44. ПРАВНА СЪЩНОСТ, ПРЕДПОСТАВКИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРНАТА ОТГОВОРНОСТ – ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ

1. СЪЩНОСТ
Както вече се изтъкна, ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които длъжникът отговаря, законът му възлага неблагоприятните после-
124
дици от неизпълнението и преди всичко задължението за обезщетение на вредите. Въпросът дали и доколко длъжникът отговаря за неизпълнението, се урежда от правилата на договорната отговорност.
Длъжникът отговаря за виновно поведение. Това следва а соШхапо от чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Длъжникът отговаря, ако неизпълнението се дължи на причини, които могат да му се вменят във вина. Следователно, вината е основната предпоставка на договорната отговорност. Поначало основен принцип на правото е, че правната отговорност се възлага само на виновно лице. Така е в наказателното, административнонаказателното право и така е и в гражданското право.
За разлика от наказателното право, обаче, при договорната отговор­ност вината се предполага, а освен това има и отговорност без вина. Вината е само основанието, но не и мащабът на договорната отговорност.
Принципът на вината е реципиран от римското право и е проведен последователно в европейската континентална система. За разлика от нея английското право, което не е изпитало в такава степен влиянието на римското право, е изградено върху друг принцип — принципа, че длъжникът поема едно гаранционно задължение да обезпечи своевременно и качестве­но изпълнение на своето задължение и затова той трябва да поеме и всички неблагоприятни последици от неизпълнението, които възникват за креди­тора в резултат на това, че не е успял да спази това гаранционно задължение. Затова длъжникът отговаря винаги, освен ако в договора изрично не е изключена за определени случаи неговата отговорност.
Същото е положението и в търговското право. Търговецът отговаря по-строго отколкото в облигационното право — той отговаря за всяко неизпъл­нение, освен ако неизпълнението се дължи на непреодолима сила. Това говори за доближаване до гаранционния принцип.
Принципът на вината, в сравнение с гаранционния принцип, е по-малко строг и е в интерес на длъжника. Съществува обаче тенденция на отслабване на принципа на вината — все повече прониква безвиновната или обективна­та отговорност.
2. ВИНОВНО ПРОТИВОПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЛЪЖНИКА
Вината е субективно, психическо отношение на длъжника към неговото противоправно неизпълнение и неговите последици. Тя се проявява в две форми — умисъл и небрежност.
Умисъл е налице, когато длъжникът предвижда резултата от своето деяние, съзнава неговата противоправност и иска този резултат.
Небрежно действа длъжник, който не полага дължимата грижа, т.е. необходимото старание, внимание, знания, умения при изпълнение на задължението си.Той не желае настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди и да предотврати неговата проява.
Следователно, за да се установи, дали длъжникът е виновен, трябва да се види, дали е положил дължимата грижа при изпълнението на задължени­ето. Неговото поведение се сравнява с грижата, която грижливият стопанин би положил в конкретната ситуация. Мащабът на грижливия стопанин, т.е дължимата грижа, е различен и зависи от вида на задължението, времето, обстановката, в която се изпълнява. Повишената опасност изисква и повишено внимание и бдителност и затова е по-строг мащабът в случаите, когато задължението се изпълнява в условия на повишена опасност.
Мащабът на дължимото поведение и степента на дължимата грижа се определят по обективни критерии и той е един и същ спрямо длъжници, които се намират в подобно положение. Затова не може да се оневинява длъжник, който не е имал достатъчно знания и умения при изпълнението на задължението си. В този случай той отговаря именно защото е поел задължение, за което няма необходимата квалификация. Напр. лекарят не може да се оневини, ако не е приложил общопризнат и практикуван метод на лечение, защото не е знаел за него. Вината се състои в това, че е поел задължения, които надхвърлят неговите способности и възможности. В гражданското право, за разлика от наказателното право, се прилага обек­тивен, типизиран мащаб. Поведението на длъжника се сравнява с поведе­нието, което на негово място би имал грижливият стопанин.
Вината винаги предполага противоправност. Противоправността се състои в това, че длъжникът е нарушил правото на кредитора и му е причинил вреди. Противоправността при договорната отговорност се изразява в неизпълнението на договорно задължение.
