47. ОБЩО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ (РЕТЕНЦИЯ). ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Правото на задържане е право на длъжника да откаже да изпълни дължимата престация, докато кредиторът не изпълни своето задължение, когато той има срещу кредитора изискуемо вземане от същото правоот­ношение, от което произтича и неговото задължение. Правната уредба е в чл. 90 ЗЗД.
Правото на задържане обезпечава длъжника, тъй като чрез него той получава известна сигурност на своето собствено вземане. Длъжникът може да не изпълни своето собствено задължение, докато кредиторът не удовлетвори неговото вземане. Затова се казва, че правото на задържане изпълнява обезпечителна функция. Тя прави разбираемо обстоятелството, че неговото упражняване може да се предотврати, да се парира от кредито­ра, ако същият представи надлежно обезпечение — чл. 91, ал. 4 ЗЗД. Обезпечението, което предлага кредиторът, трябва да бъде достатъчно по обем и достатъчно надеждно, за да парализира правото на задържане на длъжника.Затова на практика се приема, че такива надеждни обезпечения могат да бъдат залогът и ипотеката, но не и поръчителството.
2. ПРЕДПОСТАВКИ НА ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ
А) Длъжникът трябва да има притезание срещу своя кредитор. Следо­вателно, длъжници и кредитори са едни и същи лица, само че с разменени роли.
Б) И двете вземания — на длъжника и на кредитора трябва да почиват на едно и също правоотношение. Това е така нар. конекситет на притезани-ята. Това изискване на практика се тълкува разширително и се приема, че тези притезания могат да почиват и на различни правоотношения, стига те да се намират в стопанска връзка помежду си и стига да се приеме, че би било противно на добрите нрави да се иска изпълнение на едното задълже­ние без да се взема предвид и да се предложи изпълнението и на другото задължение.
В) Вземането на длъжника трябва да бъде изискуемо или да стане изискуемо в момента, в който длъжникът предложи изпълнение на своето задължение. В задържането на собственото изпълнение се крие една посред­ствена принуда за изпълнение на насрещното задължение. Затова не би било оправдано длъжникът да изисква насрещно изпълнение, ако кредиторът му не е задължен да изпълни, или с други думи, ако вземането на длъжника не е изискуемо.
Освен това притезанието на длъжника към кредитора трябва да бъде ликвидно, т.е. безспорно, за да не може кредиторът да му противопоставя някакво възражение. Ако кредиторът има възражения срещу вземането на длъжника, последният не би могъл да упражни правото на задържане.
Следователно, длъжникът трябва да има ликвидно и изискуемо взема­не. Възможно е обаче вземането на длъжника да не е станало изискуемо още или да става изискуемо след изпълнението на задължението. Ако обаче кредиторът няма намерение да изпълнява задължението си, ако съществува обективна опасност той да не изпълни задължението — напр. станал е неплатежоспособен, то тогава длъжникът може да се откаже да изпълни своето задължение и преди вземането му срещу неговия кредитор да е станало изискуемо. В този случай той може да упражни правото си на задържане, освен ако кредиторът даде на длъжника надлежно обезпечение - чл. 90, ал. 2 ЗЗД.
Г) От правоотношението между длъжника и кредитора не би трябвало да следва нещо друго, т.е. правото на задържане не трябва да бъде изклю­чено нито чрез споразумение, нито чрез законова норма. Забраната за това право не бива да следва и от естеството на правоотношението — например при законовото право на издръжка не може да се упражнява право на задържане. То не може да се упражни и ако правото на кредитора има продължителен характер — примерно, ако длъжникът е длъжен да бездей­ства и кредиторът има право да изисква това бездействие.
Д) Правото на задържане не може да се упражнява, ако упражняването му в конкретния случай би довело до нарушаване на добрите нрави — напр. ако длъжникът не изпълнява една значима престация с голяма стойност срещу едно съвсем незначително по стойността и значението си насрещно задължение на кредитора.
Е) Предметите на двете насрещни престации не трябва да са еднород­ни, защото ако са еднородни, те се прихващат.
3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ
По своята правна същност правото на задържане е средство да се откаже временно изпълнението на задължението, но то не е нито способ на изпълнение, нито има правопогасителен ефект. Неговият ефект е отлагате-лен. Този ефект обаче може да настъпи, само ако длъжникът е упражнил правото на задържане. А то се упражнява чрез възражение, направено по извънсъдебен или съдебен ред. Това възражение се нарича отлагателно или дилаторно.
Според Кожухаров правото на задържане е от рода на потестативните права, защото неговото упражняване имало конститутивно правно действие — отлага изпълнението на задължението. Това становище обаче не е точно, защото не настъпва никаква правна промяна с упражняването на правото на задържане., т.е. нито възниква, нито се изменя, нито се прекра­тява едно правоотношение.
Правото на задържане е облигационно, а не вещно право и има действие само спрямо кредитора, респ. неговите универсални правоприемници.