43. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ВРЕДИ – СЪЩНОСТ И РАЗМЕР НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО

ЗА ДА ИМА ПРАВНО РЕЛЕВАНТНА ПРИЧИННА ВРЪЗКА МЕЖДУ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ВРЕДАТА, Е НЕОБХОДИМО:
1) Неизпълнението по време да предхожда вредата. Това означава, че длъжникът не обезщетява вреди, които са възникнали преди неизпълнени­ето на задължението му;
2) Неизпълнението трябва да бъде необходимо условие за настъпване­то на вредата, т.е. condition sine qua non. То е условие, без което тя не би настъпила. В този смисъл е оправдана първата от посочените теории.
3) Вредата трябва обективно, закономерно да следва от поведението на длъжника и да е адекватна на него, както изисква теорията за адекватната причина.
4) Вредата трябва непосредствено да произтича от неизпълнението, т.е. да е causa proxima.
От изложеното до тук следва, че е необходимо да се съчетаят и трите посочени по-горе теории, но те сами по себе си, поотделно, не са в състояние да обяснят същността на каузалността, а само в съчетание помежду си. Сама по себе си нито една то тях не би могла да изясни напълно и цялостно причинната връзка.
Следователно, неизпълнението е причина за вредата, ако е условие, без което тя не би възникнала, ако е адекватно на вредата, предшества нейното настъпване и се намира най-близко, непосредствено до нея, както и ако вредата закономерно, обективно следва от него.
1. След като се разгледаха предпоставките на задължението за обез­щетение на вредите, т.е. неговият фактически състав, сега да видим какво представлява обезщетението на вредата. В гражданското право се различа­ват два вида обезщетение — натурално и парично.
Натурално обезщетение е фактическото възстановяване на положени­ето от преди нарушението на задължението, като длъжникът сам отстраня­ва неблагоприятните последици — напр. купува нова вещ вместо увредената от него, сам я поправя и т.н. По този начин кредиторът получава отново това, което преди неизпълнението е имал или би трябвало да има, ако не беше неизпълнението.
Паричното обезщетение се дължи винаги — независимо дали е увредено имуществено или неимуществено благо. Преимуществото при него е че може да се използва от кредитора не само за отстраняване на вредата, но и за други цели — вместо да плати разноските по ремонта на МПС кредиторът купува кожено палто на жена си или отива с парите на екскурзия.
Независимо че поначало и натуралното, и паричното обезщетение са възможни, законът има предвид основно паричното обезщетение. То е неизбежно в случаите, когато вредата е нерепарабелна (непоправима). То се изплаща както ако кредиторът вече е направил разноски по отстраняването й, така и ако вредата не е още отстранена и тепърва ще се правят разноски за нейното поправяне. Паричното обезщетение покрива освен това загубата на стойността, общата имуществена вреда, т.е, общото намаление на имуществото на кредитора, пропуснатата полза.
Паричното обезщетение може да се комбинира с натурално — напр. ако натуралното е възможно, но недостатъчно, за да покрие всички вреди — напр. вещта е репарирана от длъжника, но в резултат на нейната поправка се е намалила продажната й цена. В случая говорим за парично обезщетение на така нар. меркантилна вреда.
2. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРЪТ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО?
Обезщетението зависи от вредата, а вредата зависи от стойността на увреждането на съответното материално благо.Тази стойност обаче може да бъде обективна или субективна, като последната е стойността, която благото има за конкретния кредитор и поначало е по-висока от обективната, т.е. нормалната стойност. У нас се приема, че се обезщетява обективната стойност.
Новата облигационноправна теория обаче смята, че трябва да се обезщети субективната стойност, доколкото тя надвишава обективната стойност, т.е, обективната стойност е минималната граница на паричното обезщетение.Това е така, защото стойността на една вещ се преценява с оглед на нейното стопанско значение, което има за конкретния кредитор. Не е меродавен само така нар. афектационен или емоционален интерес на кредитора, т.е. обстоятелството, че той свързва определено благо с някакви чувства и представи, не оказва влияние върху правно релевантната стой­ност на вредата при определяне на паричното обезщетение.
Както вече казах, освен в накърняване на конкретно имуществено благо, вредата може да се изрази още и в общото засягане на цялото имущество на кредитора от неизпълнението — така нар. обща имуществена вреда и тя може да се прояви първо, като вреда от обезценката на имуществото — напр. унищожена е една машина, но тя е част от един цялостен комплект съоръжения и намалява общата стойност на имущес­твото. Поначало намаляването на стойността на конкретна вещ намалява стойността на другите вещи на кредитора, ако те образуват едно стопанско цяло. И второ, пропуснати ползи — кредиторът пропуска да реализира очакваната печалба в резултат на неизпълнението от длъжника — пример­но, поради несвоевременното получаване на вещта в резултат на забава на длъжника кредиторът пропуска да я продаде на по-висока цена. Меродавна е вероятната печалба, т.е. трябва да се има предвид каква печалба досега е реализирал кредиторът и дали конкретното положение, в което той се е намирал, му е позволявало да я реализира в условията на съответната стопанска конюнктура.
В отношенията между търговци пропусната полза се проявява и като пропусната печалба. Според р. по ВАД 69/97, публикувано в „Търговско право", 1999, № 1, с. 44, всеки търговец планира и изчислява колкото е възможно по-точно печалбата, която ще постигне. И когато тази печалба не се осъществява поради виновно неизпълнение на основно задължение на длъжника — ответник, не може да има друга причина извън това неизпъл­нение и затова длъжникът дължи нейното обезщетяване.