Какво е значението на двете форми на вината — умисъл и небрежнос­тта? Няма голямо значение, защото формата на вината в облигационното право не е така съществена, както в наказателното право и принципът е, че една и съща поначало е договорната отговорност и при двете форми на вина, освен ако законът предвижда друго — чл. 82 ЗЗД. Такова друго се предвижда в чл. 82 ЗЗД — ако длъжникът е бил недобросъвестен, т.е. действал е умишлено, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Ако не е действал умишлено, а само небрежно — отговаря само за тези преки и непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
За разлика от наказателното право, където вината се дели на умисъл и непредпазливост, в облигационното право вината се дели на умисъл и небрежност, а в зависимост от степента на небрежността се различават груба и обикновена небрежност.
Груба е небрежността, когато дължимата грижа е нарушена в изключи­телно голям размер, когато длъжникът не е съобразил това, което в дадения случай всеки един на негово място би съобразил, т.е. нарушението на дължимата грижа е особ,ено тежко.
Поначало длъжникът отговаря за собствената си вина. Той обаче може да отговаря и за вината на трети лица, за разлика от наказателната отговорност, която е само за лично деяние. Такива са следните случаи:
А) Длъжникът отговаря за действията и бездействията на своите за­конни представители — родители, попечители, органи при неизпълнение на договорното задължение.
Б) Длъжникът отговаря за вината на лицата, които е привлякъл за изпълнение на договорното си задължение и с чиято помощ осъществява престацията си. Той отговаря за действията на трети лица, защото, намес­вайки помощен персонал в изпълнението на задължението си, длъжникът увеличава риска от погрешни действия на третите лица и затова той трябва да поеме този риск. В тази връзка юридическото лице отговаря за виновните действия и бездействия на своите работници и служители.
Поначало длъжникът привлича трети лица за изпълнение на своите договорни задължения, ако той не може да изпълни сам цялата или част от престацията си и ако тя не е тШии регвопае. Обикновено той предоставя цялата или част от работата на подизпълнители. Но поверявайки изпълне­нието на трети лица, длъжникът не се освобождава нито от своето задълже­ние, нито от отговорност за неговото неизпълнение от страна на подизпъл­нителите.
Изложеното не променя виновния характер на договорната отговор­ност. Длъжникът отговаря за неизпълнение от трети лица, но това неизпъл­нение трябва да е виновно. Неизпълнението на задължението не трябва да се дължи на форсмажорни обстоятелства, а на виновното поведение на третите лица. Затова се казва, че длъжникът отговаря за вината на трети лица, т.е. за чужда вина.
В) Довереникът отговаря за действията на заместника си при договора за поръчка като за свои действия, ако не е бил натоварен да повери изпълнението на задължението на трети лица — чл. 283, ал. 4 ЗЗД.
Г) Превозвачът и спедиторът отговарят за действията на следващите превозвачи и спедитори. Според чл. 374, ал. 1 от Търговския закон, ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара.
Д) Пълномощникът отговаря за действията на лицата, които е пре-упълномощил.
За да възникне отговорност за чужда вина е необходимо третите лица, на които длъжникът е възложил изпълнението на задължението, виновно да не са го изпълнили. Без тяхната вина не може да възникне и отговорността на длъжника.
3. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРНАТА ОТГОВОРНОСТ
То включва правото на кредитора и насрещното задължение на длъж­ника да поправи или обезщети вредите.
По своя характер договорната отговорност представлява вторично, санкционно едностранно правоотношение между кредитора и длъжника, основанието за чието възникване е виновното неизпълнение на договорно задължение.
Граници на договорната отговорност — чл. 82.
Първата граница образуват преките и непосредствените вреди. Длъж­никът отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, т.е. които се намират в причинна връзка с него.
Втората граница образуват предвидимите вреди — вреди, които са могли да бъдат предвидени при възникване на задължението.
Договорната отговорност може да се изключи предварително със споразумение между страните. Това изключване обаче е допустимо, само ако длъжникът не е действал умишлено или с груба небрежност. Иначе уговорката за изключване на отговорността е нищожна — чл. 94 ЗЗД.
Погасителната давност на вземането за обезщетение на вреди от неизпълнен договор е 3 години — чл. 111, б. Б ЗЗД.