24. ПРОМЯНА НА ДЛЪЖНИКА

1. Промяната на длъжника, т.е. преминаването на задължение от един длъжник на друг, може да стане по силата на закона — при наследяване,сливане и вливане, разделяне и отделяне т.е. по пътя на универсалното или частичното правоприемство или по силата на правна сделка — чл. 101 и чл. 102 ЗЗД. Могат да се прехвърлят всички задължения на един длъжник или само едно от тях. В първия случай се говори за универсално правопри­емство, а във втория — за сингуларно правоприемство.
Прехвърлянето на задължението е способ за изменение на договора чрез промяна на длъжника, но не е новация, т.е. способ за погасяване на задължението. Разликата се състои в това, че задължението остава, остават и неговите обезпечения, докато при новацията задължението на един длъжник се погасява напълно и на негово място възниква ново задължение с нов длъжник, с нови обезпечения.
2. Прехвърлянето на задължението е възможно да се осъществи по два начина — първо, чрез встъпване в дълг и второ, чрез поемане на дълг. Общото и при двата способа е че задължението се запазва, а се променя само длъжникът.
3. Встъпване в дълг — чл. 101 ЗЗД ОПРЕДЕЛЕНИЕ — договор между кредитора или длъжника с едно трето лице, по силата на който третото лице встъпва като съдлъжник в задълже­нието.
Следователно, във всички случаи е необходимо съгласието на третото лице, тъй като то поема чуждо задължение. Не във всички случаи обаче се изисква съгласието на кредитора или длъжника. Съгласието на кредитора не се изисква, когато встъпването в дълг се основава на договор между длъжника и третото лице, защото встъпването е от интерес на кредитора, тъй като той получава втори длъжник, а и нищо не заплашва неговите интереси, доколкото той не загубва своя първоначален длъжник. Затова разглежданата правна фигура се означава още и с термина „кумулативно поемане на дълг".
Ако обаче договорът за встъпване в дълг между длъжника и третото лице бъде одобрен от кредитора, той не може да бъде отменен или изменен без неговото съгласие — чл. 101 ЗЗД. Това ни дава основание да определим този договор като частен случай на договор в полза на трето лице.
Когато встъпването в дълг се основава на договора между кредитора и третото лице, съгласието на длъжника не се изисква, защото неговите интереси не се накърняват и правното му положение с нищо не се променя.
Встъпването в дълг е неформален договор, защото законът не изисква специална форма за неговата действителност.
Правното действие на встъпването в дълг се изразява във възникване на солидарна отговорност на длъжника и третото лице спрямо кредитора. Третото лице отговаря така, както отговаря и длъжникът. Затова кредито­рът може да му прави поначало всички възражения, произтичащи от договора с длъжника, а и третото лице може да прави на кредитора всички възражения, които се основават на правоотношението между длъжника и кредитора.
Ако встъпването е направено с цел да се обезпечи правото на кредитора, след като изпълни, третото лице встъпва в правата на кредитора срещу първоначалния длъжник— чл. 74 ЗЗД.
4. Заместване в дълг ОПРЕДЕЛЕНИЕ — договор между третото лице и кредитора, по силата на който старият длъжник се освобождава от задължението си, а това задъл­жение се поема от третото лице.
Задължително договорът трябва да се сключи с кредитора, т.е. заместването в дълг е допустимо само със съгласието на кредитора, защото при него има опасност първоначалният длъжник да се замени с нов, неплатежоспособен длъжник. Както точно изтъква Върховния касационен съд, „за да може длъжникът по облигационния договор да се освободи от задълже­нието си поради преминаването му към новия длъжник и кредиторът да може да претендира вземането си само срещу новия длъжник, е необходимо изричното съгласие на кредитора. Договорът, сключен между длъжника и трето лице, има действие само в отношенията между сключилите го, но няма сила по отношение на кредитора"
Освен съгласието на кредитора се изисква още и съгласието на третите лица, които са дали обезпечения за задължението на първоначалния длъжник. Ако те не дадат съгласието си, обезпеченията им се погасяват. Но обезпеченията, дадени от стария длъжник — залог и ипотека, остават в сила. Затова се казва, че при замяна на длъжника старият длъжник се освобождава само от задължението си, но не и от обезпеченията за него. Поради тази причина той не губи окончателно връзката си със задълже­нието.
Остават още и възраженията, които старият длъжник е имал срещу кредитора. Те могат да бъдат направени и от новия длъжник — чл. 102, ал. 3 ЗЗД. Примерно, възражения за давност, за задържане, за неизпълнен до­говор.
Изобщо подобно на цесията и на встъпването в дълг, т.е. на промяната в една от страните по облигационното отношение, и тук не се променя съдържанието на последното. Затова се запазват и всички възражения на страните по него.
Встъпването в дълг се прилага, когато е необходимо да се увеличат гаранциите за кредитора. Последният получава нов съдлъжник, който отговаря солидарно с първоначалния. Затова встъпването в Дълг много наподобява поръчителството.
Замяната на длъжника намира най-често приложение в случаите, при които по един двустранен договор длъжникът вече е прехвърлил вземането си на трето лице и желае да се освободи и от задължението си.
Законът за задълженията и договорите урежда само прехвърлянето на вземания и на задължения, но не и прехвърляне на договори. Както едно отделно вземане или задължение обаче може да бъде предмет на прехвър-лителна сделка, така може да се прехвърли и цял договор.
В Закона за застраховането е уредено прехвърлянето на застраховател­ни договори от един застраховател на друг. В нашето законодателство обаче липсва обща регламентация на тази правна фигура. По принцип то е допустимо, но само със съгласието на всички участници в прехвърлянето. Всъщност тук се променя само правната позиция на едната страна — на този, който прехвърля всичките си права и задължения, произтичащи от договора.