При двустранните договори законът осигурява на кредитора възможност да се освободи от договорната си обвързаност, ако длъжникът му отговаря за неизпълнение на задължението, както и да иска обезщетение на вредите.Развалянето на договора не става по право, а чрез едностранно волеизявление на кредитора, адресирано до другата страна.
Първата цел на развалянето на договора е кредиторът да се освободи от собственото си насрещно задължение, след като вижда, че длъжникът му не изпълнява своето задължение.
Втората цел е кредиторът да си върне това, което вече е дал по двустранния договор, по който длъжникът му не изпълнява задължението си. Защото чрез разваляне на договора досегашното договорно правоотношение се погасява и на негово място възниква правоотношение по връщане на даденото от страните, т.е. всяка страна има право да иска връщане на това, което вече е дала по разваления договор. Новото правоотношение не е старото договорно правоотношение, а възниква по силата на закона и представлява възстановяване на правното положение, съществувало преди сключването на договора. В случай че страните не са предоставили вещ, а са престарали услуги или са ползвали една вещ, престациите се изчисляват в пари и се изплащат. Ако са предоставени вещи, вещите подлежат на връщане. Същото се отнася и до паричните суми.
Казва се, че развалянето на договора има обратно действие, но то не е съвсем вярно. Ако се приеме, че има обратно действие, това означава, че все едно че договорът не е бил сключван — всичко трябва да се заличи. Това обаче не е вярно, защото от неизпълнението на договорното задължение може да възникне задължение за обезщетение на вредите и то остава и след развалянето, а не се заличава с обратна сила. Затова според мене не трябва да се забравя, че все пак е имало договор и че задължението по него не е изпълнено. В тази връзка по-новата теория за същността и действието на развалянето на договори приема за по-точно да се казва, че волеизявлението за разваляне на договора изменя съдържанието на договорното правоотношение, което продължава да съществува между същите страни но с видоизменено съдържание — на мястото на първоначално дължимите престации възникват задълженията на страните да върнат това, което са получили по договора.
Развалянето няма обратно действие при договорите с продължително изпълнение. Действието на развалянето при тях е ех nunc.
Друго доказателство, че развалянето няма обратно действие е обстоятелството, че акцесорните права и задължения и преди всичко обезпечени-ята не се погасяват, а продължават да обезпечават видоизменените права.
ПРЕДПОСТАВКИ НА РАЗВАЛЯНЕТО
А) Да е налице двустранен договор.
Б) Длъжникът виновно не изпълнява задължението си или го изпълнява лошо.
В) Липсва вина на кредитора, т.е. изключена е забавата на кредитора. Г) Кредиторът е изпълнил или поне е готов да изпълни своето насрещно задължение, защото, ако това не е налице, длъжникът може да му направи възражение за неизпълнен договор. Само изправната страна има право да развали договора. Тук става въпрос за двустранните договори, в които кредиторът е едновременно и длъжник на своя длъжник. Изрично в този смисъл — р. по ВАД 28/2002 г., публикувано в „Пазар и право" 2003, №11, с. 27-29.
При тези предпоставки кредиторът има право с едностранно извънсъ-дебно волеизявление да развали договора. Волеизявлението е неформално поначало, но ако договорът е сключен в писмена форма, чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква то да бъде в писмена форма. Освен това развалянето се извършва само по съдебен ред, ако с договора се признават, учредяват, прехвърлят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти — чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Следователно, в полза на кредитора законът признава потестативно право и ако то се упражнява по съдебен ред, съдът се произнася с консти-тутивно решение, по силата на което настъпва правната промяна — договорът се разваля.
Волеизявлението трябва да бъде адресирано и прието от другата страна, подобно на унищожаването на договора. То трябва освен това да съдържа предупреждение до длъжника, че следва да изпълни задължението си до определен срок, след изтичането на който кредиторът ще смята договора за развален. Този срок трябва да бъде достатъчен и подходящ, за да може на длъжника да се даде възможност да изпълни своето задължение и неговата продължителност зависи от естеството на задължението. Не е необходимо да се дава такъв срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти или ако поради забавата е станало безполезно — чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Ако след изтичането на този срок длъжникът не изпълни, договорът се счита развален. Други по-нататъшни действия не са необходими. Изключение правят договорите, които подлежат на вписване. За да се противопстави развалянето на договора на трети лица, исковата молба, а след това и съдебното решение за разваляне на договора, трябва да се впишат в имотния регистър. Ако не се впишат, развалянето има действие само в отношенията между кредитора и длъжника, но не може да засегне правата на трети лица, които са придобили права върху недвижимия имот преди вписването на исковата молба — чл. 88, ал. 2 ЗЗД.
Ако изправната страна не направи волеизявление за разваляне, когато правото се упражнява по извънсъдебен ред, а предяви директно иск, с който претендира правните последици на развалянето, правораздавател ната практика приема, че тя прави мълчаливо изявление за развалянето на договора — р. по ВАД 104/2001, публикувано в „Труд и право" 2002, № 5, с. 78 и в „Пазар и право 2003, № 9, с. 40-41. Освен това исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора съдържа имплицитно предупреждението и волеизявлението за развалянето му — р. по ВАД 82/2001 г. от 28.01.2002 г., публикувано в „Търговско право", 2002, № 4, с. 109-110.
0 коментари:
Публикуване на коментар