09. ОБЛИГАЦИОННОПРАВНИ ДОГОВОРИ - ВИДОВЕ

I деление — в зависимост от това дали задължения възникват само за едната страна, за двете страни или за повече страни по договора, те биват:
1. Едностранно задължаващи - пораждат едно притезание — за едната страна и едно задължение — за другата страна. При тях има един кредитор и един длъжник. Пример — договор за дарение.
2. Двустранно задължаващи — и двете страни по договора имат една спрямо друга и права, и задължения. Всяка страна е едновременно кредитор и длъжник на насрещната страна. Пример — покупко - продажба.
3. Многостранни — повече от две страни имат една спрямо друга права и задължения. Пример — договор за дружество.
4. Несъвършени двустранни договори — по дефиниция са едностранни, но по желание на страните могат да се превърнат в двустранни. Пример, влог, при който е уговорено влогодателят да плати възнаграждение.
II деление — в зависимост от това дали съществува синалагматична връзка между правата и задълженията, договорите биват:
1. Взаимни договори — договори, при които съществува синалагматична връзка, т.е. правата и задълженията са насрещни и правото на едната страна е основание на задължението на другата страна, както и обратно. Пример, покупко-продажба.
2. Невзаимни договори — договори, при които липсва синалагматична връзка между правата и задълженията и не може да се говори за насрещни права и задължения. Пример, всички едностранни и многостранни договори.
III деление — в зависимост от това дали договорът е изрично уреден в закона или не, се различават:
1. Типични — договорът принадлежи към определен тип изрично уредени в закона договори. Пример, договор за наем. Без значение е дали това е ЗЗД или друг нормативен акт. Типичен договор е и договорът за аренда в земеделието, защото е уреден в Закона за арендата в земеделието.
2. Атипични договори — не са изрично уредени в закона и затова не принадлежат към определен тип договори. Пример, договор за лечение между лекар и пациент.
IV деление — в зависимост от това дали договорът се счита сключен в момента на постигането на съгласието на страните или в момента на извършване на определено фактическо действие.
1. Консенсуални договори — договорът се счита сключен с приемане на предложението и пристигане на приемането у предложителя. За валидността на договора не е необходимо извършването на определени фактически действия. Пример, покупко-продажба, наем.
2. Реални договори — за да се счита договорът за сключен не е достатъчно да са направени волеизявления от страните и да е постигнато съгласие, а е необходимо извършването на определено фактическо действие — напр. предаване на вещ. Пример, заем за послужване.
Освен че законът по дефиниция определя кой договор е консенсуален или реален, няма пречка страните по договора сами да уговорят консенсуалния или реалния характер на договора. По взаимно съгласие един консенсуален договор може да стане реален и обратно. Пример, страните се уговарят, че договорът за влог ще се счита за сключен с постигане на съгласие, а не с предаването на вещта за съхранение.
V деление — в зависимост от това дали за валидността на договора се изисква спазването на определена форма или не.
1. Формални — законът предвижда, че договорът поражда действие, само ако е сключен в определената форма. Пример, договор за продажба на недвижим имот.
2. Неформални — законът не изисква специална форма като условие за неговата валидност. Пример, договор за наем.
VI деление — в зависимост от това дали договорите имат основание или не.
1. Каузални — договори, при които основанието е съществен елемент и без него те няма да бъдат действителни. Пример, покупко-продажба, наем. По тези договори се плаща цена на основание придобиване правото на собственост върху вещта или на основание ползването на вещта.
2. Абстрактни — договори, които са валидни при липса на основание. Засега не са известни, което би означавало, че договорът е винаги каузална сделка, а абстрактни могат да бъдат само едностранните сделки — напр. упълномощаване, признаване на задължение, менителница, чек, запис на заповед. Извод; делението на каузални и абстрактни не се отнася до договорите, а до сделките.
VII деление — в зависимост от това дали към момента на сключването на договора са известни размерът или обемът на престацията или не, договорите биват:
1. Комутативни — при сключване на договора страните определят точният обем и размер на задълженията, респ. правата. Пример, покупко-продажба, наем.
2. Алеаторни — при сключването на договора страните не знаят какъв ще бъде конкретният размер или обем на задълженията било на едната или на двете страни или дали ще настъпят такива обстоятелства, които биха породили някое от включените в договора задължения. Пример, прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, застрахователен договор.
VIII деление — в зависимост от това дали договорът може да съществу­ва самостоятелно или не.
1. Главни — договори, които пораждат действие сами, без да е необходимо преди това да е сключен друг договор. Пример — покупко-продажба, дарение, наем.
2. Акцесорни — договори, чието действие е обусловено от сключването на друг, главен договор, т.е. те не могат да съществуват без преди тях да е породил действие главен договор. Пример — всички обезпечителни договори — за поръчителство, ипотека, залог.
IX деление — в зависимост от съдържанието им, т.е. правата и задълженията на страните, договорите могат да се разделят на следните основни групи:
Прехвърлителни — договори, които имат транслативен ефект, т.е. с тях се смянят собствениците на едно право. Пример — дарение, покупко-продажба.
Ползвателни — договори, с които вещта се предоставя от едно лице на друго само за ползване, без обаче да се прехвърля правото на собственост. Пример— наем, заем за послужване.
Обезпечителни — договори, с които се гарантира изпълнението на едно задължение. Пример — договор за ипотека, поръчителство, залог.
X деление — в зависимост от продължителността на договорната връзка договорите биват:
1. Договори с еднократно изпълнение — изпълняват се от едната или двете страни с един акт. Пример — договор за покупко-продажба — едноактно е прехвърлянето на правото иа собственост и един акт е плащането на цената.
2. Договори с продължително изпълнение — договорът поражда правоотношение, което протича през определен период от време и задълженията се изпълняват не едноактно, а многократно. Престациите на двете страни или на едната от тях трябва да бъдат осъществени през определен период от време. Пример — наем — поначало наемната цена се плаща периодично през времетраенето на договора.
XI деление — в зависимост от това дали страните действително желаят да настъпи действието на договора или не, те биха могли да се определят като:
1. Привидни — договори, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. Тези договори са нищожни — чл. 17 ЗЗД.
2. Прикрити - договори, които не се позитивират сред обществеността, но страните желаят тяхното действие. Те се прикриват с привидните договори. Договорите са действителни, стига да отговарят на изискванията на закона.
XII деление — в зависимост от това дали договорът може да се отнася до всички останали видове други договори или не, те биват:
1. Общи — договори, които могат да се сключват или да се отнасят до всички видове други договори. Пример — предварителен договор, договор в полза на трето лице, обезпечителните договори. Уреждат се в общата част на ЗЗД.
2. Специални — договори, които принадлежат към определен тип договори и не могат да се отнасят до друг тип договори. Пример — покупко-продажба, наем. Уредени са в специалната част на ЗЗД.