36. КОМПЕНСАЦИЯ НА ВИНИ

1. Според чл. 83, ал. 1 ЗЗД ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Следователно, поведението на кредитора при неизпълнението не е безразлично за правото. То се взема предвид и води до важни правни последици.
На пръв поглед има един парадокс. Как кредиторът ще отговаря за неизпълнението, след като задължението не е негово? Какво трябва да разбираме под „обстоятелства, за които кредиторът отговаря"? Под тази терминология трябва да се разбира виновно противоправно поведение на кредитора спрямо длъжника, което се намира в причинна връзка с невъзможността за изпълнение на задължението от длъжника. Тук обаче не става въпрос за носене на риска от кредитора, а за поемане от него на неблагоприятните последици от неизпълнението поради недобросъвестното му поведение.
2. Предпоставките за отговорността на кредитора са: А) Налице е неизпълнение на задължението от длъжника и длъжникът не може да го изпълни. Неизпълнението се дължи отчасти и на неговото виновно поведение. Затова длъжникът също носи договорна отговорност. Поначало компенсацията на вини предполага, че длъжникът отговаря за вредите, причинени на кредитора от неизпълнението на задължението му.Б) Настъпили са вреди, т.е. неблагоприятни последици от неизпълне­нието. Характерно за тях е че те образуват и съставляват един неделим отрицателен вредоносен резултат. Защото, ако вредите са делими, всяка от страните по договорното отношение сама ще понесе това, което лично е причинила с действието или бездействието си.В) Причинна връзка между вредите и поведението на длъжника, от една страна, както и поведението на кредитора — от друга страна. С други думи, и длъжникът, и кредиторът са съдействали за настъпването на вредите.Г) Кредиторът е нарушил задължението си да съдейства на длъжника при изпълнението на задължението му, т.е. той не е бил добросъвестен, не е действал съобразно добрите нрави, както изисква чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелството, че кредиторът се е обвързал с един длъжник, означава, че трябва да му помага и съдейства за изпълнението на договорното задълже­ние. Поради това, ако е попречил на изпълнението или е допринесъл за настъпването и увеличението на вредите, кредиторът е нарушил своето поведенческо задължение, установено в закона за всеки вид договор. Затова законът изисква той да отговаря. Кредиторът е нарушил едно договорно задължение, което няма престационен, а поведенчески характер и затова той трябва да понесе съответната санкция. Санкция се състои в това, че кредторът понася част от неблагоприятните последици или по-точно, те остават в негова тежест, т.е. не подлежат на обезщетяване от длъжника. Неговото обезщетение се намалява или изключва, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът отговаря. Затова този институт се нарича компенсация на вини — двете насрещни вини — на кредитора и на длъжника се съпоставят и ако вината на кредитора е колкото тази на длъжника или е по-голяма, правото му на обезщетение отпада, а ако е по-малка, обезщетението само се намалява в съответствие със съотноше­нието между двете насрещни вини.
Как се намалява или изключва обезщетението? Това става само по искане на длъжника, т.е. длъжникът има в случай на компенсация на вини потестативното право да намалява или изключва задължението си за обезщетение на вреди поради това, че и кредиторът не е изпълнил задължението си да съдейства и да действа добросъвестно при изпълнението на задължението.
3. Какво е общественото предназначение на компенсацията на вини? Каква е социалната обосновка?
При отговора на този въпрос трябва да се изхожда от същността на договорното отношение. В него партньорите са тясно обвързани и си дължат сътрудничество и съдействие, когато се изпълнява задължението. В основата на договорната обвързаност са залегнали принципите на взаи­мопомощ и доверие. Страните по договора често трябва с общи усилия да постигнат договорния резултат. Затова не само от длъжника, но и от кредитора се изискват съответна грижа, внимание, напрежение тогава, когато длъжникът изпълнява своето задължение. Когато кредиторът съпричинява неизпълнението, той или не желае изпълнението, или няма инте­рес от него, или съзнателно цели да постави длъжника в неблагоприятно положение. Но след като кредиторът е демонстрирал отрицателно отноше­ние към изпълнението, законодателят е сметнал че няма защо да задължава длъжника да носи договорна отговорност в пълен размер, поради което го освобождава от нея или намалява нейния размер.
4. Освен вина за неизпълнението, т.е. вина по време на изпълнението, кредиторът може да има и последваща вина — вина след неизпълнението — не е взел мерки за ограничаване на нейния размер — чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Тук не става въпрос за съпричиняване на вреда от кредитора, а за увеличаване на нейния размер. Това е разликата между последващата вина на кредитора и компенсацията на вини. Примерно, влогоприемателят не е съхранявал правилно и не се е грижил за животните, които му е предал за съхранение влогодателят. След като са заболели животните обаче, влогодателят не е взел необходимите мерки за тяхното лечение, поради което се е стигнало до смъртта им. Правната последица от последващата вина на кредитора е, че длъжникът не носи отговорност за вредите, които кредиторът е могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин.