46. ЗАДАТЪК

Определение — имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и като обезпечение на неговото изпълнение.
Следователно задатъкът изпълнява първо, доказателствена функция, т.е. доказва сключването на договора и второ, обезпечителна функция, която се проявява в действието му. Наред с това той има и санкционна функция, която, както ще видим по-нататък, също се проявява при действи­ето. И накрая задатъкът изпълнява обезщетителна функция. Следователно, четири са функциите на задатъка — доказателствена, обезпечителна, сан­кционна и обезщетителна.
Задатъкът проявява своето действие при неизпълнение на задължени­ето. Действието, т.е. правните последици на задатъка зависят от това, коя от двете страни не е изпълнила задължението си —- тази, която е дала задатъка или тази, която го е получила.
Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни своето задължение, за другата страна възниква правото да се откаже от договора и да задържи задатъка — чл. 93, ал. 2. По своята същност това е право на едностранно прекратяване на договора.
Ако страна, която е получила задатъка, не изпълнява задължението си, другата страна има право да се откаже от договора и да иска задатъка в двоен размер — чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, задатъкът представлява санкция за неизпълнение на задължението, защото в първия случай страната губи задатъка, а във втория случай тя дължи връщането му в двоен размер.Във всички случаи санкцията се проявява, когато договорът се прекратява.
Защото, ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, тогава се прилагат общите правила за принудително изпълнение и обезщетение на вредите, причинени от неточното изпълнение, т.е. общите правила на договорната отговорност.
Задатъкът служи като обезщетение на вредите, настъпили поради неизпълнение на задължението. Чрез задатъка изправната страна покрива вредите и загубите от неизпълнението, без обаче да е необходимо да ги доказва. По този белег задатъкът си прилича с неустойката.
Задатъкът намира приложение както при облигационните, така и при търговските договори. При последните той се нарича „отметнина" и е уреден в чл. 308 от Търговския закон.