27. АКТИВЕН И ПАСИВЕН СУБЕКТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО СУБЕКТИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Под субекти на изпълнението се разбират лицата, които трябва да изпълнят валидно задължението — активни субекти и лицата, на които трябва да се изпълни — пасивни субекти на изпълнението.
1. АКТИВЕН СУБЕКТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО - Един от принципите на облигационното право е че длъжникът не може да си избира субекта, на когото може да изпълни, т.е. той трябва да изпълни само на кредитора. От своя страна обаче кредиторът може да прехвърли вземането си и без съгласието на длъжника — цесия и в този случай длъжникът трябва да изпълни на другия кредитор — приобретателя на вземането. Обратното обаче не е възможно, т.е. длъжникът не може да се замени с друго лице без съгласието на кредитора. Той не може да прехвърли своето задължение свободно на друго лице. Този принцип произтича от обстоятелството, че договорът има действие между страните по него и затова задължението трябва да се изпълни от страната, която го е поела.
Престирането от страна на длъжника е абсолютно необходимо при личните незаместими престации. Според чл. 73, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът има интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника, то не може да се изпълни от трето лице. При заместимите престации няма пречка задъл­жението да се изпълни от трето лице — задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора — пак чл. 73, ал. 1 ЗЗД.
Цитираният чл. 73 ал. 1 ЗЗД обаче се нуждае от уточнение.
Първо, трето лице може да изпълни, но не може да бъде задължено да изпълни чуждо задължение.
Второ, длъжникът не може да прехвърли задължението си на трето лице без съгласието на кредитора и затова трябва да се разграничава прехвърляне на задължението от доброволното изпълнение на задължени­ето от трето лице. Ако длъжникът прехвърли задължението на трето лице, кредиторът не може да бъде принуден да търси изпълнение от трето лице, с което той не е договарял. Няма пречка обаче задължението на длъжника да бъде изпълнено от трето лице и тогава кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, освен ако няма интерес, задължението да бъде изпълнено лично от длъжника.
Следователно, можем да направим следното обобщение: Изпълнение­то чрез трето лице е допустимо.
Кога едно трето лице може да изпълни задължението на длъжника ? А) Трето лице изпълнява по поръчка на длъжника и за негова сметка.Б) Трето лице изпълнява като представител на длъжника от негово име и за негова сметка.В) Трето лице изпълнява от свое име и за своя сметка без знанието на длъжника.Г) Трето лице изпълнява от свое име и за своя сметка против волята на длъжника. Ако третото лице има правен интерес от изпълнението, длъжни­кът не може да се противопостави, т.е. третото лице има право да изпълни — примерно, поръчителят.
Д) Трето лице не може да изпълни, само ако и длъжникът, и кредиторът се противопоставят на изпълнението.
2. ПАСИВЕН СУБЕКТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО Освен че точно определено лице трябва да престира, за да има изпъл­нението правно действие, т.е. за да е валидно, то трябва да се извърши и на определено лице — така нар. пасивен субект на изпълнението.
Тук важи принципът, че трябва да се престира на кредитора. Освен това кредиторът трябва да е способен да получи изпълнението, т.е. да е дееспо­собен. Затова при малолетни и непълнолетни кредитори трябва да се изпълни на техните законни представители или на тях самите но със съгласието на родителите или попечителите.
Изключения от принципа, че трябва да се изпълни само на дееспособен кредитор:А) Изпълнение на некредитор, ако е овластен от кредитора да получи изпълнението — примерно, негов представител. Некредиторът може да бъде овластен от закона, от упълномощителна сделка или от съда — примерно, управител на наследство, синдик и др.Б) Изпълнение на некредитор, ако кредиторът впоследствие е потвър­дил изпълнението.В) Изпълнение на некредитор, ако изпълнението е отишло в полза на кредитора.Г) Изпълнение на привиден кредитор. Това е изпълнение на некреди­тор, ако длъжникът добросъвестно е изпълнил задължението си на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението — чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът не е знаел, че изпълнява на некредитор и това съзнание е обусловено от обективни обстоятелства, които не оставят съмнение, че престира на кредитор.
В този случай длъжникът се освобождава от задължението си, а истин­ският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълне­нието. Правното основание на иска е неоснователно обогатяване. Следова­телно, изпълнението на некредитор в посочената хипотеза има относително погасителен ефект, тъй като кредиторът запазва правото си и може да иска от лицето, което е получило изпълнението без правно основание връщане на полученото.