109. ГРАЖДАНСКИ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – АДХЕЗИОНЕН ПРОЦЕС. ПРОБЛЕМЪТ ЗА КОЛИЗИЯТА НА ПРАВНАТА УРЕДБА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ И ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

25.1. Съгласно чл. 84, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) пострадалият и неговите наследници и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предяват в наказател­ното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Предпоставките за предявяване на иска за обезщетение на вредите в наказателния процес, могат да се разделят на материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправни предпоставки е да е извършено престъпление, от което произтичат вредите. Следователно, непозволеното увреждане ед­новременно осъществява състава по чл. 45 ЗЗД и престъпен състав по Наказателния кодекс. Необходимо е още да има вреди от престъпле­нието.
Процесуалните предпоставки са да е започнало съдебното производ­ство, независимо в какъв стадий се намира то. Искът може да се предяви по време на съдебното производство. Освен това задължителна отрица­телна предпоставка за предявяването на иска за обезщетение в нака­зателния процес е да не е предявен иск по реда на ГПК и да има вися­що или вече приключило гражданско производство. Същият иск не може да се предяви втори път в наказателния процес - изрично чл. 84. ал. 2 нпк.
Молбата за предявяване на граждански иск може да се подаде най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Следователно тя може да се предяви в първото заседание в първата инстанция, след като съдът даде ход на делото.
Формата на молбата е писмена или устна. Тя обаче трябва да има определено от закона съдържание. Според чл. 85, ал. 1 НПК в молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите и ха-рактерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
25.2. Кои са лицата, оправомощени да предявят иска?
На първо място това е лицето, което е претърпяло непосредствено вреди от престъплението - примерно, този, който е получил тежка или средна телесна повреда, този, чиято вещ е унищожена или повредена. На практика обаче най-често гражданският иск се свързва с претърпени от пострадалия лични вреди - имуществени и неимуществени.
На второ място, това са наследниците на починалите вследствие на престъплението лице. Това могат да бъдат само тези наследници, които същевременно са оправомощени лица по смисъла на деликтното право, защото в този случай те ще претендират обезщетение на лично претър­пените от тях имуществени и неимуществени вреди.
На трето място, искът може да се предяви от юридическо лице -учреждение, търговско дружество, организация с нестопанска цел и други. Необходимо е обаче те да са претърпели непосредствено вреди от престъплението.
Възможно е две или повече лица да предявят с една обща искова молба граждански иск срещу обвиняемия. В този случай е налице обективно съединяване на искове на две или повече лица срещу ответ­ника.
Гражданският иск се предявява срещу обвиняемия, но може да се предяви както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението. В този смисъл искът може да се предяви срещу други лица - физически и юридически, които не са конституирани като обвиняеми в наказателния процес. Такива са лицата, които носят отговорност по чл. чл. 47,48, 49 и 50 ЗЗД. Те получават процесуалното качество на граждански ответници. Гражданският ищец има правното положение на страна в наказа­телния процес. Той е субект на процеса и затова има определени в закона права - да участва н наказателното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Но обстоятелството, че той участва в наказа­телния процес само за да търси надлежното обезщетение за претърпените от него вреди, се отразява върху неговите права - те са лимитирани до пределите, необходими за доказване на основанието и размера на граж­данския иск - чл. 87, ал. 2 НПК.
25.3. Гражданските ответници, в качеството си на лица, срещу кои-то е предявен гражданският иск, но не са подсъдими, имат също така определени в закона права -да участват в наказателното производство; да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения; да представят доказателства; да правят искания, бележки и възражения и да обжалват актовете на съда, които накърняват техните права и закон­ни интереси - чл. 90, ал. 1 НПК. Гражданският ответник, подобно на гражданския ищец, упражнява правата си в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.
