48. СПЕЦИАЛНОТО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ

Дотук беше разгледано общото право на задържане или както го нарича Кожухаров, право на задържане в широк смисъл.
Освен него, правно уредено е специално право на задържане — чл. 91, ал. 1 ЗЗД — право на задържане се признава в полза на този, който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея. Той може да задържи вещта, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъ­вестен.
Това право се нарича още право на задържане в тесен смисъл, защото има по-тясно съдържание. Лицето, което го упражнява, трябва да има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, подобрение на чужда движима вещ или за вреди от нея, докато подобно ограничение не съществуваше при общото право на задържане. Специалното право на задържане се упражнява само върху движима вещ. Тя може да бъде индивидуално или родово определена. Носителят на това право трябва да бъде добросъвестен, т.е. той трябва да не е получил държането на вещта по незаконен начин — чрез престъпление, насилие, измама и т.н. Когато правото на задържане се упражнява върху определено количество вещи, то следва да се ограничи само върху такова количество вещи, което би обезпечило вземането му — чл. 91, ал. 2 ЗЗД. И това право на задържане обаче отпада, ако кредиторът предложи надлежно обезпечение — чл. 91, ал. 4 ЗЗД.
В какво се състои правото на задържане в тесен смисъл? Това е право на лицето, което е задължено да върне една движима вещ, да не я връща на нейния собственик докато не бъде удовлетворено неговото вземане във връзка с поддържането, запазването, подобрението на вещта или обезщете­нието на вредите, причинени от нея. Освен това лицето, което има право на задържане, има и право на предпочтително удовлетворение от нейната стойност при една публична продажба — чл. 91, ал. 5 ЗЗД. Следователно, едно лице има право да задържи вещта, за да може да я съхрани, да предотврати риска собственикът й да се разпореди с нея и да я прехвърли на трето лице, като с това намали обезпечението на вземането му. Затова задържането не се допуска, ако кредиторът представи надлежно обезпече­ние. Според р. 1807/99-1У г.о. ВКС - „Български законник", 2000, № 6, с. 58, наемателят на недвижим имот няма право на задържане за направените подобрения и разноски, защото се касае за недвижим имот, а не за движима вещ. Правото на задържане на недвижим имот е признато само в полза на добросъвестния владелец — чл. 72, ал. 3 от Закона за собствеността, а наемателят е само държател.
По своята правна същност правото на задържане по чл. 91 може да се определи като залогоподобно право. Основание за този извод ни дава чл. 91, ал. 5 ЗЗД, според който, както вече се изтъкна, носителят му има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ. Пра­вото на задържане може да се противопостави и на трети лица, които придобият права върху вещта и затова длъжникът може да се удовлетвори предпочтително дори ако вещта бъде придобита от трето лице по силата на закона — напр. при наследяване или по пътя на частното правоприемство — чрез прехвърлителен договор. Следователно, носителят на правото на задържане не е длъжен да върне задържаната вещ не само на кредитора, но и на трети лица, макар че спрямо тях той не се намира в правоотношения.
Върху вещта носителят на правото на задържане няма никакви вещни права — той не може да се разпорежда с нея, да я ползва, да придобива плодовете й.
Освен право на задържане по чл. 91 ЗЗД едно лице има право на задържане върху владяната вещ в случаите на ревандикация от истинския й собственик. Според чл. 72, ал. 3 ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения и до заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
5. ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР
Възражението за неизпълнен договор е право на задържане при двус­транните договори. Длъжникът отказва да изпълни задължението си, дока­то кредиторът не изпълни своето насрещно задължение.
Възражението за неизпълнен договор притежава същите признаци както правото на задържане по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, но намира приложение само при двустранните облигационни правоотношения, защото само при тях и двете страни са едновременно кредитор и длъжник и съществува генетична и конекситетна връзка между насрещните задължения. Затова възражение­то за неизпълнен договор се определя като подвид на правото на задържане.
Предпоставките за упражнение на това възражение са:
А) Наличието на две изискуеми насрещни вземания
Б) Съществуване на конекситет между тях, т.е. едното задължение е основанието на другото.
В този случай и двете страни по договора се осъждат да престират едновременно.
Целта на възражението за неизпълнен договор е обезпечителна и стимулираща, т.е. тя осигурява изпълнението на задължението и от креди­тора и го подтиква да изпълни. Затова тук не трябва да намира приложение чл. 90, ал. 2 ЗЗД, защото това възражение е насочено към изпълнението, към размяна на двете насрещни престации и то не би могло да се отклони като се представи обезпечение.