08. ДОГОВОРЪТ В ОП И В ДРУГИТЕ ОТРАСЛИ НА ПРАВОТО – ТЪРГОВСКО, ТРУДОВО, НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНО, АДМИНИСТРАТИВНО

1. Облигационноправни - Това са най-често срещаните договори — покупко-продажба, наем, заем за послужване, влог и др. Характерно за тях е, че пораждат облигаци­онни отношения, т.е. отношения, които се регулират от облигационното право, пораждат се в гражданския оборот, обслужват движението на мате­риални блага. С облигационния договор едно лице се обвързва, задължава спрямо друго да извърши или да не извърши, респ. да даде определено благо. Сключват се между лица, които нямат качеството на търговци и не осъществяват търговска дейност.
2.2. Търговски - Търговски са договорите, сключени от търговци, свързани с упражня­ваното от тях занятие. Определението се съдържа в чл. 286, ал. 1 от Търговския закон.Различието с облигационния договор е само в субектите, най-малко едната страна трябва да има качеството на търговец и да сключва договор в процеса на осъществяване на своята търговска дейност.
3. Вещноправни - Като такива биха могли да се определят договорите за учредяване на ограничени вещни права — напр. договор, с който собственикът на вещ учредява право на строеж или право на ползване върху своята вещ. С този договор се поражда непосредствено ново вещно право. Разликата му с облигационния договор е, че едно лице не се обвързва, задължава спрямо друго да направи нещо, т.е. с него не се поражда задължение, а едно вещно право. Подобен е още и концесионния договор, който държавата в лицето на съответния упълномощен министър сключва с физически или юридичес­ки лица, на които по силата на решение на Министерския съвет и проведен търг или конкурс предоставя ограничено вещно право на ползване върху обекти, които са публична държавна собственост или предоставя правото да упражняват дейност, за която е установен със закон държавен монопол — глава четвърта от Закона за концесиите.
4. Трудови договори — колективни и индивидуални - С колективния трудов договор се уреждат въпросите на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона — чл. 50, ал. 1 от Кодекса на труда.
Индивидуалният трудов договор е договор между работника или слу­жителя и работодателя, с който се определя мястото и характера на работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя, както и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор— чл. 61, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда.
5. Наказателнопроцесуални - Това са споразумения за прекратяване на наказателното производство — чл. 414ж НПК, сключвани между прокурора и защитника след приключване на разследването, с които може да се определи наказание за извършено престъпление. Не се допуска за тежки умишлени престъпления и за други, изрично посочени в закона. Ако са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. Може да се сключва само в писмена форма и трябва да има задължително съдържание — съгласие по следните въпроси — има ли деяние, извършено ли е от обвиняемия и извършено ли е виновно, деянието престъпление ли е и по кой наказателен текст, видът и размерът на наказанието, първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, каква възпитателна мярка и възпитателна работа трябва да се определи в случаите на условно осъждане, какво ще стане с веществените доказателства по отношение на други лица или други престъпления, разноските по делото.
Подписва се от страните по споразумението — прокурорът и защитникът. Обвиняемият или уличеният го подписва, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.Споразумението се одобрява от съда — едноличен съдия и наказателното производство се прекратява. Съдът се произнася с определение, което е окончателно. В случая става въпрос не за правораздавателен, а за охранителен акт. Особеното на този договор е, че страни по него са прокурорът, който е субект на публичното, а не на частното право, пораждат се държавноправни последици — прекратяване на наказателното производство, определяне на наказанието и неговото изтърпяване, обусловен е от акт на държавен орган, какъвто е съда, който го одобрява.