37. ЗАБАВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ИЛИ ЗАБАВА НА ДЛЪЖНИКА

1. Дотук са разгледани същността, причините, правните последици от невъзможността за изпълнение на задължението. Но задължението може да не е изпълнено в определения срок, но изпълнението му да е възможно. Тогава се говори за забавено изпълнение.
Забавата на длъжника представлява противоправно неосъществяване на все още възможната престация поради причини, за които длъжникът отговаря. Налице е ненадлежно изпълнение във времево отношение.
Предпоставка на забавата е неизпълнение на задължението от длъжни­ка, след като е настъпил неговият падеж. Става въпрос за неизпълнение на съществуващо и все още възможно задължение. Вземането на кредитора е съответно изискуемо и той очаква, но не получава изпълнение.
Забава е налице и ако длъжникът престара на падежа, но престираното не отговаря на дължимото. Кредиторът не е длъжен да приеме предложеното изпълнение и може да направи възражение за забавено изпълнение. Ако обаче той приеме страдащата от недостатъци престация, не може повече да се позове на забавата на длъжника. Остава му в такъв случай само правото на обезщетение на вредите, причинени от лошото изпълнение.
Забавата може да бъде обективна — ако длъжникът не може да престира на падежа без да е виновен за това и субективна — ако не е изпълнил на падежа поради неспазване на изискуемата от него грижа.
Правните последици от обективната забава са: кредиторът или може да настоява за изпълнение на своето притезание, или да се откаже от договора, като отправи преди това предупреждение в един разумен срок.
По време на забавата остава опасността от случайно погиване на предмета на престацията. Ако този риск се реализира, длъжникът губи правото си на насрещна престация, а при родово определените престации той трябва да престира друга вещ от същия род. При забавено парично задължение е длъжен да плаща мораторни лихви.
Забавата свършва, когато длъжникът предложи на кредитора надлежното изпълнение.
Забавата може да бъде субективна. Предпоставките са: Първо, на падежа длъжникът не изпълнява задължението си.Второ, длъжникът трябва да отговаря за забавата, т.е. длъжникът трябва да е виновен — да отговаря за собствената си вина, за вината на своите представители или лица, на които е възложил изпълнението. И тъй като вината се предполага, длъжникът трябва да доказва нейната липса. Особено е положението с вината при родово определените престации. Тъй като родът не погива, престацията от рода е възможна и длъжникът трябва да я набави до определен срок и ако не стори това, отговаря за забавата.Трето, длъжникът не трябва да има никакви възражения срещу креди­тора — например, възражение да давност, за неизпълнен договор, право на задържане и др.Четвърто, кредиторът трябва да предупреди длъжника да изпълни — да го подкани.
С оглед предупреждението на длъжника обаче се налага известно уточнение. Ако денят за изпълнение на задължението е определен, длъжни­кът изпада в забава след изтичането му. Тук важи правилото, че срокът предупреждава за изпълнението. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на седем дни от поканата — чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Ако обаче няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като длъжникът бъде поканен от кредитора — чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този случай трябва да се има предвид, че моментът на забавата не съвпада с момента на изискуемостта на вземането, т.е. при неуговорен срок за изпълнение на задължението погасителната давност започва да тече независимо дали е била отправена покана за изпълнение от кредитора. Тя започва да тече от деня на възникване на задължението — чл. 114, ал. 2. Началният момент на забавата обаче е обусловен от поканата от кредитора. Изключение от това правило е задължението при непозволено увреж­дане. При него длъжникът изпада в забава и без покана — чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Поканата или предупреждението на кредитора е волеизявление на кредитора, адресирано до длъжника, че изисква незабавно изпълнение, т.е. това всъщност е искане за престиране. То може да бъде писмено, устно, изрично или конклудентно — например кредиторът изпраща сметката на длъжника. Не трябва обаче да бъде под условие, но може да бъде определен срок за изпълнение — един допълнителен и последен срок.
Предупреждението по своята правна същност е една правна сделка и затова трябва да отговаря на нейните изисквания — да бъде направено от дееспособно лице, да не страда от порок на волята. Освен това сделката се нуждае от приемане от длъжника и затова трябва да се адресира задължи­телно до него.
Особено е положението с вината при родово определените престации. Тъй като родът не погива, престацията от рода е възможна и длъжникът трябва да я набави до определен срок и ако не стори това, отговаря за забавата.
2. Правни последици от забавата на длъжника. А) Задължението на длъжника не се погасява, то продължава да съще­ствува и кредиторът има интерес все още от изпълнението. Затова задълже­нието не се погасява и кредиторът има право да иска изпълнение. Освен това той има право на обезщетение на вредите, които се наричат моратор-ни, защото възникват в резултат на това, че не му е престирано навреме — например разноски, пропусната полза, законната лихва при непрестиране на парично задължение. Кредиторът има иск за реално изпълнение и обезщетение на вредите, т.е. той разполага с два иска, които предявява в една искова молба — обективно съединяване на искове. Б) Ако задължението е възможно, но кредиторът няма интерес от изпълнението и кредиторът докаже липсата си на интерес, той може да отклони изпълнението и да иска обезщетение вместо изпълнение, т.е. равностойността на престацията, независимо че тя е възможна. В) Важна последица от забавата на длъжника е увеличаване на негова­та отговорност през това време. Според чл. 85 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причини, за които той преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Това е следователно норма за разместване на риска, според която длъжникът носи по време на забавата риска от случайната, невиновната невъзможност за изпълнение.Г) Ако изпълнението е възможно, но длъжникът окончателно отказва да изпълни, кредиторът може да иска обезщетение вместо изпълнение, без да е необходимо да доказва отпадането на интереса си.Д) Специално при забавено изпълнение на парично задължение, въз­никва задължение за лихва, т.е. паричното задължение се олихвява. В този случай че дължи обезщетение равно на законната лихва, която се начислява от деня на забавата. За действително претърпените вреди, които надвиша­ват размера на законната лихва, обаче, кредиторът може да иска обезщете­ние — чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Е) Ако неизпълнението е по двустранен договор и двете вземания са насрещни и конекситетни, след като длъжникът не изпълнява, трябва да се даде възможност и на кредитора да се освободи от своето задължение. Кредиторът вижда, че длъжникът няма да изпълни и няма такова намерение и затова законът му дава възможност да се освободи от договорната си обвързаност и с това от своето договорно задължение. Това става чрез разваляне на договора от кредитора. Той дава на длъжника последен срок и ако той не изпълни в този допълнителен срок, договорът се счита за развален с обратна сила.