04. ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ - ПОНЯТИЕ, СЪЩНОСТ, ЕЛЕМЕНТИ, СЪДЪРЖАНИЕ, ВЪЗНИКВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ: ОО е правоотношение между кредитор и длъжник, по силата на което кредиторът има право да иска определено поведение или определен резултат от длъжника, който от своя страна се обвързва, задължава спрямо него за това.
ЦЕЛТА на ОО е да се задоволи позволен от правото интерес на креди­тора, частен, а не обществен интерес.
ПРЕДМЕТ на ОО е поведението, извършване на определено действие или въздържане от извършване на конкретно действие, или определен резултат.
ОСНОВАНИЕ на ОО е неговият източник — договор, непозволено увреж­дане и прочее. Облигационното отношение възниква между конкретно определени лица, т.е. то има относителен характер. Страните му се наричат кредитор и длъжник.
ПРЕСТАЦИЯ при ОО — действието, бездействието, т.е. поведението, за което се е задължил длъжникът.
ПРЕСТАЦИОНЕН РЕЗУЛТАТ — последицата от осъществяване на дължимо­то поведение — действието или бездействието. Той е и целта на ОО, както и интересът на кредитора. Характерно за ОО е, че престационният резултат може да се постигне не само от длъжника, но и от трето лице, стига задължаването да не е тШни регзопае. Той може да бъде от материално или нематериално естество.
2. Съдържание на ОО — правата и задълженията на страните по него. Съдържанието на облигационното отоншение се състои от правото на кредитора да иска от длъжника определено поведение или резултат и задължението на длъжника към кредитора. Най-важната форма на насрещ­ното обвързване на права и задължения при ОО е така наречената синалаг-ма — може да се иска едно поведение само затова, че се престира насреща нещо друго –do ut des.
Видове права и задължения, влизащи в съдържанието на ОО:
ПЪРВО ДЕЛЕНИЕ — основни и допълнителни. Основни са тези права и задължения, които образуват задължителното, същественото съдържание на ОО, без които то не може да съществува. Обратно, допълнителните нямат определящо, решаващо значение за ОО, не определят неговото типично съдържание, а играят второстепенна роля, поради което могат и да не бъдат включени по желание на страните в конкретното ОО — напр. основно задължение при покупко-продажбата е да се прехвърли собстве­ността върху вещта или друго право, а допълнително е задължението да се извърши монтиране или сервиз на вещта.
От своя страна допълнителните задължения се делят на самостоятелни и несамостоятелни. Самостоятелните допълнителни задължения възникват в рамките на възмездно отношение, т.е. на тях отговаря насрещно задължение на другата страна. Затова те се наричат още еквивалентни допълнителни задължения — напр. поставянето и монтажът на купената машина или обзавеждане.
Несамостоятелните допълнителни задължения не се намират във възмездно отношение и затова се наричат нееквивалентни. Поначало те обезпечават подготовката и безпроблемното развитие на основните задълже­ния. Те могат да бъдат в голямата си част предвидени в закона — напр. задължението за опаковане и изпращане на продадена вещ или задължени­ето на продавача да съхранява вещта до нейното предаване.
ВТОРО ДЕЛЕНИЕ — първични и секундарни или вторични права и задължения. Основните и допълнителните права и задължения образуват първичното съдържание на ОО — те възникват в момента на възникването на ОО. Секундарните права и задължения се проявяват — при това не във всички случаи, впоследствие — по време на съществуването на ОО и само при определено негово развитие — напр. при неизпълнение на задължение по договора, възниква задължението за неустойка или задължението за обезщетение на вредите, както и правото на изправната страна да развали договора.
ТРЕТО, ДЕЛЕНИЕ — престационпи и поведенчески. Престационни са основните права и задължения, т.е. тези, които определят същинското, но едновременно с това и специфичното съдържание на конкретното ОО — напр. задължение да се плати цената от купувача при покупко-продажба. Изпълнението на престационните задължения е насочено към постигането на целта на ОО, т.е. към удовлетворяването на интереса на кредитора. Поведенчески са задължение за добросъвестно поведение по време на съществуване на ОО, по времето, когато страните са обвързани в облигаци­онна връзка, задължение за лоялност към партньора, за съобщаване на опасност, за предприемане на превантивни мерки. Тези задължения ие създават престационен резултат, чрез тях не може да се постигне целта на ОО, но те обуславят обстановката, в която се реализира престационният резултат. Особено голямо значение поведенческите права и задължения намират при договорите с продължително изпълнение.
Поведенческите задължения принадлежат към групата на несамостоятелни допълнителни задължения. Това са задължения за защита и грижа към насрещната страна по ОО. Длъжникът трябва така да изпълни своята престация, че да не бъдат увредени нито личните, нито имуществените права на кредитора. Напр. ако длъжникът инсталира парно, той трябва да внимава да не причини вреди на останалите вещи в помещенията на кредитора. При нарушаване на това задължение, длъжникът дължи обезще­тение.
Освен престационните и поведенческите права и задължения в ОО могат да съществуват още потестативни права — напр. право на разваляне на договора, право на прекратяване на продължително правоотношение.
И накрая, в ОО може да има и така наречените обвързаности, които са обосновани от немските юристи, но се срещат и в нашето облигационно право. Това са правни задължения, чието нарушаване не поражда право да се иска принудително изпълнение, потестативно право или право на обезщетение, а други неблагоприятни последици за длъжника. Напр. ако купувачът не съобщи веднага на продавача за откритите недостатъци, той губи правата, произтичащи от лошото изпълнение.
ЦЕЛОСТТА И РАЗВИТИЕТО НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ. Облигационното отношение е отношение между кредитор и длъжник. То възниква от договор, едностранна сделка, законов, извъндоговорен източник или от друг сложен юридически факт. В съдържанието му влиза основното право на кредитора да иска от длъжника да извърши нещо или да се въздържи от извършването на определено действие, респективно насрещното задължение на длъжника. Целта на ОО е чрез осъществяване на дължимото поведение да се удовлетвори интересът на кредитора.
Кредиторът има претенция към длъжника, който се обвързва да престира. Чрез престирането се постига целта на ОО и то се прекратява. Прекратяването обаче не означава заличаване на ОО в правната действителност. Макар и прекратено, го остава като правно основание на извършената престация.
Облигационното отношение може да се промени преди да бъде прекратено. Това може да стане по взаимно съгласие на страните или поради настъпване на допълнителни факти, с чиято проява законът свързва възникването на определени права и задължения.
Ако обаче длъжникът не престира или извърши нещо, различно от дължимото поведение, за което се е задължил, за кредитора претенцията се превръща в притезание и той може да иска от държавата съдействие за принуждаване на длъжника да изпълни. В замяна на това длъжникът отговаря. Той отговаря за поетото задължение, като може да бъде принуден от държавата, по искане на кредитора, да изпълни своето задължение. През цялото време неговото имущество служи за общо обезпечение на задълже­нието му и ако кредиторът в крайна сметка не получи дължимото, може да насочи принудителното си изпълнение върху имуществото. Длъжникът трябва да търпи тези действия, защото той отговаря за задължението си с цялото имущество.
В определени случаи ОО, което, както видяхме, може да премине през различни стадии на развитие, може да породи други, нови правоотношения между същите страни — напр. при разваляне на договори, при договорна отговорност и прочее.