39. ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА. ПАРАЛЕЛ МЕЖДУ ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА И КОМПЕНСАЦИЯ НА ВИНИ

1. Забавата на кредитора възниква, когато кредиторът се забавя в приемането на изпълнението, т.е. той не приема предложеното му надлежно изпълнение или не оказва необходимото съдействие за неговото осъществя­ване, а без това съдействие длъжникът не би могъл да изпълни. Отказът на кредитора да приеме изпълнението е неоправдан — чл. 95 ЗЗД.
За разлика от компенсацията на вини, при забавата на кредитора вината на последния е без правно значение.
2. КОГА ВЪЗНИКВА ЗАБАВАТА НА КРЕДИТОРА, Т.Е. ПРИ КАКВИ ПРЕДПОСТАВКИ? Първо, трябва да е налице задължение и неговото изпълнение да е възможно. Обективната невъзможност за изпълнение изключва забавата на кредитора.Второ, трябва да е настъпил падежът на задължението, защото креди­торът не може да бъде принуден да приеме изпълнението преди срока, ако последният е уговорен в негова полза.Трето, длъжникът или третото лице трябва да предлагат на кредитора изпълнението. Става въпрос за действително, реално и надлежно изпълне­ние. Ако длъжникът изпълнява нещо друго или престацията му има недос­татъци, кредиторът не може да се задължи да я приеме и неприемането не означава забава на кредитора.Четвърто, кредиторът не приема изпълнението. Независимо по какви съображения и причини — обективни или субективни.Пето, кредиторът не оказва съдействие на длъжника при изпълнението на задължението, без което длъжникът не би могъл да престира.
Четвъртата и петата предпоставки могат да бъдат дадени кумулативно или алтернативно, а останалите — кумулативно.
Забавата на кредитора отпада, ако кредиторът приеме изпълнението от длъжника, ако бъде прекратено договорното отношение или ако бъде отсрочено изпълнението.
3. ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ЗАБАВАТА НА КРЕДИТОРА При забавата на кредитора не става въпрос за неизпълнение на задъл­жение от страна на кредитора, т.е. за нарушаване на правно задължение, а за нарушение на така наречената тежест (ОЪПе§еппен). Следователно, длъжникът няма притезание да иска от кредитора да приеме изпълнението на задължението му. При забава на кредитора същият претърпява неблагоприятни правни последици.
4. ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЗАБАВАТА НА КРЕДИТОРА А) Рискът преминава от длъжника върху кредитора. Тук се имат предвид родово определените престации, които още не са конкретизирани към момента на забавата на кредитора и поради това би следвало рискът да се носи от длъжника. Когато обаче кредиторът неоснователно отказва да приеме надлежно предложеното му изпълнение, носенето на риска преми­нава върху кредитора.Б) Длъжникът се освобождава от забава, ако към момента на забавата на кредитора се е намирал в такава. Това означава, че от момента на забавата на кредитора длъжникът престава да дължи лихва.В) Длъжникът може да претендира обезщетение на необходимите разноски, които е длъжен да прави във връзка със забавата — примерно, да плаща за склад на неполучените от кредитора вещи или да се грижи и да храни животните, които кредиторът неоправдано не приема.Г) Задължението на длъжника обаче не се погасява. Не отпадат със забавата на кредитора и възраженията на кредитора срещу длъжника.Д) И тъй като задължението на длъжника остава, той може да се освободи от него, в случай че задължението му е да предаде нещо, като поиска от районния съд по местоизпълнението да му определи подходящо място, където да предаде дължимото за пазене. Не е необходимо обаче такова разрешение, ако пари, ценни книжа или ценности се оставят за пазене в банка по местоизпълнението — чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Ако дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значител­ни разноски или неудобства, или по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора — чл. 97, ал. 2 ЗЗД.Е) Ако задължението е за facere и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора — чл. 98 ЗЗД. Всъщност касае се за разваляне на договора по искане на длъжника.Ж) Ако се касае за двустранен договор, не само задължението на длъжника, но и насрещното задължение на кредитора не се погасява, а продължава да съществува. Затова, ако по време на забавата на кредитора предметът на задължението погине, кредиторът продължава да дължи насрещната престация.
От КОМПЕНСАЦИЯ НА ВИНИ Освен вина за неизпълнението, т.е. вина по време на изпълнението, кредиторът може да има и последваща вина — вина след неизпълнението — не е взел мерки за ограничаване на нейния размер — чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Тук не става въпрос за съпричиняване на вреда от кредитора, а за увеличаване на нейния размер. Това е разликата между последващата вина на кредитора и компенсацията на вини. Примерно, влогоприемателят не е съхранявал правилно и не се е грижил за животните, които му е предал за съхранение влогодателят. След като са заболели животните обаче, влогодателят не е взел необходимите мерки за тяхното лечение, поради което се е стигнало до смъртта им. Правната последица от последващата вина на кредитора е, че длъжникът не носи отговорност за вредите, които кредиторът е могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин