20. РОДОВО И ИНДИВИДУАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ ПРЕСТАЦИИ

1. Престациите трябва да бъдат определени, за да породят действие. Едно неопределено съдържание на облигационното отношение не може да обвързва страните. Но много предмети първоначално са определени само по своя род Затова родово определените престации се нуждаят от конкретизация. Чрез конкретизацията отпада неопределеността на прес­тацията.
Дали една престация е родово или индивидуално определена, зависи единствено от волята на страните, изразена в договора. Това деление следователно не почива на обективни белези на престацията, а на волята на страните.
Родово определена е престацията, при която страните са договорили само родовите й, т.е. общите й, генералните й белези. Родово определени могат да бъдат както заместими вещи — ябълки, въглища, така и незамес-тими вещи — всички картини или определена група картини на един художник.
Този, който дължи родово определена престация, е длъжен да изпълни с вещ от средно качество, ако не е уговорено друго качество — чл. 64 ЗЗД.
Индивидуално определена е престацията, при която страните са опре­делили нейните конкретни белези, определили са коя конкретна част от общото ще се престира.
2. Сама по себе си родово определената престация не може да се изпълни. Тя се нуждае от конкретизация, т.е. трябва да се превърне в индивидуално определена престация. Как настъпва индивидуализацията или конкретизацията на родово определената престация?
А) По силата на волята на страните, т.е. страните определят начина на конкретизацията й.
Б) Чрез нейното изпълнение, т.е. чрез предаване на вещта — примерно, продавачът предава конкретно определена кола измежду няколкото опела.
В) Страните могат да се съгласят една от тях с едностранно волеизяв­ление да извърши индивидуализацията — купувачът да си избере една от колите. Или може да уговорят, че индивидуализацията ще настъпи след като длъжникът уведоми кредитора, че е отделил дължимото.
Ако обаче нищо не е уговорено в договора, законът определя момента на индивидуализацията, а това е моментът, в който вещите бъдат предадени или момента, в който кредиторът получи фактически даденото от длъжника — влезе във владение. Това следва от чл. 24, ал. 2 ЗЗД — при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собстве­ността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страни­те, а при липса на такова — когато бъдат предадени.
Положението е ясно, ако и двете страни имат едно и също местонахож­дение. Но ако те се намират в различни населени места, предаването ще се счита настъпило в момента, в който длъжникът е предал вещта на превозвач, спедитор или по пощата. Това положение следва от чл. 68, б. В ЗЗД, според който местоизпълнението е местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението, както и от изричното правило на чл. 186а ЗЗД, според което рискът от случайно погиване на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде опреде­лена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувач в друго населено място — от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или превозвач, ако не е уговорено друго.
3. Рискът следва собствеността, и ако не бъде уговорено друго, те преминават едновременно, в момента на индивидуали­зацията на родово определените вещи. Самата индивидуализация става чрез предаване на вещта на купувача, превозвача, спедитора или пощата.
Преди конкретизацията се дължи една от вещите, които принадлежат към определен род. Ако вещта, която длъжникът си е избрал да предаде на кредитора, погине преди предаването или преди индивидуализацията й, без вина на която и да е страна, задължението остава и кредиторът има право да иска изпълнение с друга вещ от същия род. Принципът е, че родът не погива. Длъжникът не се освобождава от задължението, защото той се е задължил да престира една от вещите, определени по своите родови белези и затова той трябва да изпълни с някаква вещ, която притежава родовите белези, т.е. с вещ от рода. Ако родът само частично погине, а остана­лото не е достатъчно за да удовлетвори всички кредитори, притезанията на кредиторите се намаляват съразмерно на останалата възможна част от престацията.
4. И така, стигаме до индивидуално определената престация. Това е конкретизираната, определената по индивидуалните си белези престация. Тя трябва да бъде възможна още в момента на възникване на задължението, т.е. вещта трябва да съществува към момента на сключването на договора и възникването на задължението. Иначе договорът е нищожен — чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Примерно, ако жилището, което трябва да се наеме, вече е продадено в момента на сключване на договора за наем, договорът е без предмет и е нищожен.
