05. ИЗТОЧНИЦИ, КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ОБЛИГАЦИОННИ ОТНОШЕНИЯ

1. От източниците на ОП като обективно право трябва да се различават източниците на облигационни отношения (ОО). Докато първите са нормативни актове, то вторите са юридически факти, т.е. факти от действителността, с чието настъпване правото свързва пораждането, изменението или прекратяването на определени права и задължения.
2. Отделни видове източници на ОО и тяхното групиране са известни още от римското право. Юстиниановата кодификация предлага четворното деление на източниците. Ако трябва да се приведат на езика на сега действащото право, това са договор, деликт, т.е. непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и водене на чужда работа без пълномощие. От Юстиниановата кодификация това четворно деление преминава в Code de Napoleon, а от там — в българския Закон за задълженията и договорите от 1892 г.
3. Източниците на ОО са изброени в ЗЗД, но това изброяване е само примерно, а не изчерпателно. Това са договорът, едностранната сделка, непозволеното увреждане, неоснователното обогатяване, воденето на чужда работа без пълномощие. Законът не само ги посочва, но ги и регламентира.
Извън посочените в закона източници са юридическите събития като раждане, смърт, злополука, юридически действия и юридически бездействия, които от своя страна могат да бъдат правомерни или неправомерни.
Правомерните правни действия могат да бъдат юридически факти на гражданското или на публичното право. Юридически факти на гражданското право са договорът и едностранната сделка. Докато договорът може да породи и права, и задължения за страните по ОО, едностранната сделка може да породи само задължение за този, който я прави. В този случай насрещната страна по 00 може да има само право. Това следва от основния принцип на облигационното право, че никой не може да бъде задължен, без да се е съгласил за това, т.е. без да е направил волеизявление. От юридическите факти на публичното право най-голямо значение има административ­ният акт — напр. административен акт за отчуждаване на имот може да породи задължението за плащане на парично обезщетение.
От своя страна гражданскоправните действия могат да бъдат сделки или юридически постъпки. Първите са насочени към възникване на целеното и желаното от лицата, които правят волеизявление, облигационно отношение, докато вторите преследват друга цел, но законът свързва с тяхното проявление възникването на облигационно отношение.
И накрая, източник на облигационно отношение може да бъде и съдебен акт — напр. решение за сключване на окончателен договор. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ
1.Източниците на ОО или както законът ги нарича източници на задължения, могат да бъдат подредени в две групи — първо, съзнателни действия, насочени към пораждане, изменение и прекратяване на желани правни последици. Такива са договорът и едностранната сделка, поради което те са наричат договорни източници на ОО и второ, законови, извън-договорни източници, съставляващи действия или бездействия, с които правото свързва настъпването на определени права и задължения, които страните по ОО поначало не са желали, към които не е била насочена тяхната съзнателна воля. За разлика от първите, при вторите няма проява на съзнателна воля, т.е. няма волеизявление, насочено към възникване, изменение и прекратяване на целените ОО. Такива са непозволеното увреж­дане, неоснователното обогатяване, воденето на чужда работа без пълно­мощие.
2. Друго деление на източниците на ОО е на правомерни и неправомерни или забранени. Правомерни или позволени от закона са договорът, едностранната сделка, воденето на чужда работа без пълномощие. Неправомерни са непозволеното увреждане и неоснователното обогатяване.
3. Трето деление на източниците е на първични и производни или вторични. Първичен е източникът, който се състои от юридически факт, който за първи път поражда конкретно ОО — напр. договор за наем поражда за първи път наемно отношение. Вторичен или деривативен, т.е. производен е източник, съставляващ сложен юридически факт, включващ съществува­що правоотношение между едни и същи лица и допълнителен, юридически факт. В тази група са възможни следните вариации: А) Вещно правоотношение плюс нов юридически факт, който се наслагва върху него. Напр. вещното право е нарушено. От нарушението на вещното право възниква ОО, по силата на което носителят на правото може да иска от нарушителя да прекрати нарушението или смущаването на вещното право. Б) Облигационно отношение, което се комбинира с нов юридически факт — напр. налице е договорно отношение, но едната страна не изпълнява договорното си задължение. От това възниква вторично отношение, наре­чено договорна отговорност, по силата на което изправната страна може да иска обезщетение на вредите. В) Порочно, т.е. незаконосъобразно отношение, по силата на което страните или едната от тях е дала нещо. Тук източник на ОО не е договорът, защото той е нищожен, а източник е осъществяване на фактически действия по изпълнение на несъществуващи задължения.