38. ЛОШО ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. Наред с невъзможността за изпълнение и забавата — на длъжника или на кредитора, съществува още едно смущение в изпълнението — лошото изпълнение.
То трябва да се различава от невъзможността и забавата. Само една възможна престация може да бъде изпълнена лошо. Следователно, лошото изпълнение се различава от невъзможността, защото при него задължени­ето е все още възможно. Освен това лошото изпълнение може да бъде осъществено в определения срок. Възможно е обаче то да се съчетава със забавеното изпълнение — длъжникът изпълнява хем некачествено, хем след определения срок.
Освен това лошото изпълнение трябва да се различава от престирането на нещо различно от уговореното т.е от aliud, При индивидуално определените престации лошо изпълнение има когато е предадена договорената вещ, но с недостатъци, когато е предадена друга вещ, различна от договорената, макар самата вещ да няма недостатъци.
При родово определените престации това разграничение е по-трудно, тъй като то се прави в рамките на един и същи род. aliud е налице само когато длъжникът престира нещо, което принадлежи към друг род, а лошо изпълнение — когато предадената вещ е от същия род, но показва отклонения в уговореното качество.
9.2. Предпоставки на лошото изпълнение
А) Трябва да е налице смущение в качеството на изпълнението. Лошо­то изпълнение е ненадлежно изпълнение, което засяга качествената страна на изпълнението, т.е. то е едно некачествено изпълнение. При лошото изпълнение има изпълнение, но престацията страда от недостатъци, които съществено намаляват нейната стойност, а с това и нейната цена. Вещта, която се дължи, има дефекти, които намаляват нейната цена или нейната годност за договорното или обикновеното й предназначение. В крайна сметка длъжникът не е престарал това, за което се е задължил — да осъществи престацията си такава, каквато е била договорена.
Кое е качество, се определя в договора, в административен акт, в нормативен акт — например стандарти и т.н. Ако не е определено дължи­мото качество, се прилага чл. 64 апа1о§!а 1е§1з — когато се дължи вещ, определена по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.Следователно, страните могат да уговарят по-високо и по-ниско качество, но ако нищо не е уговорено, се дължи престация от средно качество.
Недостатъкът води при възмездните договори до едно смущение в договорената еквивалентност на двете насрещни престации. Кредиторът не получава това, което е искал, уговорил и очаквал. Затова той не може да се задължи да приеме лошото изпълнение.
Недостатъкът може да бъде фактически или правен. Последният е налице, когато длъжникът не е осигурил на кредитора необходимите правни предпоставки, за да може да се ползва от нея. Недостатъците могат да бъдат от частноправен или публичноправен характер. Напр. продадена е чужда вещ или вещ с тежести — ипотека, залог, вписан договор за наем или длъжникът не може да осигури на кредитора изискуемите административ-ноправни разрешения за ползването на предадената вещ.
Недостатъкът може по-нататък да бъде съществен или несъществен. Той е съществен, когато прави невъзможно или пречи на договореното или обикновеното ползване на вещта. Въпросът е фактически и се преценява конкретно според обстоятелствата на дадения случай. Но отсъствието на специално уговорено в договора свойство на вещта представлява винаги съществен недостатък, особено ако договорът е сключен именно с тази цел — напр. дава се под наем стая, която трябва да е тиха, за да може наемателят да твори в нея, а се оказва, че в непосредствено съседство започват строителни дейности.
Недостатъкът може да бъде отстраним и неотстраним. Отстраним е този недостатък, който може да се премахне, без това да накърнява естес­твото на престацията и без да е необходимо да се правят извънредно големи разноски. При родово определените престации такъв недостатък може да бъде отстранен и чрез връщане на некачествените части или единици от рода и тяхната замяна с други от същия род, но без недостатъци. Неотстра­ними са недостатъци, които или не могат да бъдат премахнати от прести-раната вещ, без да се накърни нейната субстанция или да се промени нейното предназначение, или чието премахване е свързано с изключително големи разноски за длъжника, които са несъизмерими с уговорената цена или възнаграждение. При неотстранимите недостатъци е възможна замяна на вещта с друга или намаляване на насрещната престация.
