25. ИЗПЪЛНЕНИЕ ПОНЯТИЕ И ПРАВНА СЪЩНОСТ

1. Изпълнението е доброволното осъществяване на дължимото пове­дение. По своята правна същност то представлява юридически факт, който погасява задължението и длъжникът се освобождава от него, а кредиторът се удовлетворява и се погасява неговото право. Чрез изпълнението се постига целта на облигационното отношение — удовлетворяването на кредитора. Затова изпълнението може да се определи като правопрекрати-телен способ — способ за прекратяване на облигационното отношение — правопрекратителен юридически факт, основание за прекратяване на за­дълженията.
Изпълнението е законосъобразният начин за развитие на една облига-ционноправна връзка. То е правомерният завършек на тази връзка, желани­ят неин край.
2.Спорна е правната същност на изпълнението. В зависимост от отговора на въпроса, дали изпълнението е договор или фактическо дей­ствие, съществуват три теории за правната същност на изпълнението.
Според договорната теория изпълнението е винаги договор, защото длъжникът прави волеизявление когато осъществява доброволно своята престация, а кредиторът трябва да го приеме.
Съвременната облигационноправна наука отрича договорния характер на изпълнението. Първият аргумент е, че е достатъчно фактическото осъществяване на дължимото поведение, независимо от наличието на воля и намерение за това. Например длъжникът плаща на кредитора, спрямо когото има парич­но задължение, макар да е искал да му даде тези пари в заем. С други думи, дори когато длъжникът е престарал със заблуждение, е налице изпълнение, ако задължението е съществувало. Втори аргумент — изпълнението може да се осъществи и от недееспо-собно, както и от трето лице, без да му се отрича погасителното действие.Трети аргумент — може да се изпълни и на недееспособен кредитор, ако изпълнението е отишло в негова полза — чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Според теорията за фактическото действие изпълнението не е винаги договор или едностранна сделка, т.е. то може и да не включва волеизявле­ние на длъжника, а да представлява само извършване на определено фактическо действие. Специално при отрицателните престации не се изис­ква никакво волеизявление.
Според третата и най-нова по време теория, наречена теория за финал­ния престационен резултат изпълнението не би могло да се определи нито само като договор, нито само като фактическо действие. С други думи, третата теория комбинира първата и втората. В зависимост от характера на престацията обаче изпълнението може да бъде договор или фактическо поведение — едноактно действие или поредица от действия, респ. поредица от бездействия.
При други престации — примерно при отрицателните, обаче, задълже­нието се осъществява чрез фактическо поведение, а не чрез волеизявление на длъжника. При тях изпълнението не би могло да бъде договор, защото не се прави нито волеизявление, нито е налице приемане от страна на креди­тора. Освен това има действия по изпълнението, които са само фактически действия — напр. услугите, съобщавания и др.
Задължението може да се изпълни лично от длъжника или от лица, на които той е възложил това. Те могат да бъдат поддоставчици или подизпълнители. Тук обаче следва да се има предвид, че техните действия или бездействия спрямо кредитора се считат за действия и бездействия на длъжника или с други думи, длъжникът отговаря пред кредитора за дей­ствията и бездействията на лицата, чрез които изпълнява своето задълже­ние към кредитора си.
Когато разглеждаме правната същност на изпълнението трябва да имаме предвид и разграничението, което прави Кожухаров между действия по изпълнението, които могат да се осъществяват с участието на кредитора и затова могат да бъдат договор и резултатът от изпълнението, който не е правна сделка.
Изпълнението се състои не само от обективни действия, респ. бездей­ствия, насочени към престационния резултат, но и от субективен елемент — аштиз воЗгепсН. Когато са осъществени обаче обективните действия, ани-мусът се предполага. Затова, ако длъжникът не иска с действията да погаси задължението си, той трябва изрично да заяви това.