25.4. Гражданският иск се разглежда от съда по правилата, определени в НПК. По отношение обаче на материалноправните предпоставки на деликтния иск съдът прилага гражданските закони -аргумент от чл. 88, ал. 1 НПК. Така например, съдът преценява дали престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, съставлява де-ликт, т. е. дали е налице виновно и противоправно причиняване на вреди от подсъдимия на гражданския ищец. По правилата на гражданските закони се решава освен това и въпросът, дали посочените в исковата молба вреди подлежат на обезщетение и в какъв размер, дали са причи­нени неимуществени вреди и дали има съпричиняване на вредите от пострадалия. В последния случай съдът е длъжен да намали размера на обезщетението. Размерът на неимуществените вреди също така се опре­деля от съда по справедливост.
25.5. Ако наказателното производство се прекрати и не се стигне до присъда, гражданският иск не се разглежда. Той обаче може да се предяви пред гражданския съд-чл. 88, ал. 3 НПК. Ако се постанови оправдателна присъда, съдът е длъжен да се произнесе и по гражданския иск. Тук са възможни няколко варианта. Съдът може да оправдае подсъдимия поради това, че не е извършил престъплението или че не е действал виновно. Но след като липсва деяние или вина, съдът е длъжен да не уважи и гражданския иск. Другият вариант е да се установи, че има деяние и то е причинило вреди на гражданския ищец, но това деяние не съставлява престъпление. Тогава съдът постановява оправдателна при­съда и осъжда подсъдимия да плати обезщетение на гражданския ищец. Възможен е обаче и трети вариант - съдът постановява осъдителна присъда, но отхвърля гражданския иск поради липса на една от матери-алноправните предпоставки - примерно не са възникнали вреди или вредите не се намират в причинна връзка с престъплението и изобщо с деянието на обвиняемия.
Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
25.6. Какви са предимствата и недостатъците от предявяване на граждански иск в наказателния процес?
Предимствата са процесуална икономия и икономия на разноски­те. Лицето, което е пострадало от извършеното престъпление, може да се възползва от възможностите, които му предоставя наказателният про­цес, за да докаже своята претенция срещу обвиняемия, без да е необходи­мо да води втори граждански процес. По този начин то спестява време, спестява неприятните емоции, свързани поначало с процесите и преди всичко с наказателния и гражданския процес, третиращи едно и също увреждащо деяние, спестява парични средства, защото се освобождава от плащане на държавна такса, както и икономисва разноските за адвокат, който в този случай не се налага да води и да го защитава по два, а само по един процес, спестява усилия, нерви и разноски по събиране на доказателства, защото се възползва от доказателствата, събрани от дър­жавното обвинение.
Недостатъците са свързани с тежестта на доказване. В наказател­ния процес вината на обвиняемия се доказва от обвинителя, включител­но и от гражданския ищец. Ако съдът приеме, че вината не е доказана, той ще постанови оправдателна присъда. Влязлата в сила присъда обаче е задължителна за гражданския съд по отношение на следните елемен­ти - дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновнос­тта на дееца - чл. 222 ГПК. Пострадалият по този начин рискува да не може изобщо да получи обезщетение, ако наказателният съд не бъде убеден, че обвиняемият е действал виновно, т.е. ако не може по катего­ричен начин да се докаже неговата вина. Ако обаче се предяви иск пред гражданския съд ответникът следва да доказва, че няма вина - обръща се тежестта на доказване и ако той не успее да докаже това, може да бъде осъден да плати обезщетението. Тук обаче съществува риск - ако преди да се произнесе гражданският съд се постанови присъда, в която се приема, че ответникът не е бил виновен, гражданският съд е длъжен да се съобрази с присъдата и да отхвърли иска за обезщетение на вреди. В крайна сметка, получава се следният парадокс - ако НУ съставлява същевременно и престъпление, и е образувано наказателно производ­ство срещу дееца, пострадалият се поставя в по-неблагоприятни позиции, отколкото ако деянието не е престъпление. Защото, както вече отбелязах, при престъплението трябва да се доказва вината му от пострадалия -ищец, докато ако не е престъпление - това не е необходимо.