07. ДОГОВОР - ПОНЯТИЕ, ПРАВНА СЪЩНОСТ, ЕЛЕМЕНТИ НА ДОГОВОРА. ДОГОВОР В ДОГОВОРА. ОТГРАНИЧАВАНЕ НА ДОГОВОРА ОТ АДМИНИСТРАТИВНИЯ АКТ

Модерното договорно право на континенталните правни системи има своите исторически корени в традицията на римското право. Но римските източници — специално по времето на Юстиниановата кодификация, не познават обща договорна теория, а само отделни видове договори. Римски­те договори за покупко-продажба и за изработка поставят началото на едно развитие, което е довело до модерната ни представа за облигационен договор като консенсуално постигане на съгласие на две или повече лица. Всички модерни кодификации в Европа дефинират договора като постигане на съгласие.
Легалната дефиниция на договора се съдържа в чл. 8, ал. 1 ЗЗД. - Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. От нея могат да се извлекат следните характерни белези на договора:
Първо, договорът е сделка, а като всяка сделка той представлява волеизявление, насочено към определени правни последици, желани и определени по съдържание от самото волеизявление. В качеството си на сделка, той съставлява правомерен юридически факт.
Целта на договора е възникване, изменение или прекратяване на граж-данскоправни отношения, т.е. договорът е волеизявление с частноправни последици. По този белег договорът като волеизявление се различава от административния акт, който също така съставлява волеизявление, насоче­но към пораждане на определени правни последици.
Родовото определение на договора като сделка означава още, че страните по него сами моделират своето правоотношение. Лицата, които са страни по договора, и правят волеизявления, искат не само настъпването на определени частноправни последици, но искат точно тези последици, които се съдържат във волеизявленията.
Второ, договорът е съглашение, съгласие, което се постига като еднак­вите по съдържание, но насрещни по насоченост и адресирани към другата страна волеизявления трябва да съвпадат, да се покриват, за да се смята, че има сключен договор.
Трето, договорът е двустранна сделка и с това той се различава от завещанието или отказа от наследство, които са също частноправни воле­изявления. В договора участват най-малко две лица, т.е. две лица правят волеизявления. Не е възможно договаряне сам със себе си. Изключение прави договарянето сам със себе си в областта на представителството и в търговското право, когато договорът се сключва между физическото лице и едноличното дружество на капитала, което то е създало. Но и тук е спорно, дали има договаряне сам със себе си, доколкото едноличното дружество е нов правен субект — юридическо лице.
И така договорът е двустранна сделка. Но договорът може да бъде сключен и между повече от две лица. Такъв е напр. договорът за дружество. Не е такъв обаче договорът в полза на трето лице, защото третото лице не е страна по него.
Четвърто, договорът служи за задоволяване на лични интереси, на интересите на тези, които го сключват и не трябва да противоречи на интересите на обществото.
Пето, договорът е каузална сделка, защото основанието е негов същес­твен елемент. Без основание той е нищожен — изрично чл. 26, ал. 2 ЗЗД.