При договорите за прехвърляне на собственост или друго вещно право върху индивидуално определена вещ, прехвърлянето настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предава вещта — чл. 24, ал. 1 ЗЗД. В този момент преминава и рискът. Ако след сключването на договора за покушсо-продажба индивидуално определената вещ погине случайно, договорът се разваля по право (чл. 89 ЗЗД) и длъжникът се освобождава от задължението си да предаде вещта. Следователно рискът остава за купувача, който е станал собственик още в момента на покупко-продажбата. В този случай купувачът дължи цената, макар нищо да не е получил. Продавачът няма да се освободи от задължението да предаде вещта, само ако вещта е погинала, когато той се е намирал в забава, т.е. ако погиването е настъпило след като вещта е трябвало да бъде предадена. Той може да се освободи от това задължение само ако докаже, че вещта би погинала вследствие на случайно събитие, дори ако би се намирала в ръцете на приобретателя — чл. 85 ЗЗД.
5. Освен родово определени, престациите могат да бъдат и алтерна­тивно определени. Това са престации с няколко предмета, които са опреде­лени така, че задължението се погасява, ако се изпълни с един от тях по избор било на длъжника, било на кредитора или на трето лице. Макар престацията да има няколко предмета, кредиторът има право да получи само един от тях. Примерно, дължат се няколко вещи или няколко действия, но се изпълнява само с едно от тях по избор на определеното лице. Предметите могат да бъдат едни и същи. Възможно е да се дължат по избор вещ или действие, т.е. предметите могат да бъдат различни по вид.
Какво е общото между родово и алтернативно определените преста­ции? Общото, че и двете не са конкретизирани, не са индивидуализирани.
Различното се състои в това, че при алтернативно определените пре­стации не се дължи кой да е предмет от даден род, а един от няколко възможни индивидално определени предмета.
Индивидуализацията при алтернативно определените престации става чрез избор, а той се извършва чрез волеизявление, адресирано до другата страна и това волеизявление се нуждае от приемане. Затова то трябва да се изпрати и да се приеме от другата страна.
Изборът може да бъде изричен или конклудентен — чрез предаване или изпращане на предмета, избран от този, който има право да направи избор, по пощата, чрез превозвач, спедитор.
Кой може да направи избора?
Първо, лице, което изрично е посочено в договора.
Второ, ако оправомощеното лице не е определено в договора, правото на избор има длъжникът — чл. 130, ал. 1 ЗЗД. Но ако длъжникът не упражни правото си на избор до определен в договора срок или ако такъв срок липсва, до момента, в който задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора — чл. 131, ал. 1 ЗЗД.
Трето, ако правото на избор принадлежи на кредитора и ако кредито­рът не го упражни в определен в договора срок, а ако такъв срок не е определен, до изтичане на срока, който му е определил длъжникът, правото на избор преминава върху длъжника — чл. 131, ал. 2 ЗЗД.
Четвърто, ако правото на избор принадлежи на трето лице и то не го упражни в определен срок, изборът се извършва от съда — чл. 131, ал. 3 ЗЗД.
6. Какво ще стане, ако някоя от алтернативните престацйи стане невъзможна?
Ако тя е невъзможна още в момента на сключване на договора, договорът не е нищожен поради липса на предмет, а договорното задълже­ние обхваща останалите възможни предмети.
Ако тя е невъзможна след сключването на договора, длъжникът трябва да изпълни с една от възможните престацйи. Следователно, той ще понесе риска от погиването на един от предметите, но няма да се освободи от задължението си. Длъжникът би се освободил от задължението само ако и последният от възможните предмети погине. Става въпрос за риск, т.е. за случайно погиване — за погиване без вина на някоя от страните по договора.
Ако вещта погине след като изборът е вече направен, тогава е настъпила индивидуализацията и рискът е преминал върху кредитора, т.е. настъпват същите правни последици както при индивидуализацията на родово опре­делена престация.
Ако погиването се дължи на вина, тогава се различават следните хипотези:
Ако погиването се дължи на виновно поведение на страната, която няма право на избор, другата страна може да избира, като положението е различно в зависимост от това дали другата страна е кредитор или длъж­ник. Ако е кредитор — може да избере да се изпълни с някои от възможните предмети на задължението или да иска обезщетение вместо невъзможния предмет. Ако е длъжник, тя може да избере да престира или с някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзмож­ния, или да се освободи от задължението, като се откаже и от обезщетението -чл. 132, ал. 2 ЗЗД.
Ако погиването на един от предметите се дължи на виновното поведе­ние на страната, която има право на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети. Изобщо, ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страна, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети — чл. 132, ал. 1 ЗЗД.