03. ИЗТОЧНИЦИ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО КАТО ОБЕКТИВНО ПРАВО

1. Закон за задълженията и договорите — в сила от 1951 г. - Отменя едноименния закон от 1892 г. и Търговския закон от 1897 г. и с това отменя дуализма в частното право. В годините на социализма у нас няма търговско, а само облигационно право, което урежда както отношени­ята между граждани, така и между стопански организации и между тях и гражданите.След 1996 г. ЗЗД претърпява съществени промени. Голяма част от договорите, както и менителницата, чекът, записът на заповед отпадат от закона и намират място в част трета на Търговския закон от 1991 г. Поначало с приемането на Търговския закон отново се въвежда дуализма в нашето право. ЗЗД става основен източник само на ОП, а по отношение на търговските отношения намира само субсидиарно приложение.
Законът за задълженията и договорите се състои от обща и специална част. В общата част са регламентирани източниците на облигационни отношения и общите правила, валидни за всички видове договори, докато в специалната част са уредени отделните видове договори, които не са абсолютни търговски сделки, т.е. не са посочени в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон.
Законът за задълженията и договорите обхваща както договорите, така и извъндоговорните източници на облигационни отношения. Това са така нар. законови източници. За тях е характерна императивната правна уредба. Обратно е положението при договорите, както вече посочих.
2. Освен Законът за задълженията и договорите други източ­ници на ОП са Законът за собствеността, Законът за държавната собственост, Законът за общинската собственост, Законът за арендата в земеделието, Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани, Законът за защита на потребителите и други закони. За разлика от ЗЗД те се отнасят само до някои видове източници на облигационни отношения или само до отделни страни от тях. Така напр. Законът за държавната собственост третира само някои въпроси от наема на обекти, частна и публична държавна собственост.
3. Правно значение на общите условия - Според чл. 16, ал. 1 ЗЗД предложението за сключване на договор може да включва общи условия. Те представляват предварително и еднообразно изготвени от предложителя клаузи на договора, които се предлагат при всички конкретни договори, сключвани от предложителя. Намират приложение в случаите, когато предложителят сключва множество еднообразни договори с предварително неизвестен и неопределен брой лица. Предназначението им е да се поставят всички лица в еднакви, еднообразни условия. Формулирани са като общи правила за поведение, но нямат характер на нормативни актове. По своята правна същност те са договорни клаузи, предложени от едната страна, които стават задължителни за другата страна, ако тя изрично ги приеме. Трябва да бъдат изготвени в писмена форма. Приемането им се смята действително, ако другата страна писмено ги потвърди.
Конкретният договор, сключен при общи условия, може да се отличава от общите условия, т.е. да съдържа вписани уговорки, които са различни от общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар вторите да не са заличени — чл. 16, ал. 2 ЗЗД.
Когато общите условия уреждат договори с продължително изпълне­ние, те могат да се изменят или допълват след сключването на договора.По-начало това се извършва от предложителя, който ги е изготвил. Изменени­ето или заменянето на общите условия обаче има сила за насрещната страна по заварен договор, само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че ги отхвърля — чл. 16, ал. 3 ЗЗД.Ако обаче новите общи условия не бъдат писмено съобщени на другата страна, по отношение на нея сила имат старите общи условия.