42. ПОНЯТИЕ ЗА ВРЕДА . ВИДОВЕ ВРЕДИ. ПРИЧИННА ВРЪЗКА МЕЖДУ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО И ВРЕДИТЕ.

1. ВЪВЕДЕНИЕ
При всички форми на неизпълнение на задължението — невъзможност на изпълнението, забавено, лошо и частично изпълнение на договорно задължение, за кредитора може да възникне вреда. И тук се поставя въпросът, кой следва да обезщети претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди. Отговорът е — длъжникът, но все пак върху него се възлага задължението за обезщетение на вредите само при опреде­лени предпоставки. Кои са те?
А) Да е налице неизпълнение, но на договорно задължение, т.е. на задължение, възникнало от един действителен и не страдащ от пороци на волята договор. Без значение е формата на неизпълнението.
Б) Длъжникът да отговаря за пълното или ненадлежното изпълнение, т.е. неизпълнението да се дължи на неговото виновно поведение, т.е. на причини, за които той отговаря.
В) Кредиторът действително да е претърпял вреда, а да не се касае за хипотетична вреда.
Г) Вредата да е причинена именно от пълното или ненадлежното изпълнение на задължението.
2. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ВРЕДИ
Да се покрият вредите, претърпени от кредитора, т.е. това задължение изпълнява обезщетителна функция. Целта на задължението за обезщетение на вредите не е да се наказва длъжника за своето противоправно виновно поведение. Затова вината е условие, предпоставка на задължението за обезщетение, но не е негов мащаб, какъвто е случаят при наказанието, при санкцията. Поначало тя е съизмерима със степента на вината. Колкото по-голяма, по-тежка е вината, толкова по-голяма е санкцията.
И все пак задължението за обезщетение на вредите санкционира по някакъв начин длъжника. Против неговата воля законът го задължава да плати обезщетение, без да получава насрещна престация.
3. ПОНЯТИЕ ЗА ВРЕДА И ВИДОВЕ ВРЕДИ
Основното понятие при разглежданото задължение е вредата и видове­те вреди. Всъщност въпросът е коя вреда подлежи на обезщетение.
Вредата представлява неблагоприятно изменение на имуществената сфера на кредитора. Тя се открива като се сравни имущественото положе­ние на кредитора, такова, каквото то е станало след неизпълнение на задължението от длъжника с това, което то би трябвало да бъде, ако задължението беше изпълнено надлежно.
Основното деление на вредите е на имуществени и неимуществени. Критерият на това деление е видът на засегнатото благо.
Имуществена е вредата, която се състои в унищожаване, отнемане, повреда на конкретно имуществено благо — вещ, вземане или в неблагоп­риятно засягане на цялото имущество на кредитора, т.е. в намаляване на имуществото като цяло — намаляване на актива или увеличаване на пасива или в осуетяване на очакваната, възможната печалба, т.е. на възможността имуществото на кредитора да се увеличи. Имуществената вреда има стой­ност, може да се изчисли и изрази в определена парична сума.
Неимуществена е вредата, която се изразява в засягане на лично, неимуществено благо — живот, здраве, чест, достойнство, трудоспособ­ност. Тя няма стойност, не може да се изрази в парична сума, не може да се изчисли.
Второто деление на вредата е на неопосредена, първична и на опосре-дена, вторична.
Непосредствена е вредата, която съставлява увреждането на имущес­твеното или неимущественото благо — унищожаване на вещта, повреда на вещта, отнемане на живота, нанасяне на телесна повреда. Това увреждане води до възникване на по-нататъшни вреди в имуществото на кредитора, които се определят като посредствени — примерно, ако е увредена непос­редствено вещта, кредиторът не може да си служи с нея, не може да я използва в стопанската си дейност, а това му пречи да извлича доходи от нея и да увеличава своето имущество. Увреждането на вещта е непосредстве­ната вреда и тя се изчислява в зависимост от стойността на извършената поправка или от действителната цена на купената вместо нея нова вещ. Непосредствена е вредата, която представлява пропуснатата печалба — невъзможност кредиторът да увеличава имуществото си.
Третото деление е на конкретна и обща имуществена вреда.
Конкретната вреда се изразява в унищожаването или повреждането на конкретна вещ или друго имуществено благо, в лишаване от живот, увреж­дане на здравето, причиняване на телесна повреда на кредитора. При нея предмет на неблагоприятно засягане е конкретно определено имуществено или неимуществено благо. Изчислява се на базата на цената на изцяло унищожената вещ, на стойността на разноските за поправянето на повреде­ната вещ, на разноските по лечението на увреденото здраве.
При общата имуществена вреда предмет на въздействие е цялото имущество на кредитора. Затова тя се изразява в намаляване на имущество­то като цяло и това намаляване е в резултат на обстоятелството, че кредиторът е бил принуден да направи разноските по отстраняването на конкретната вреда и/или през време на отстраняването й той не е могъл да извлича полза от увреденото благо. Изчислява се посредством сравняване­то на имуществото на кредитора след неизпълнението и това, което то би могло да бъде, ако задължението беше надлежно изпълнено.
Например, длъжникът не е поправил автомобила на кредитора по силата на договор за изработка или не го е поправил надлежно. В резултат на това автомобилът се възпламенява и уврежда здравето на кредитора, а вещта изгаря изцяло. Конкретната вреда е увреждане на здравето и унищо­жаване на автомобила. Нейната стойност е сборът от цената, по която може да се купи същото МПС, и разноските по лечението. Конкретната вреда обаче е довела до нови имуществени вреди, изразяващи се в разликата между имуществото на кредитора след неизпълнението и имуществото, което би било налице, ако неизпълнението не беше се случвало. През време на лечението или докато унищоженият автомобил се сменя с нов, кредито­рът не може да работи и да получава трудови доходи, а вместо това изразходва спестяванията си, не може да превозва товари или пътници, не може да използва автомобила си за лични нужди, а наема такси. Безспорно неговото имущество се намалява в резултат на неизпълнението и причине­ната от него конкретна вреда.
Четвъртото деление на вредата е на субективна и обективна. То се приема в най-новата облигационноправна теория.
Ще започва с един пример. Ако кредиторът на повредената от длъжника кола е автомонтьор и сам извърши ремонта, реално извършеният от него ремонт може да струва 100 лв., а ако беше извършен от друго лице — 200 лв., защото това е цената на услугата в автосервиз.
Вредата, която е претърпял конкретният кредитор, е 100 лв. И тази вреда се нарича субективна вреда — тя зависи от това, кой конкретно
кредитор я е претърпял. Обективна е вредата, която нормално, типично се очаква да претърпи един кредитор при съответната повреда на неговата вещ, и в случая тя е 200 лв.
Въпросът е коя вреда е релевантна и подлежи на обезщетение — обективната или субективната?
За да се отговори на въпроса, следва да се има предвид, че правно релевантна поначало е настоящата, реалната, действително настъпилата вреда, а това е вредата, която е претърпял конкретният кредитор. За него ремонтът струва 100 лв., той не е намалил имуществото си с 200 лв. реално, защото сам е поправил колата си. Вреди са направените вече разноски за поправката на увредената вещ.
За вреда съдът приема това намаляване на имуществото на кредитора, което последният може да докаже, че конкретно и реално е претъпял, а не предполагаемата вреда. ВКС ясно и недвусмислено подчертава, че „пре­търпените вреди винаги подлежат на доказване, без оглед на доказателстве­ните трудности, пред които може да бъде изправена страната и неблаго­приятните правни последици, произтичащи от недоказването на факти" — р. 1226/10.07.2001, по гр.д. 1528/2000-V г.о. - „Съдебна практика на ВКС. ГК", 2001, с. 307. В същото решение съдът отказва да присъди обезщетение на вреди, произтичащи от разликата във валутните курсове в случаите, когато банката се е намирала в производство по несъстоятелност, а креди­торът не е могъл да получи своя влог навреме, за да извърши съответната обмяна на парите.
4. ПОНЯТИЕ ЗА ПРИЧИННА ВРЪЗКА
И така, за да възникне задължението за обезщетение на вредите е необходимо да се е проявила реално вредата. Но освен нея трябва да има и поведение на длъжника — действие или бездействие, което да представлява една от формите на неизпълнение на договорното задължение — пълно или ненадлежно — забавено или лошо изпълнение. И на следващо място още се изисква да съществува причинна връзка между поведението на длъжника и вредата, т.е. между неизпълнението и вредата.
Стигаме следователно до ново понятие — понятието за причинната връзка. Това е едно от най-спорните понятия в облигационното право. Първо, спори се по това, дали се налага да бъде създадена специална облигационноправна теория за причинната връзка или учението за причин­ната връзка е единно, независимо за каква сфера от научното знание става въпрос. Спори се то това, дали в облигационното право действа самосто­ятелна, отделна теория за причинната връзка, различна от тази в наказател­ното право. Дали понятието за причинна връзка е специфично понятие на облигационното право или то е понятие на общата теория на правото или още по-далеко — понятие на философията.
