26. ВРЕМЕ И МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВРЕМЕ

1. Длъжникът трябва да знае кога и къде да изпълни задължението си. Времето и мястото на престирането са обстоятелства, които определят съдържанието на престацията. Задължението за счита за изпълнено, само ако е изпълнено в определения срок и на определеното място. И обратно, налице е неизпълнение, ако не са спазени времето и мястото, където длъжникът трябва да престира. Ако длъжникът не изпълни в определения срок, той изпада в забава. Ако обаче той изпълни в определения срок, но не на определеното място, тогава той също изпада в забава. Затова времето и мястото на престирането се намират в тясна връзка помежду си.
Нужно е обаче да се отбележи, че освен длъжникът, и кредиторът трябва да спазва определени срокове, т.е. да бъде на определеното място и в определеното време, за да приеме изпълнението на задължението от длъжника. В противен случай той също така изпада в забава — mora creditoris.
2. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ СРОКЪТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ? 1. той може да се определи в договора.; 2. срокът може да следва от естеството на задължението; 3. срокът може да бъде определен с императивни правни норми; 4. ако нито договорът, нито законът определят срока, нито срокът зависи от обстоятелствата, се счита че длъжникът трябва да изпълни веднага и кредиторът може да иска изпълнението веднага — чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Моментът, в който длъжникът трябва да изпълни, се нарича падеж на задължението, а моментът, в който кредиторът може да иска изпълнението — изискуемост на вземането.
Ако е определен срок, следва да се приеме, че кредиторът не може да изисква изпълнението преди неговото настъпване, но длъжникът може да изпълни преди срока и кредиторът е длъжен да приеме изпълнението. Следователно, неговото вземане е станало изискуемо преди настъпването на срока. Примерно, задължението да се върнат взети в заем пари. Това е принципът и той е установен в чл. 70, ал. 1 ЗЗД — срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението, както и в чл. 70, ал. 2 ЗЗД— длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.
Когато задължението е парично и лихвоносно, длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока — чл. 70, ал. 3 ЗЗД.
И така, принципът е, че срокът се счита уговорен в полза на длъжника. Това означава, че длъжникът може да изпълни предсрочно. Кредиторът обаче може да изисква от длъжника, дори против неговата воля, предсрочно изпълнение в два случая: Първо, ако длъжникът е станал неплатежоспособен; Второ, ако длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или не му е дал обещаните обезпечения. ВКС приема, че „когато длъжникът се е разпоредил с част от обезпеченията по кредита, вземането на банката става предсрочно изискуемо" — р. 1778/ 16.11.2001 по гр.д. 1370/2001-V г.о. - Съдебна практика на ВКС. ГК, 2001, с. 336. Това е така нар. предсрочна изискуемост, установена в чл. 71 ЗЗД.
Възможно е срокът да бъде уговорен в полза на кредитора. Това означава, че кредиторът може да иска предсрочно изпълнение, но длъжникът не може да изпълни преди срока — чл. 70, ал. 2 ЗЗД. В този случай длъжникът няма право на предсрочно изпълнение.
И накрая, срокът може да се уговаря в полза и на двете страни. Това означава, че преди неговото настъпване нито длъжникът има право да изпълни, нито кредиторът може да иска изпълнението.
3. КОЙ МОЖЕ ДА ОПРЕДЕЛЯ СРОКОВЕТЕ? А) Определяне от длъжника - Определянето на срока може да бъде предоставено на волята на длъжника или на неговите възможности. Дължи се, когато длъжникът пожелае. В този случай длъжникът с едностранно волеизявление определя срока на изпълнението и по всяко време може да изпълни. Кредиторът обаче не може да иска изпълнението, защото срокът изцяло се определя от длъжника. Ако длъжникът бездейства и не изпълнява задължението си, нито има намерение за това, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение — чл. 69, ал. 2 ЗЗД.
