10. ДОГОВОРНА СВОБОДА – СЪЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ

Всеки може да се обвърже спрямо друго лице само на основата на своята свободна воля. Договорът е акт на свободна воля, акт на самоопределяне за всички лица, които участват в неговото сключване. Ако трябва да се обобщи, договорната свобода е свободата да се реши дали, с кого, кога и как едно лице да се обвърже
Договорната свобода представлява признатата от правния ред и обезпечена от него в определени граници възможност на едно лице да реши дали да се обвърже с друго лице в правоотношение, какво да бъде съдържанието на това правоотношение и докога да се обвърже. Тя е най-важната съставна част на частната автономия и основен принцип на гражданското право. Този принцип изрично е закрепен в чл. 9 ЗЗД и в чл. 59 от Закона за защита на потребителя и правилата за търговия (ЗЗППТ). Съотношението между двата текста обаче е съотношение на общ и специален. Член 59 ЗЗППТ установява принципа на свободната стопанска инициатива, който може да се определи като вид договорна свобода. Според цитирания текст извър­шването на търговия на едро и дребно на вътрешния пазар се основава на свободната стопанска инициатива. Цените на стоките и услугите се формират свободно в съответствие с търсенето и предлагането. Министерският съвет по изключение определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените на някои стоки и услуги.
Договорната свобода е реализация на свободата на личността, прокла­мирана в Конституцията на Република България. Това е свободата на действие, обезпечена от правния ред у нас на всеки един гражданин. Освен договорната свобода, Конституцията прокламира и гарантира и свободата на стопанска дейност, свободата на стопанска инициатива и свободата на упражняване на професията. Договорната свобода има най-широко при­ложно поле, защото се отнася до всеки гражданин, а не само до определена категория — напр. търговци, които са адресати на свободата на стопанска дейност и стопанска инициатива.
В съдържанието на договорната свобода влизат: Първо, свободата да се сключват договори. Второ, свободата да се избере партньора в договора. Трето, свободата да се определи съдържанието на договора. Тук се включват свободата да се избере определен тип договор; свободата да се сключи договор, който не е уреден изрично в закон и свободата да се уговорят права и задължения, различни от тези, предвидени в закона или да се уговори нещо различно от законоустановеното. Четвърто, договорната свобода е възможността да се избере приложи­мо право в отношения с международен елемент.
ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОГОВОРНАТА СВОБОДА : 1. ОГРАНИЧЕНИЕ НА СВОБОДАТА ДА СЕ РЕШИ ДАЛИ И С КОГО ДА СЕ СКЛЮЧИ ДОГОВОРА. Това ограничение съществува по отношение на лица, за които има задължение за сключване на договор. В този смисъл може да се говори за принудително сключване на договор. Обикновено задължението за сключ­ване на даден вид договор се отнася само за едната страна. Поначало това е страна, която има монополно или господстващо положение в обществото — напр. ПТС, електроснабдително, топлофикационно, водоснабдително предприятие. Задължението й за контрахиране може да бъде изрично предвидено в закона, но то може да произтича направо от монополното или господстващото й положение. Това е така нар. едностранно задължение за контрахиране. Така например за железопътния превозвач възниква задъл­жение за извършване на обществена превозна услуга от дългосрочен дого­вор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена превозна услуга. Договорът се сключва за срока на валидност на лицензията на превозвача — чл. 54, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт.
Възможно е обаче и за двете страни по договора да е предвидено задължение за контрахиране — двустранно задължение за контрахиране.
Пример — задължителната застраховка „гражданска отговорност" на собствениците и водачите на моторни превозни средства. Както гражда­ните, респ. юридическите лица, така и застрахователите, които са заявили, че ще извършват такава застраховка, са длъжни да сключат договора. В този случай е налице едно административно задължение за сключване на договор.
Задължението за сключване на договор може да произтича от закон или договор. Пример за договорно задължение за сключване на договор е предварителния договор — чл. 19 ЗЗД.
В определени случаи е ограничен изборът на съконтрахент — напр. по Закона за обществените поръчки. Възложителят може да сключи договор за обществена поръчка само с изпълнител, който е определен по регламентирана в закона процедура.
Какви са правните последици, ако задълженото за контрахиране не бъде изпълнено и не се сключи договор?
1. налагане на административни наказания като глоби и иму­ществени санкции. Поначало тези правни последици настъпват при дву­странното задължение за контрахиране. Такива са предвидени при не-сключване на договор за застраховка „гражданска отговорност".
2. при едностранното задължение за контрахиране, ако задължена­та страна без основателни причини откаже да сключи договора, би следвало да се приеме, че е налице злоупотреба с договорната автономия и другата страна би могла да иска принудителното сключване на договора, както и обезщетение на вредите от несключването му, ако е претърпяла такива вреди.
3. иск за сключване на окончателен договор, ако задължението за контрахиране е двустранно и произтича от предварителен договор — чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
2. ОГРАНИЧЕНИЕ НА СВОБОДАТА ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДОГОВОРА : 1. когато съдържанието на договора е определено с императивни правни норми. 2. когато съдържанието на договора противоречи на морала, т.е. на добрите нрави. 3. договор върху неоткрито наследство, доколкото законът изрично го забранява. 4. когато става въпрос за адхезионни договори — договори, сключени при общи условия, рамкови договори или диктувани договори — примерно, договорите, сключвани в областта на топлофикацията, водо­снабдяването и прочее. 5. когато договорът се нуждае от одобрение на държавен орган.
ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАРУШЕНИЕТО НА ПОСОЧЕНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ СА: Първо, нищожност на договора — в първите три случая. Второ, неизпълнение на договорни задължения — в останалите два случая.