Недостатъкът трябва да съществува към момента на предаване на вещта или осъществяване на дължимото поведение, т.е. към момента на изпълнението. Но ако правото на собственост и рискът са преминали по-рано върху кредитора, какъвто е случаят с продажба на индивидуално определена вещ, моментът на преценката дали недостатъкът е съществувал или не, е моментът на сключване на договора.
Във всички случаи кредиторът трябва да доказва съществуването на недостатъка и момента, в който той се е появил.
Б) Недостатъкът е обективна предпоставка на лошото изпълнение — без значение е на какво се дължи — на виновно или безвиновно поведение на длъжника. Но ако лошото изпълнение се дължи на вината на длъжника — на неговото умишлено или небрежно поведение, причини, той носи съответ­ната договорна отговорност за това.
3. Правни последици от лошото изпълнение
Лошото изпълнение не е изрично уредено в общата част на ЗЗД и затова се прилагат по аналогия правилата за лошо изпълнение при покупко-продажбата. И по-специално предвидените там правни последици. Кои са те?
Първо, ако е доставена вещ с недостатъци, купувачът може да иска замяната й с качествена — чл. 195 ЗЗД, отстраняване на недостатъка от длъжника в определен срок, както и обезщетение на вредите от забавата, доколкото той отговаря за нея, т.е. доколкото виновно е забавил отстраня­ването на недостатъка. Защото в този случай лошото изпълнение води до забавено изпълнение, т.е. надлежното изпълнение се осъществява след срока.
В този случай се касае за претенция за реално изпълнение. Тъй като длъжникът не е престирал надлежно, кредиторът има право да не приеме изпълнението и да иска длъжникът да изпълни отново същото задължение — да престира втори път, но без недостатъци. При родово определените престации това означава да се предадат на кредитора други вещи от същия род каквито са били некачествените. При индивидуално определените вещи е възможно само отстраняване на недостатъка — предаване на друга вещ, различна от уговорената би било възможно само при условията на datio in solutum. Когато обаче недостатъкът подлежи на отстраняване, страните трябва да уредят и въпроса, къде ще се осъществи това — ако нищо не е уговорено, вещта трябва да се репарира на мястото, където се намира седалището или постоянният адрес на кредитора. В противен случай, ако вещта трябва да се транспортира, разноските се поемат от длъжника.
Второ, кредиторът може да приеме лошото изпълнение, но да поиска съответно намаляване на своето насрещно задължение — отбив от цената
— квантиминорен иск. Намаляването на цената не е обезщетение на вре­дата, претърпяна от кредитора, а е едно преобразуващо право, което води до изменение на договора — изменение на първоначално договорената цена.
Трето, кредиторът може сам да отстрани недостатъците за сметка на длъжника, като иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника — чл. 80, ал. 1 ЗЗД.
Съвременната наука обаче се обявява срещу възможността кредиторът да възложи на трето лице отстраняването на недостатъка и да претендира от длъжника покриване на направените разноски, защото според нея тук са възможни големи спекулации, а и от правнодогматично естество в договор­ното отношение се намесва едно трето лице.
Четвърто, в определени случаи лошото изпълнение може да е толкова лошо, че да се равнява на пълно неизпълнение. Тогава се прилагат после­диците от пълното неизпълнение, т.е. по силата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да откаже да приеме престацията и да иска обезщетение вместо изпълнение.
Пето, кредиторът има право да развали договора, ако се касае за двустранен договор и по този начин да се освободи от своето насрещно задължение — чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Във всички тези хипотези кредиторът има право на обезщетение на вредите от лошото изпълнение, ако то се дължи на причини, за които длъжникът отговаря — примерно продаденият бойлер е избухнал и е причинил телесна повреда и повреждане на имуществото на кредитора; развалената храна в ресторанта му е причинила стомашно разстройство. Разноските по лечението и възстановяване на здравето, както и пропусна­тите ползи по време на лечението подлежат на обезщетение от длъжника. Ако лошото изпълнение се съчетава със забавено, тези вреди се кумулират с мораторните вреди— вредите от ненавременното получаване на преста­цията.