В процеса на дискусията в облигационното право са се формирали няколко теории за същността на причинната връзка.
Първо, еквивалентната теория.
Според нея, за да има причинна връзка между неизпълнението на договорното задължение и вредата, е нужно да се установи, че неизпълне­нието е условие, без което не може да настъпи вредата, т.е. то е сопйШо §те циа поп. Следователно, всяко обстоятелство, без което не би се проявил даден резултат, е причина за него. Примерно, шивачката не успява да ушие навреме булчинската рокля, поради което бракосъчетанието се разваля, а засрамената булка прави опит да се самоубие и се наранява. Или друг пример, наемодателят отказва да пусне студента в стаята, която е наел, поради което той нощува на улицата и го напада крадец. Или шивачът не ушива навреме палто, поради което студентът отива на лекции без палто и се разболява от пневмония.
Второ, теорията за адекватната причина.
Тази теория се явява като коректив на първата. Ако се приеме еквива­лентната теория, би се разширил значително много обсегът на причинната връзка и би се стигнало до началото на света или най-малкото до раждането на некадърния длъжник, който поради мързел не е успял да ушие роклята. Според теорията за причинната връзка едно деяние или поведение може да бъде причина за вредата, само ако е от такова естество и природа, че е в състояние да причини съответната вреда, т.е. нужно е да има качествено съответствие между причината и резултата. Ако я приложим към дадения пример, ще видим, че между неизпълнението на задължението — ненавре­менното ушиване на роклята и телесната повреда няма съответствие, защото неприготвянето на роклята не е от такова естество, че нормално, обективно да води до телесното увреждане. На неушиването на роклята би бил адекватен друг резултат — купуването в последния момент на по-скъпа рокля или отлагане на сватбеното тържество. Нормално е да се очаква, че човек не би направил опит да се самоубие само заради неушиването на рокля.
Критиците на теорията за адекватната причина обаче посочват, че е твърде субективно да се определи, коя причина е адекватна, т.е. резонираща на резултата — преценката зависи от субективното отношение на преценя-ьащия. С други думи, липсва обективен показател. Освен това е възможно две различни причини поради конкретното стечение на обстоятелствата да доведат до един и същи адекватен резултат — например, лекарят забравя в корема на пациента бинт и го изписва. След няколко дена пациентът развива перитонит, извиква бърза помощ, а тя по пътя за болницата катастрофира и пациентът умира от травма на главата. И травмата, и перитонитът са, обективно погледнати, еднакво адекватни на резултата, защото по своето естество и двете увреждания могат да доведат до смърт. Коя обаче е причината за смъртта? — безспорно травмата, причинена от злополука. Защото тя се е намирала най-близко до смъртта на пациента.
Така стигаме до следващата трета теория за причинната връзка — теорията за най-близката причина или теорията за самза рпгата. Според нея, за да бъде неизпълнението на едно договорно задължение причина, то трябва да е последното звено във веригата от причини, които са довели до вредата, т.е. да стои най-близко до нея.
Но и тази теория страда от недостатъци и слабости. Примерно, няколко лица нападат гражданин на улицата, започват да го бият, при което първите двама нанасят опасни за живота удари на гражданина, но третият с един по-слаб удар го доубива. Означава ли това, че само ударът на третото лице е причина за смъртта, а другите — не са?
Извод
И така, ние няма да определяме коя от посочените и оповестени в науката теории за причинната връзка е правилна и следва да се приеме. Както виждаме, житейските хипотези са толкова разнообразни, че всяка от теориите е безсилна сама по себе си да ги обхване. И все пак всяка от тях съдържа в себе си нещо разумно, което би могло да се приеме като неоспоримо и правилно.
Затова аз ще се опитам да извлека рационалното им зрънце и да го съчетая с природонаучното понятие за каузалност.
В природонаучен смисъл всичко, което произтича от неизпълнението, представлява някаква вреда, която в една или друга степен е причинена от неизпълнението. Всъщност природонаучното схващане за каузалност стои най-близко до еквивалентната теория. Но това схващане, както виждаме, е безполезно за правото, защото се получава една безкрайна верига от причини. Затова законът поставя граници на тази безкрайност, т.е. законът се намесва, за да лимитира каузалността в природата. В правно отношение не всички възникнали вреди са релевантни и подлежат на обезщетение, а само тези, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение — чл. 82 ЗЗД. Само в този член се урежда въпроса за причинната връзка като едно от условията, без които не може да се породи задължение за обезще­тение на вреди. Пряка и непосредствена последица са претърпените загуби и пропуснатите ползи.