му прехвърли собствеността и предаде вещта, т.е. правото да се извърши едно действие — прехвърляне на вещно право и фактическото предаване на вещта.
СЕМЕЙНО ПРАВО И ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО Семейното право, концентрирано в Семейния кодекс, урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничеството и попечителството. Това са също отношения между равнопоставени лица, но по принцип те нямат имуществен характер, а дори и да имат, това не са отношения, които обслужват движението на материални блага, нуждите на гражданския оборот. Общото между семейното и ОП е освен метода на правно регулиране и субектите на регулираните отношения, още и относителният характер на тези отношения това са връзки между конкретно определени субекти. Те обаче са различни и обособени дялове на гражданското право, защото семейните отношения вплитат в себе си морално-етични нишки, които им придават своеобразна специфика и налагат тяхното отделно правно третиране, откъсването им от отношенията по размяната на материални ценности. В семейното право преобладават освен това отношени­ята с личен, неимуществен характер, докато в ОП такъв вид отношения не съществуват. Дори правото на обезщетение на неимуществени вреди има имуществен, паричен характер.
НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО И ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО - Наследственото право има за предмет отношения, възникващи по случай смъртта на едно физическо лице. За разлика от семейното право при него преобладават имуществените отношения, а освен това тези отношения имат относителен характер, доколкото възникват между конкретно определени лица. То обаче е посветено само на една ограничена и специфична сфера от имуществените отношения, която е непосредствено свързана със семейното право. Това обяснява защо наследственото право е отделно и различно от ОП.
ТЪРГОВСКО ПРАВО И ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО - Търговското право като дял от частното право, което урежда правното положение на търговците и сделките, които те сключват по занятие във връзка с осъществяване на търговската дейност, стои най-близко до ОП. Търговското право урежда, подобно на ОП, с метода на равнопоставеност имуществените и свързаните с тях неимуществени отношения. Разликата се изразява в обстоятелството, че ОП регламентира правните сделки между граждани и юридически лица нетърговци, които се сключват от тях не по занятие, а за задоволяване на собствените, лични нужди. Търговското право обаче се занимава с уредбата на лицата, които по занятие, постоянно и с цел постигане на печалба, участват в стопанския оборот и сключват множество сделки с оглед задоволяване на нуждите на останалите участници в оборо­та. В западните държави търговското право се разглежда като особено право спрямо ОП, като право, което съдържа норми, които са специфични както по отношение на общата част на ОП, така и на специалната му част. В исторически аспект търговското право се е отделило и обособило от ОП. Всъщност то може да се определи като облигационното право на търговците, като ОП, което обслужва търговския оборот. Именно спецификата на субектите на търговските отношения търговците и обстоятелството, че отношенията възникват във връзка с упражняването на търговската дейност по занятие, е наложила създаването на търговското право.
ТРУДОВО ПРАВО И ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО - Предназначението на трудовото право е да уреди отношенията при предоставянето на работна сила, да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд чл. 1, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. В основата на трудовите отношения лежи договорът, който поначало е основният източник на облигационните отношения. Това са отношения между равнопоставени лица с относителен характер. Въпреки това трудовото и ОП принадлежат към два отделни клона на частното право и едното е обособено и независимо от другото. Предметът на правното регулиране на трудовото право е специфичен и различен от този на ОП. Трудовото право регулира не просто отношения на размяна работна сила срещу пари, а отношения, при които чрез правото държавата се намесва, за да защити интересите на лицата, предоставящи работната си сила, т.е. отношения, при които едната страна се нуждае от засилена защита. От тук произтича и разликата в характера на правните норми. В ОП преобладават диспозитивните правни норми, чрез които се обезпечава договорната свобода на гражданскоправните субекти и чрез която се дава възможност на страните сами да определят съдържанието на техните отношения, докато в трудовото право преобладават императивните норми, както и изричното и изчерпателно изброяване на правата и задълженията, на основанията за прекратяване, за наказване на страните и прочее.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО С ДРУГИТЕ КЛОНОВЕ НА ЧАСТНОТО ПРАВО : ГП; ВП; СП; Насл.П; ТП; Труд.П.
С гражданското право обща част, ОП се намира в съотношение между общо и специално право. Затова тук важат двете основни правила-lex specialis derogate legi generali и за неуредените от ОП право случаи и въпроси намират субсидиарно приложение нормите на гражданското право — обща част.
С вещното право ОП се намира в съотношение на кумулирано и комбинирано прилагане — едното не изключва другото. Нормите на вещно­то право съжителстват, а не дерогират нормите на ОП, както и обратно. Така напр. съсобствениците на една вещ имат право да искат припадащата им се част от приходите на вещта, ако тя се отдава под наем само от един от тях. В случая между тях съществуват кумулативно вещно и облигационно отношения, които са тясно свързани помежду си, без едното да изключва другото.
Със семейното право ОП се намира в съотношение на субсидиарност. Поначало в основата на семейните отношения лежи облигационноправен елемент. Затова § 1 от допълнителните разпоредби на Семейния кодекс предвижда, че по въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала. Тук става въпрос за прилагане на източниците на гражданското право — обща част, вещно и ОП в лицето на ЗЗД.
С наследственото право ОП също така се намира в съотношение на субсидиарност правилата на ОП се прилагат, ако отделни въпроси на отношенията, породени във връзка със смъртта на физическото лице, не са изрично уредени в Закона за наследството. В основата си наследствените отношения са облигационни отношения — те имат относителен и преобла­даващо имуществен характер.
Но най-тясна е връзката и зависимостта на търговското право от ОП. Всъщност търговското право е ОП на търговския оборот, правото на търговците. То урежда правното положение на търговците и сделките, които те сключват. Но тъй като много от въпросите на договорите на търговския оборот са общи с тези на гражданския оборот и тъй като договорите на гражданския оборот вече са уредени в ЗЗД, сега действащият у нас Търговски закон, който всъщност беше приет доста по-късно от ЗЗД,предвижда субсидиарно приложение на нормите на гражданското право за неуредените в Търговския закон случаи — чл. 288. Тук се визира основно прилагането на разпоредбите на ЗЗД, тъй като това е законът, който урежда гражданските договори в нашата страна.
Съотношението между трудовото право и ОП не се отличава много от това между търговското и ОП. То е също съотношение на субсидиарност и тя е намерила нормативен израз в чл.212 от Кодекса на труда, според който за неуредените в кодекса въпроси за имуществената отговорност на рабо­тодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя спрямо работодателя, се прилага гражданският закон. Известно е обаче че този закон е ЗЗД — основният източник на ОП.
ХАРАКТЕР НА ОБЛИГАЦИОННОПРАВНАТА УРЕДБА - Характерните черти на облигационноправната уредба са: Диспозитивност; Наличие на обща и специална част; Липса на изчерпателна уредба на всички договори; Определяне на същественото съдържание на договорите
1. Диспозитивност -Може би няма друг правен отрасъл, където адресатите на правните норми да разполагат с толкова много свобода за уреждане на своите отношения, както при ОП. То е най-либералното право. Правните норми не задължават, не са императив за адресатите си, а стоят на тяхно разположение, т.е. на диспозиция. Оттук произтича и термина „диспозитивност" на правните норми. Повечето норми, влизащи в обхвата на ОП, служат като модел, имат препоръчителен, но не и задължителен характер. Адресатите им могат да се отклонят от тях. Те могат да уговорят нещо различно от тях или да изключат прилагането им.
2. Наличие на обща и специална част - ОП се състои от обща и специална част. Общата част се състои от правила, които важат за всички или за по-голямата част от облигационните отношения. Общата част обобщава това, което присъства при всички видове договори. Целта е да се предотврати повтаряне на едни и същи положения при регламентиране на отделните видове договори. Специалната част е посветена на отделните видове договори, като тя се концентрира само върху специфичните моменти, характерни за всеки вид поотделно. Специалната част се прилага съвместно с общата част. Пълната правна картина на един договор се получава само чрез кумулативното прилагане на общата и специалната част.
3. Липсва изчерпателна уредба на всички договори - Поначало в специалната част на ОП са споменати и регламентирани отделни видове договори. Те са така нар. наименовани договори. С тях обаче не се изчерпват всички видове договори, които могат да бъдат сключени в гражданския оборот. Член 9 ЗЗД предоставя свободата на страните сами да определят съдържанието на договора, т.е. те могат да сключат и договор, който изрично не е уреден в закона. В този случай за изрично неуредените от страните по договора въпроси се прилагат общите правила, т.е. нормите на общата част на ОП.
4. Определяне на същественото съдържание на договорите -Облигационнотоправната уредба се ограничава само до определяне на типичното, същественото съдържание на договорите essencialia negotii. Тя не е изчерпателна по отношение на пълната регламентация на отделните видове договори, а предоставя голяма част от въпросите, свързани със съответния вид договори, да се уреждат от страните по конкретни­те договори. Поради тази причина в областта на ОП особено голяма роля играят конкретните договори, тълкуването им, както и съдебната практика.