35. ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ИЛИ НЕВЪЗМОЖНОСТ, ЗА КОЯТО ДЛЪЖНИКЪТ ОТГОВАРЯ

1. Когато настъпи невъзможност за изпълнение на задължението, но тя се дължи на виновното поведение на длъжника, или на причини, за които длъжникът отговаря, задължението не може да се изпълни, защото е невъзможно, но на негово място идва обезщетение вместо изпълнение и длъжникът е длъжен да обезщети вредите, които кредиторът търпи поради неизпълнение. Следователно, на мястото на невъзможното задължение възниква ново задължение, което не е идентично с първоначалното, но служи по някакъв начин за удовлетворяване интереса на кредитора.Обезпе-ченията, които са били дадени за старото задължение, остават да гарантират обезщетението вместо изпълнение.
Ако кредиторът е предявил иск за реално изпълнение на първоначално дължимото, но в процеса се установи, че то е станало невъзможно, той може да премине от първоначалния си иск към иск за обезщетение на вредите от неизпълнението и от момента на възникване на правото на обезщетение започва да тече нова погасителна давност за него. Затова не може да се каже, че при виновна невъзможност за изпълнение длъжникът се освобождава от задължението. По-точно е да се каже, че настъпва смяна на престациите — договорно установената престация се заменя с обезщетителна престация, която винаги има паричен характер.
Става въпрос за обезщетяване на така нар. позитивен интерес на кредитора — интереса му от изпълнението на задъл­жението. Паричното обезщетение трябва да бъде такова, каквото би било необходимо в случай че длъжникът беше изпълнил първоначалното си задължение. Кредиторът и тук има заместваща облага.
При виновната, но частична невъзможност все още възможната част от престацията продължава да се дължи, а за невъзможната част остава да важи гореказаното. Ако кредиторът няма интерес от частичното изпълне­ние, настъпват последиците на пълното неизпълнение.
2. Изключения от правилото, че се дължи обезщетение:А) При родово определени престации се търси все още реално изпъл­нение, докато то все още е възможно, а не се дължи парично обезщетение.Б) Заместваща облага — застрахователна сума, както и обезщетение за разликата между нейния размер и стойността на първоначално дължимата, но станала невъзможна престация.В) При двустранните договори изправната страна може да развали договора вместо да търси обезщетение вместо изпълнение, защото, ако не го развали, ще трябва и тя да изпълнява своето насрещно задължение.
Изобщо при двустранните договори кредиторът има право на избор. Той може да иска обезщетение на вредите вместо изпълнение или замества­щата облага. Това е първата алтернативна възможност. Втората му въз­можност е да се откаже от договора, да го развали с обратна сила, за да може да се освободи от задължението, а ако е дал нещо, може да иска неговото връщане. Последното не важи при договорите с продължително изпълне­ние, защото при тях развалянето има действие за в бъдеще.
3. Тежест на доказване. На тази плоскост следва да се изтъкнат две положения:.Първо, длъжникът трябва да доказва невъзможността, защото се позо­вава на нея. Позоваването на невъзможността става по пътя на възражени­ето срещу иск на кредитора срещу длъжника за реално изпълнение на задължението.Второ, вината на длъжника се предполага и длъжникът трябва да доказва, че не е виновен, т.е. че е положил дължимата грижа.
4. Как се определя обезщетението вместо изпълнение?Кредиторът трябва да се постави в такова икономическо положение, в каквото той би се намирал, ако беше налице надлежно изпълнение. Обезще­тението вместо изпълнение всъщност не е нищо друго, освен паричната равностойност на невъзможната престация.
У нас законодателят е възприел сурогационната теория в чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Това означава, че кредиторът при двустранните договори не се освобождава от насрещното си задължение. От друга страна, обаче, не трябва да се игнорира напълно и теорията за диференциацията, защото тя е оправдана тогава, когато кредиторът още не е изпълнил насрещното си задължение.
5. От невъзможността за изпълнение следва да се различава неточно­то изпълнение, което не е станало невъзможно. В този случай кредиторът разполага с две възможности:А) Да иска изпълнение на все още възможната престация плюс обезще­тение на вредите от забавата.Б) Кредиторът може да иска обезщетение вместо изпълнение в случа­ите, когато изпълнението е възможно, но той няма интерес от забавеното изпълнение.
Поначало законът ни държи на реалното изпълнение. Установен е принципът на приоритет на реалното изпълнение — чл. 79, ал. 1 и 2 ЗЗД. Затова длъжникът има право, когато кредиторът иска обезщетение вместо изпълнение, да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забава, ако кредиторът има интерес от изпълнението — чл. 79, ал. 2 ЗЗД.