29. ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ, ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Нормалният способ за погасяване на задължението е изпълнението. То е желаният, законосъобразен път на развитието на едно правоотношение. Изпълнението може да има сурогати. Това са:
1) ДАВАНЕ ВМЕСТО ИЗПЪЛНЕНИЕ Е ДОГОВОР. Той е смесен тип договор, още особен вид, договор с правопога-сителен ефект. Той погасява задължението на длъжника по първноначално сключения между него и кредитора договор. Той погасява и правото на кредитора, независимо че последният не получава това, за което се е бил първоначално уговорил. Той обаче е сметнал, че неговият интерес би могъл да бъде удовлетворен и от сурогата и е дал съгласието си длъжникът да престира друго, вместо първоначално дължимото. С този договор и двете страни по облигационното отношение се съгласяват първоначално дължи­мата престация да се замени с друга. По този начин се постига изменение на предмета на договора и затова даването вместо изпълнение следва да се определи още като договор за изменение на първоначалния договор, сключен между страните, и по-точно като договор за изменение на предме­та на престацията.
2) ПРИХВАЩАНЕ - Член 103 ЗЗД допуска и урежда прихващането, когато две лица си дължат една спрямо друга престации, които по своя предмет са от един и същи вид. В този случай всяка страна може да прихване своето вземане с вземането на другата страна, ако тя претендира то да бъде удовлетворено. Тъй като на всяко вземане отговаря задължението на насрещната страна, би могло да се говори както за прихващане на вземания, така и за прихващане на задължения.
3) ОПРОЩАВАНЕ - договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си — чл. 108 ЗЗД. Опрощаването не е едностранна сделка на кредитора, защото според нашето право никой не може да бъде освободен от задължението си против неговото съгласие. Длъжникът може да има различни мотиви да не се съгласи с опрощаването. Това, което важи за опрощаването, важи и за негативното признание, т.е. кредиторът признава, че длъжникът няма задължение към него и той няма вземане към длъжника.
4) ПОДНОВЯВАНЕ - договор, с който се погасява едно задължение чрез поемане на ново задължение на негово място — чл. 107, ал. 1 ЗЗД. По своята правна същност новацията е договор между кредитора и длъжника — новационен договор. Предпоставките за сключването на новационния договор са:
А) Трябва да съществува задължението, което се погасява. Б) На мястото на старото задължение възниква ново задължение. В) Новото задължение трябва да се различава от старото задължение, Те могат да имат различен предмет - обективна новация или различни страни - субективна новация или делегация. Ако се новира кредиторът, е налице активна субективна новация, а ако се новира длъжникът — пасивна субективна новация. Тази правна фигура се нарича експромисия.Може да се новира и само основанието на задължението. Г) Наличие на намерение за новиране. Д) Страните трябва да са способни да новират. Новацията не само погасява задължение, но и поражда ново на негово място.
5) СЛИВАНЕТО - представлява идентичност на кредитора и длъжника. Никой обаче не може да бъде едновременно кредитор и длъжник на самия себе си и затова правото и задължението се погасяват.
Когато е налице солидарна отговорност и един солидарен длъжник се слее с кредитора, само задължението на този длъжник се погасява, но задълженията на останалите длъжници остават. Те продължават да отгова­рят до размера на своите дялове.
Както при изпълнението, така и при сурогатите, задължението се погасява, защото кредиторът се удовлетворява по нормален или сурогати-вен начин.
Облигационното отношение обаче може да се погаси и без да се удовлетвори интересът на кредитора. Такива са случаите на: 1) последваща обективна невъзможност на длъжника да изпълни за­дължението си; 2) настъпване на прекратително условие; 3) изтичане на срока; 4) сливане на права и задължения в едно лице — така нар. конфузия. Могат да се погасят както отделни задължения, така и цялото облига­ционно отношение.
Изложеното ни дава основание да приемем, че понятието способ за погасяване на облигационни отношения има по-широко съдържание от понятието удовлетворяване на кредитора и не винаги погасяването на обли­гационното отношение означава удовлетворяване интереса на кредитора.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА - Облигационното отношение и задълженията, включени в него, се погасяват и чрез прекратяване на договора. Това следва от принципа на договорната свобода — чл. 9 ЗЗД. Прекратяването става с нов договор — договор за прекратяване на сключения договор. Докато другите способи, които бяха разгледани по-горе, са преди всичко способи за погасяване на задълженията, то прекратяването е способ за погасяване на цялото договорно отношение. За да се прекрати договорът е необходимо съгласието на двете страни, а оттук — и тяхната дееспособност.
Договорът за прекратяване на договора е неформален, каузален и консенсуален.Той може да бъде нищожен или унищожаем по общите правила на ЗЗД.
А).по взаимно съгласие или чрез едностранно волеизявление Според чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Това означава, че договорите могат да се прекратяват и само с едностранно волеизявление на една от страните по тях, стига това да е предвидено в закона.
Б) При смърт на длъжника или кредитора, тяхното поставяне под запрещение, респ. при прекратяването на юридическото лице. Смъртта на длъжника или поставянето му под запрещение са основания за прекра­тяване на договора, когато задължението е следвало да се изпълни един­ствено и само от него, т.е. когато то е пПини регкопае. Смъртта на кредитора и поставянето под запрещение, прекратяването на юридическото лице са основания за прекратяване на договора за поръчка — чл. 287 ЗЗД. Смъртта на кредитора е основание за прекратяване на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.