21. ПАРИЧНИ ПРЕСТАЦИИ

1. Паричните престацйи в смисъл на престиране на монети и банкноти са родово определени престацйи. Те обаче са от особен род. Защото за гражданския оборот от значение са не самите банкноти или монети, а материализираната в тях стойност. В този смисъл се говори още за задължение за определена стойност или сума. Затова не всичко, което важи за родово определените престации, се прилага и по отношение на парични­те престации. Затова изрично чл. 81, ал. 2 ЗЗД предвижда следното: обстоятел­ството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Ако няма пари, търгове­цът изпада в неплатежоспособност, а длъжникът отговаря с цялото си имущество — то се осребрява и с парите, получени от продажбата му, се покриват паричните задължения.
Това положение се дължи на обстоятелството, че парите са универсал­но, общо платежно средство. По своята дефиниция парите представляват официално установеното в една държава платежно средство.
Но парите могат да бъдат и вещ и то индивидуално определена вещ — примерно, една старинна монета. И тогава монетата ще бъде стока, а не платежно средство. За нас по-важно е значението на парите като платежно средство.
2. Как може да се изпълни паричното задължение? Първо, кеш — с монети и банкноти, които трябва да се предадат фактически. Второ, чрез карта за банкомат — тук притежателят на картата също получава в кеш пари след изтеглянето им. Първият и вторият начин могат да се осъществяват също така и чрез предоставяне на паричните знаци от едно трето лице. Трето, чрез превод. При този начин кредиторът трябва да има сметка в банка. На неговата сметка банката записва определена стойност. Длъжни­кът може да плати на банката кеш или да преведе парите по пощата, или да нареди на банката си да преведе средства от неговата сметка в сметката на кредитора. Характерно е обаче, че кредиторът не получава в наличност парите, а те се записват в неговата сметка.
Самият превод предпоставя споразумение между кредитора и длъжни­ка, че дългът ще бъде изпълнен чрез превод върху сметката на кредитора. В това споразумение кредиторът трябва да укаже точния номер на сметката си в банката, в която тя се води.
В кой момент паричното задължение се счита изпълнено? Дали в момента, в който длъжникът изпрати парите или в момента, в който банката завери сметката на кредитора? Паричното задължение е носимо, т.е. то се счита изпълнено в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението — чл. 75, а. 3, чл. 68, б. А ЗЗД и чл. 305 от Търговския закон. Затова меродавен е моментът на заверяване на сметката на кредитора, т.е.парите трябва да бъдат преведени на кредитора, за да се счита паричното задължение изпълнено.
Четвърто, чрез нареждане за плащане, което намира израз в чек, менителница, запис на заповед, т.е. облигационна ценна книга, с чието получаване кредиторът придобива вземането, материализирано в ценната книга.
3. По принцип гражданското право стои на позициите на номинализ­ма — парите имат такава стойност, каквато е отбелязана на самия паричен знак. Оттук и паричните задължения не зависят от промените на курса на даден вид валута. Обратна на номинализма е теорията на валорализма — паричният знак има стойност, която зависи от покупателната възможност на съответния вид валута.
Според номинализма, ако едно лице дължи през 1995 г. 1000 лв., то ще дължи и през 1997 г. 1000 лв., макар че през тези две години левът драстично се обезцени и неговата реална стойност намаля многократно. Затова се казва, че запазването на номиналната стойност на паричното задължение е фикция.
4. Основен принцип на гражданското право е още, че всеки предмет на облигационното задължение може да бъде изразен в пари. В условията на инфлация е желателно в договорите да се включват допълнителни клаузи срещу обезценяването на задълженията — валутни уговорки — цената се уговаря в определена твърда валута или злато.
5. С изменението на Закона за задълженията и договорите, извършено с Валутния закон, от 1 януари 2000 г. отпадна изискването паричните задължения да се уговарят в местна валута. Преди отмяната на чл. 10, ал. 1 ЗЗД обаче, паричните задължения трябваше да се уговарят само в левове, освен ако законът не предвижда друго. И тогава се поставяше въпросът — нищожни ли са клаузите в договорите, с които паричното задължение се уговаря в чуждестранна валута. Прие се, че договорът и клаузите не са нищожни, но размерът на паричното задължение трябваше да се определи чрез превръщане на чуждестранната валута в левове. Трансформацията ставаше по курса на БНБ за съответната валута, който съществува в момента, определен в договора от страните, а ако такъв момент не е определен — в момента на падежа на задължението, т.е. в момента, в който длъжникът е бил длъжен да изпълни.
6. Какви са особеностите на паричните престации? А) Те са родово определени престации. ;Б) Родът е особен, поради което не се прилагат всички правила, важими за родово определените престации. Той е от такова естество, че не може да погине и с това да освободи длъжника от отговорност. Не важи и правилото, че, ако не е уговорено друго, длъжникът дължи поне средно качество, тъй като не може да се говори изобщо за качество на дължимата престация. Не може да се говори и за обективна невъзможност на престацията.