45. НЕУСТОЙКА

4.1. Определение — договорно или нормативно предварително опреде­ляне на отговорността на длъжника за пълно или ненадлежно изпълнение на задължението.
4.2. Функции на неустойката:
А) Обезпечителна — неустойката обезпечава изпълнението на задъл­жението, защото, ако то не се изпълни, длъжникът трябва веднага да престира неустойката.
Б) Обезщетителна — неустойката покрива вредите, причинени от неиз­пълнението, т.е. тя служи за обезщетение на вредите от неизпълнението.
В) Санкционна — неустойката може да бъде по-голяма от действител­но претърпените вреди и защото може да се кумулира с обезщетението на вреди, ако това е уговорено в договора.
4.3. Правен режим на неустойката
Неустойката е уредена в Закона за задълженията и договорите — чл. 92 и в Търговския закон — чл.309. Нормите на Търговския закон се прилагат само когато неустойката е предвидена в отношения между търговци.
Един от проблемите, които се поставят в теорията и съдебната практи­ка, е дали правната уредба на неустойката е императивна или диспозитивна. Може ли страните по договора да уговарят друг режим на неустойката, различен от установения в ЗЗД и могат ли да дерогират неговите разпоредби ?
Смятам, че трябва да се признае договорната свобода на страните да определят правния режим на неустойката и в тази връзка да дерогират нормите на закона. Доколкото неустойката би могла да се дефинира като предварително определяне на отговорността при неизпълнение на договор­но задължение, без необходимост да се доказват вредите, и доколкото са допустими уговорки, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за обикновена небрежност — рег аг§1тешшп а соШгапо от чл. 94 ЗЗД, няма пречка да се разреши на страните и по-малкото — сами да определят правния режим на отговорността за неизпълнение във формата на неустойка.
4.4. Какво е съотношението между неустойката и задължението за обезщетение на вреди?
Неустойката е задължение за плащане на определено обезщетение, но за разлика от задължението за обезщетение на вредите от неизпълнието, нейният размер е предварително уговорен. Освен това в договора може да се уговори, че тя ще се кумулира със задължението за обезщетение, но ако това не е уговорено, кредиторът може да претендира неустойка и обезще­тение на вреди само за разликата до пълния им размер — чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В какво се изразява спецификата на неустойката като средство за обезщетение на вреди? Особеното при нея, за разлика от задължението за обезщетение на вреди, е, че кредиторът при уговорена неустойка не е нужно да доказва вредите. Достатъчно е да докаже, че длъжникът не е изпълнил задължението и че е уговорена неустойка.
В съдебната практика един от най-актуалните въпроси е въпросът за съотношението между мораторната неустойка и мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Могат ли да се кумулират мораторна неустойка и мораторна лихва? В р. 1823/1995-Уг.о.— „Български законник", 2001, № 1,с. 58, лихва за забава не може да се присъжда едновременно с неустойка за вреди от неизпълнението. Недопустимо е кумулиране на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторна лихва, защото по този начин длъжникът би понесъл две обезщетения за едни и същи вреди, резултат от забавата. Може да се присъди само обезщетение за по-големи вреди. В р. 278/1996 — 5-членен състав — „Български законник", 2001, № 12, с. 56-57 се посочва, че чл. 86, ал. 2 ЗЗД, според който размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет, е норма от императивен харак­тер, т.е. „от публичен ред". При парични задължения винаги възниква отговорност за мораторни вреди. Затова страните не могат да уговарят свободно неустойка за неизпълнение на парично задължение, защото иначе би могло да се заобикаля законът, като ще се получи лихва, по-висока от максимално допустимата по чл. 86, ал. 2 ЗЗД, а както вече се посочи, тази разпоредба е императивна.
4.5. Предпоставките на неустойката
Условията, при които тя се дължи, са следните:
А) Тя трябва предварително да е установена в договор или нормативен акт;
Б) Длъжникът виновно не е изпълнил задължението си;
В) Кредиторът е изправен — изпълнил е или е готов да изпълни насрещното си задължение, ако се касае за двустранно задължаващ дого­вор.
4.6. Правна природа на неустойката
Неустойката има акцесорен характер и следва главното задължение. Ако то е нищожно или унищожаемо, нищожно или унищожаемо е и задължението за неустойка.
Неустойката обаче показва и относителна самостоятелност спрямо главното задължение. Така например вземанията за неустойки от неизпълнен договор се погасяват в три годишен срок — чл. 111, б. „б" ЗЗД. Давността започва да тече от момента на неизпълнението на задължението, а при забава — от последния ден, за който е начислена неустойката — р. 1567/1995 - „Бюлетин на ВКС", 1995, № 11, с.19.
4.7, Начин на определяне на неустойката
Неустойката може да се определи като глобална парична сума или като процент от паричната равностойност на дължимата престация. Тя може да се определя и по прогресивната система — с увеличаване на забавата се увеличава и процентната ставка на неустойката. Може да се уговори и максималната граница на неустойката, примерно да не надвишава 10% от паричната равностойност на дължимата престация, може да се уговори и максималната, и минималната граница на неустойката.
4.8. Видове неустойки
А) Договорна и законна — в зависимост от това, дали неустойката е предвидена в договора или закона.
Б) Неустойка за пълно или за неточно — забавено или лошо изпълне­ние — в зависимост от формата на неизпълнението на задължението. Ако в договора е уговорено или в закона е предвидено при пълно неизпълнение кредиторът да може да претендира само неустойката, но не и реално изпълнение, неустойката се нарича компенсаторна. А неустойката, предви­дена за забавено изпълнение — мораторна.
В) Еднократно или периодично дължима неустойка — в зависимост от начина на определянето й.
Г) Алтернативна, кумулативна, заметна, изключителна и евентуална неустойка — в зависимост от съотношението между неустойката и задълже­нието за обезщетение на вреди.
При първия вид се дължи или неустойката, или обезщетение на действи­телно претърпените вреди, а при втория вид неустойката се кумулира със задължението за обезщетение на вреди. При третия вид — дължи се неустойка и обезщетение на непокритите от неустойката вреди. При четвър­тия се дължи само неустойката, без кредиторът да може да избира между нея и обезщетението, а при петия вид — неустойката се дължи, ако вредите надхвърлят определен размер.
В съдебната практика обаче преобладава становището, че е недопусти­мо уговарянето на компенсаторна неустойка за вреди от неизпълнение на парично задължение, защото това неизпълнение е винаги забавено и отго­ворността за него не може да надхвърля ограничения от закона максимален размер — р. 228 от 14.2.2002 г. по гр. д. 1046/2001 г., публикувано в „Търговско право" 2002, № 3, с. 85-88.
В облигационното право неустойката може да се намали, ако е преко­мерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Намаляването става със съдебно решение, т.е. ако страните не постигнат съгласие за намаляване на неустойката, длъжникът може да иска от съда да намали нейния размер при условията, посочени в чл.92, ал. 2 ЗЗД.
Законът не определя какво означава прекомерно голяма неустойка и това е въпрос на конкретна преценка.Съдът решава в какъв размер ще намали неустойката. Така ВКС е определил в случай на забава като прекомерно голяма неустойка в размер на 8% дневно. Според съда една такава неустой­ка би послужила като средство за незаконно обогатяване на кредитора.
За разлика от облигационното право в търговското право, когато и кредиторът, и длъжникът са търговци, неустойката не може да се намали — чл. 309 ТЗ.