Б) Определяне от кредитора - Когато срокът не е определен, нито е посочено по какъв начин ще се определя, кредиторът веднага може да поиска изпълнението и длъжникът веднага трябва да изпълни. Но за да изпадне длъжникът в забава, е необходимо кредиторът да отправи до него покана за изпълнение и в нея да му определи достатъчен срок за изпълнение. По този начин безсрочно­то задължение се превръща в срочно. Длъжникът не може да изпадне обаче в забава преди да е поканен от кредитора и да е изтекъл срокът. Обратно —ако срокът е уговорен, не е нужно кредиторът да кани длъжника да изпълни и длъжникът изпада в забава след изтичането на срока — чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, поканата за изпълнение трябва да се отправи винаги когато в договора не е посочена изрично датата на изпълнението на задължението. Покана не е необходима само при непозволеното увреждане — тогава длъжникът изпада в забава в деня на непозволеното увреж­дане, а срокът се счита определен по силата на закона — чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
4. СРОКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН НЕ САМО ИЗРИЧНО, НО И КОНКЛУДЕНТНО. Такъв е срокът, който следва от естеството на задължението. Например спасителят на плажа трябва да изпълнява задълженията си през летния сезон. Кога обаче той изпада в забава? Дали забавата започва да тече от календарния първи ден на лятото — 22 юни, или преди този срок. Очевидно е, че при конклудентното определяне на срока се касае за едно безсрочно задължение и се прилага чл. 84, ал. 2 — длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
5. СРОКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ФИКСИРАН КАТО ДАТА — примерно 1 октомври 2000 г., но той може да бъде относителен — примерно един месец след получаване на вещта.
6. КАКВО Е ПРАВНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА СРОКА? А) Длъжникът трябва да изпълни на срока. В противен случай той изпада в забава.; Б) От момента на настъпване на забавата започват да се начисляват лихви върху паричното задължение. В) Кредиторът не може да иска изпълнението преди настъпването на срока и ако го направи, искът се отхвърля като неоснователен. Г) Ако длъжникът изпълни преди срока, изпълнението е валидно и отпадат лихвите от деня на изпълнението до края на срока. Д) Ако трябва да се изпълни на точно определена дата (фикс-сделки), неизпълнението в срока е равно на пълно неизпълнение и кредиторът няма интерес от последващото изпълнение. Но ако сделката не е фикс, кредито­рът може да има интерес да му бъде изпълнено и сред срока. Тогава длъжникът може да изпълни и след срока, като обезщети вредите, претър­пени от кредитора в резултат на забавеното изпълнение. Освен това в този случай кредиторът може да предяви иск за реално изпълнение.
МЕСТОИЗПЪЛНЕНИЕ 1. Как се определя? Първо, в закона — с императивни правни норми.Второ, изрично в договора; Трето, конклудентно — следва от естеството на задължението — например, недвижимият имот се предава там, където се намира.Четвърто, с диспозитивни правни норми — чл. 68, б. „а",„б" и „в" ЗЗД. Според тях местоизпълнението зависи от вида на задължението. Ако то е парично, задължението е носимо, т.е. трябва да се изпълни в местожител­ството на кредитора по време на изпълнение на задължението.
Носимото задължение обаче може да бъде уговорено и в договора. Обикновено това става при покупко-продажбата. Примерно, продавачът се задължава да занесе вещта в дома на купувача или доставчикът се задължа­ва да транспортира стоката до местожителството на купувача. Ако престацията е да се даде определена вещ, тя се изпълнява по местонахождението на вещта към момента на пораждане на задължението.
Във всички други случаи се изпълнява в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението, т.е. задължението е търсимо. Това е принципно положение и то важи ако нищо друго не е предвидено в закона или договора.
2. Когато разглеждаме въпроса за местоизпълнението, трябва да имаме предвид това, че законът говори за местожителство — на кредитора или на длъжника, а според Закона за гражданската регистрация от 1999 г. физическите лица имат постоянен адрес, който се включва в гражданската регистрация на физическите лица — чл. 1, ал. 3. Но освен постоянен, физическото лице може да има и настоящ адрес — чл. 90, ал. 1 от същия закон. Тогава под „местожителство" трябва да разбираме постоянния адрес на физическото лице и това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация.
Освен това юридическите лица нямат местожителство, а седалище — населеното място, където се намира управлението на юридическото лице и в района на чийто съд то е регистрирано.