23. ПРОМЯНА НА КРЕДИТОРА – ЦЕСИЯ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ — договор, с който кредиторът прехвърля вземането си на друго лице. Сключва се без съгласието на длъжника, т.е. длъжникът не е страна по него.
Вземането на кредитора към длъжника най-често има паричен харак­тер, т.е. то притежава имуществена стойност, то е имуществено благо и затова няма пречка кредиторът да се разпорежда с него и по-специално да го прехвърли на трето лице. Значението на цесията се изразява в това, че цедентът може да се сдобие с парични средства преди да е настъпила изискуемостта на вземането или да се освободи от него, ако отношенията му с длъжника са се влошили и той не би искал да има повече контакти с него, или ако не иска да понесе отрицателните емоции на едно бъдещо принудително реализиране на притезанието си. Съдействие, съгласие на длъжника не е необходимо и затова длъжникът не може по този начин да упражни влияние върху прехвърлянето на вземането или да попречи на неговото осъществяване. За сметка на това обаче законодателят е предви­дил защита на длъжника и тя е един от основните моменти в правната уредба на договора.
Страните по договора се наричат цедент — прехвърлител и цесионер — приобретател. Правната му уредба се съдържа в чл. 99 и чл. 100 ЗЗД. Цесията е неформален, каузален и консенсуален договор.
Предмет на цесия са всички прехвърлими права, а такива са имуществе­ните права, с изключение на тези, чието прехвърляне изрично се забранява от закона. Според преобладаващото мнение в теорията обаче предмет на цесията са облигационните имуществени права, които не са тилна ргехопае. Освен това могат да се цедират не всички облигационни имуществени права, а само притегателните. Не могат да бъдат предмет на цесия преоб­разуващите права — правото на разваляне, на унищожаване на договора,защото те нямат самостоятелно съществуване, а са обусловени от други права. Не се цедират и вещни права по реда, определен в ЗЗД, защото за тяхното прехвърляне важат други правила. Изобщо, цесията по смисъла на ЗЗД не е прехвърляне на всякакви права, а прехвърляне само на вземания — на притезания, на правото на кредитора да иска определено поведение от длъжника. В този смисъл цесията има по-тясно съдържание отколкото прехвърлянето на право.
НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ: 1. личните, неимуществените права. Те по своето естество са непрехвърлими. 2, акцесорните права. Те не могат да се прехвърлят отделно от главните права. ; 3.права, чиято прехвърлимост самият закон забранява — например правото на ползване (чл. 56, ал. 1 ЗС), правото на пенсия, правото на трудово възнаграждение, правото на стипендия, правото на издръж­ка.; 4. непрехвърлимостта на едно право може да бъде предвидена в самия договор.
Какви са правните последици, ако се нарушат тези забрани? Ако законът забранява прехвърлянето на определено вземане, цесията е нищож­на. Ако непрехвърлимостта на правото е установена в договор, цесията е действителна, но е налице нарушение на договора и лицето, което е прехвърлило вземането, въпреки че е поело задължението да не прави това, отговаря пред другата страна за неизпълнение на договорно задължение.
Прехвърлянето на вземането може да има различни основания — продажба, когато цесионерът се задължава да плати цена за него; дарение — когато прехвърлянето е безвъзмездно; замяна — ако цесионерът прехвърля на цедента друга имуществена облага.Възможно е вземането, което се прехвърля, да е материализирано в ценна книга. Тогава то се прехвърля по реда, по който се прехвърля ценната книга — чрез предаване или джиро. Договорът се нарича дисконтова сделка, ако е сключен от банка.
Предмет на цесията може да бъде едно или множество вземания. Във втория случай се говори за глобална цесия. При нея се прехвърлят голям брой вземания обикновено срещу различни длъжници. Сделката се среща най-вече в търговския оборот. В глобалната цесия могат да бъдат включени и бъдещи вземания. Тя обаче е действителна, само ако прехвърлените вземания са достатъчно определени — ясно и недвусмислено трябва да се знае кои вземания са обхванати от нея.
2. ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ НА ЦЕСИЯТА А) Осъществява се смяна на кредитора по вземането. Б) Всички привилегии, обезпечения и други принадлежности на взема­нето, включително и изтеклите лихви, преминават върху новия кредитор. Но може да се уговори друго — чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Ако за обезпечаване на вземането е учредена ипотека или особен залог върху вещ, цесията трябва да се впише в книгата, където са вписани съответните обезпечения — в имотния регистър или в Централния регистър на особените залози. Ако за обезпечаване на вземането е учреден обикновен залог, заложената вещ и в бъдеще ще остане у цедента. В) Върху приобретателя преминават всички възражения, които цеден-тът е имал срещу длъжника — напр. правото на унищожаване на договора, правото на задържане, правото на разваляне на договора. Г) При цесията се прехвърля не само вземането и неговите принадлеж­ности, но и правото спорът относно това вземане да се реши по арбитражен път.
3. ДЕЙСТВИЕ НА ЦЕСИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЛЪЖНИКА Поначало цесията не създава права и задължения за длъжника, защото той не е страна по нея. И именно поради това обстоятелство цесията не може да утежни или да промени правното положение на длъжника. Но от цесията възниква по силата на закона задължение, което цели защитата на длъжника. Цедентът е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането и да му потвърди писмено станалото прехвърляне — чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Правното значение на това задължение е, че от момента на съобщаването длъжникът се обвързва спрямо цесионера.
Следователно, цедентът има законово задължение да съобщи за цесията. Няма пречка обаче това задължение да се изпълни и от цесионера. Важното е да се постигне неговата цел — информиране на длъжника за станалото прехвърляне.
До момента на съобщаването за цесията длъжникът има право да изпълни валидно на предишния кредитор, независимо че той вече е прех­върлил вземането си на цесионера. Следователно, цесията поражда дей­ствие в отношенията между цедента и цесионера в момента на сключване на договора, но спрямо длъжника цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника от предишния креди­тор.
Цедентът е длъжен да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането.
Какво са отношенията между цесионера и длъжника? Длъжникът може да прави на цесионера всички възражения, които има срещу вземането, т.е. всички възражения, които е могъл да направи и спрямо цедента преди прехвърлянето. Такива са възраженията за изтекла погасителна давност, за неизпълнение на насрещно задължение от страна на цедента, за разваляне на договора, за намаляване на цената при лошо изпълнение, за неизпълнен договор. Длъжникът може да упражни правото си на задържане. Той може да прихване задължението си не само с вземане, което има срещу цесионера (настоящия му кредитор), но и с вземане, което има към предишния кредитор. Последната възможност отпада, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето — чл. 103, ал. 3 ЗЗД. С една дума, длъжникът може да нрави на цесионера всички възражения, произтичащи от отношението му с цедента, които са възникнали до момента на прехвър­лянето на вземането. Що се отнася до възражения, произтичащи от отноше­нията между цедент и цесионер, длъжникът може да се позовава на тях, само доколкото те засягат валидността на цесията. Напр. длъжникът може да откаже да престира на цесионера, като докаже, че договорът за цесия е нищожен, вече е унищожен или развален. И накрая длъжникът може да прави възражения, основани на отношението му с цесионера без ограни­чение.
За какво отговаря цедентът пред цесионера? Законът казва — само за съществуването на вземането, за неговия размер и принадлежности. Той отговаря за това вземането да не страда от правни недостатъци и да съществува в размера, изрично уговорен в договора за цесия. Цедентът обаче не отговаря за платежоспособността на длъжника. По този начин цесио-нерът поема известен риск — особено ако не знае нищо за длъжника. Не е известно обаче дали цедентът отговаря, ако длъжникът към момента на цесията има неизвестен постоянен адрес.
Отговорността на цедента за съществуването на вземането настъпва, само ако цесията е възмездна. Ако обаче прехвърлянето е безвъзмездно, кредиторът няма да отговаря и за това. .
Отговорността на цедента се основава на неизпълнение на задължени­ето му от договора за цесия. Ако вземането не съществува, цедентът не е изпълнил основното си задължение да го прехвърли. Такъв ще бъде случаят, когато преди това той е прехвърлил вземането си на друго лице. Ако неизпълнението е виновно, т.е. ако се дължи на причини, за които цедентът отговаря, той дължи и обезщетение на вредите, претърпени от цесионера.
От правилото, че цедентът не отговаря за платежоспособността на длъжника си, има едно изключение. Цедентът може да се задължи изрично да отговаря и за платежоспособността на длъжника. В този случай обаче законът предвижда известно ограничаване на тази отговорност — той отговаря само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане — чл. 100, ал. 2 ЗЗД. Следва да се отбележи обаче, че това ограничение се свързва само с престациите на страните, но не и със задължението за обезщетение на вредите от неизпълнението на поетото от цедента изрично договорно задължение.