28. ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЗА ПОРЕДНОСТТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПРИ НЯКОИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1. ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ Интересът на кредитора се удовлетворява поначало, когато длъжникът е изпълнил надлежно и в пълен размер своето задължение.
Как стои въпросът с частичното изпълнение? Може ли да се приеме, че длъжникът има право да изпълни на части? Отговорът се съдържа в чл. 66 ЗЗД и той е отрицателен. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнението на части, дори задължението да е делимо. Кредиторът има право да иска от длъжника пълно изпълнение. Това важи особено в случа­ите, когато частичното изпълнение не е в състояние да постигне целта на договора — примерно доставка само на отделни части от една машина. Възможно е обаче кредиторът да няма първоначален интерес от получаване на целия престационен резултат. Примерно, ако му се доставят големи количества въглища, той няма къде да ги складира. Следователно, той би могъл да има интерес от частичното изпълнение. Но последното е възмож­но, ако е уговорено в договора или следва от естеството на самото задъл­жение — примерно задължение за плащане на ренти. Иначе забраната за частично изпълнение обхваща също и паричните задължения и ако не е уговорено неговото плащане на части, длъжникът дължи цялата сума. Принципът е, че на кредитора не може да се наложи частично изпълнение не само при неделимите, но и при делимите престации.
2. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПОРЕДНОСТТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, КОГАТО ДЛЪЖНИКЪТ ИМА СПРЯМО КРЕДИТОРА НЯКОЛКО ЗАДЪЛЖЕНИЯ
2.1. Поначало длъжникът трябва да изпълни всички задължения, така, както е уговорено в договора. Изпълнението трябва да бъде достатъчно, за да погаси всички задължения.
Ако обаче изпълнението не е достатъчно и се касае за няколко еднородни задължения — примерно парично задължение и задължение за лихва, възниква въпросът, как се погасяват отделните задължения.
Първото правило е, че длъжникът изпълнява задълженията си по реда, който е бил уговорен с кредитора — в договора или след това. Тоест поредността на изпълнението се определя по взаимно съгласие на кредито­ра и длъжника.
Второто правило е, че длъжникът заявява кое от задълженията си погасява с изпълнението. Това обаче е възможно, само ако страните по договора не са уговорили поредността на погасяването и кредиторът не се противопостави на избора на длъжника или ако длъжникът е бил овластен по силата на договора едностранно да определи поредността.
Третото правило гласи, че ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, най-напред се погасява най-обременителното задължение, а при еднакво обременителните — най-старото, а ако всички са еднакво стари, задълженията се погасяват съразмерно — чл. 76, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл Върховният касационен съд приема, че при задължения с периодично изпълнение най-напред се погасява най-старото задължение.
Като най-обременителни задължения трябва да се определят тези, за които текат най-големи по размер лихви или ако са предвидени най-големи неустойки при неизпълнението им. При отсъствие на такива най-обременително е задължението, което е обезпечено в най-голяма степен.
За паричните задължения и задълженията за лихви и задълженията за разноски обаче има и друго правило — чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Най-напред се погасяват разноските, след това — лихвите и накрая — главницата. Това правило също така има диспозитивен характер и се прилага, ако не е уговорено друго.
2.2. При изпълнение длъжникът има право на разписка или право да иска връщане на документа, който е бил даден на кредитора. Ако длъжникът частично е изпълнил или ако не е изпълнил всичките си задължения към кредитора, последният трябва да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника — чл. 77, ал. 3 ЗЗД.
Разписката представлява писмено признание на кредитора, че е полу чил изпълнението. Тя не е ценна книга, но е легитимиращ документ и длъжникът, който има разписка, се освобождава от задължението си.
Освен разписката, длъжникът, след като изпълни, може да иска връщане и на изпълнителния лист, ако е бил издаден такъв за вземането на кредитора.