50. СОЛИДАРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ – ВЪЗНИКВАНЕ, СЪЩНОСТ, ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ

1. ВЪВЕДЕНИЕ
Досега разглеждахме едно облигационно отношение, което се развива между един кредитор и един длъжник. Възможно е обаче на страната на кредитора или длъжника да има две или повече лица. В тези случаи говорим за активна или пасивна солидарност.
Тук обаче трябва да се направи едно уточнение. Не винаги, когато на страната на кредитора или длъжника има повече от едно лице, възниква солидарност. Ако предметът на облигационното отношение е делим, участ­ниците в правоотношението си го разделят реално помежду си — например трима кредитори имат право на 300 лв. Тогава всеки кредитор получава по 100 лв. и длъжникът трябва да плати на всеки от тях по 100 лв., освен ако във вътрешните отношения е установено друго разпределение на сумата. Макар че има повече кредитори, не възниква солидарност, защото задължението е делимо. Такъв ще бъде случаят, когато двама съсобственика отдават под наем апартамента си — всеки има право на половината от наема, ако не е уговорено друго. Или двама студенти наемат една стая и всеки от тях плаща по 1/2 от дължимия наем.
Солидарността възниква и съществува когато предметът на облигаци­онното правоотношение не може да се раздели на части и тогава е възмож­но, ако на страната на кредитора има две или повече лица, да се говори за активна солидарност, а ако на страната на длъжника има две или повече лица, да се говори за пасивна солидарност или за солидарна отговорност, т.е. за солидарност в тесния смисъл. В тези случаи, след като вземането не може да се раздели между няколко кредитори, всеки кредитор има право върху целия предмет, т.е. върху цялото притезание по облигационното правоотношение или всеки длъжник е длъжен да изпълни цялото задълже­ние и ако го изпълни, погасява задължението и на останалите длъжници. В този смисъл чл. 129, ал. 1 и 2 ЗЗД предвижда, че когато задължението е неделимо, а то може да бъде неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите, предметът на задължението трябва да се предаде на всички кредитори общо, а за всичко останало спрямо неделими­те задължения се прилагат съответно правилата относно солидарните задължения.
Затова солидарността обслужва на първо място неделимите задълже­ния. Тя възниква тогава, когато задължението е неделимо, а задължените лица са повече от едно.
Но солидарната отговорност може да възникне и тогава, когато трябва да се обезпечат интересите на кредитора и тогава тя изпълнява обезпечи-телна функция. Такъв ще бъде случаят, когато закон или договор предвиж­дат две или повече лица да дължат едно и също на кредитора така че той по свой избор може да насочи изпълнението срещу когото пожелае. Такъв е случаят, когато две или повече лица причинят непозволено увреждане. По силата на чл. 53 ЗЗД те отговорят солидарно спрямо кредитора. Солидар­ната отговорност обезпечава правото на обезщетение на увредения, защо­то, вместо един, той има двама или повече длъжника и то не за част, а за цялото задължение, макар, че не целият вредоносен резултат е причинен от всеки един от тях. Солидарна отговорност е предвидена и за собственика на вещта и лицето, което е упражнявало надзор върху нея в случаите на причиняване на вреди от вещи — чл. 50 ЗЗД. Солидарността и тук осигурява в по-голяма степен интереса на увреденото лице, защото, вместо един, то получава двама длъжника за цялото задължение.
Законодателят урежда солидарната отговорност с императивни норми, тъй като тя е своеобразно обезпечение на кредиторите, поради което не може да се дерогира със споразумение между съдлъжниците. Само норми­те, които уреждат вътрешните отношения между съдлъжници, са диспози-тивни - р. 1417/2000 -V г.о. ВКС-----„Пазар и право", 2000, № 1, с. 31-32.
Следователно, солидарната отговорност е допустима и при делимите задължения, стига договор или закон да я предвиждат изрично.
2. АКТИВНА СОЛИДАРНОСТ
В ЗЗД е уредена само пасивната солидарност, но в теорията е без­спорно, че съществува и активна солидарност. В ГГЗ тя изрично е уредена -§428-430.
Активна солидарност — ако две или повече лица имат право да искат престация по начин, че всеки от тях може да изисква цялата престация, а длъжникът я дължи само един път, то тогава те се наричат солидарни кредитори.
Длъжникът по свое желание може да изпълни на всеки от кредиторите си и с това се освобождава от задължението си. Всеки един от кредиторите може да предяви иск срещу длъжника, т.е. не е задължително всички кредитори заедно да го предявяват. Следователно, при активната солидар­ност всички кредитори имат едно и също вземане срещу един длъжник, който има едно задължение, но вземането не е разделено на дялове, а принадлежи общо на всички кредитори.
Кога възниква активната солидарност? При съпрузите при съпружеска имуществена общност, при съдружниците в гражданско дружество, ако двама или повече от тях имат право върху една неделима престация, при сънаследници, съсобственици и др.
3. ПАСИВНА СОЛИДАРНОСТ ИЛИ СОЛИДАРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Ако две или повече лица дължат еднаква престация по такъв начин, че всеки е длъжен да я изпълни, но кредиторът може да я иска от всеки длъжник, тези длъжници се наричат солидарни. Кредиторът може да иска изпълнение на задължението от всеки длъжник по свой избор в пълен размер или да предяви иска си срещу всички солидарни длъжници.
Кога е допустима солидарността? Принципът е — когато е уговорена в договора или е предвидена в закона — чл. 121, ал. 1 ЗЗД.
Тя може да бъде уговорена в първоначалния договор или да бъде допълнително уговорена — така р. 45/2002 г. по гр. д. 1491/2001 г. — „Търговско право" 2002 г., № 1, с. 82-83.
Законът я предвижда в редица случаи, които не е възможно да бъдат изчерпателно изброени. Но тези случаи биха могли да се подредят в четири групи:
А) Солидарна отговорност на длъжници от едно договорно правоот­ношение — поръчителят и главният длъжник, третото лице и длъжникът при встъпване в дълг, няколко изпълнители по договора за изработка, ако те се задължават за една неделима престация.
Б) Солидарна отговорност при непозволено увреждане — чл. 49, 50, 53 ЗЗД.
В) Сънаследници.
Г) Съпружеска имуществена общност.
4. ПРЕДПОСТАВКИ НА СОЛИДАРНАТА ОТГОВОРНОСТ
Те са налице, ако няколко лица са задължени да изпълнят едно и също задължение и да удовлетворят един и същи интерес на един и същи кредитор. Задълженията на длъжниците трябва да бъдат от една и съща степен и ранг, т.е. те не трябва да са степенувани. Не е необходимо обаче да произтичат от едно и също правно основание.
При солидарните задължения винаги трябва да се провери как об­стоятелства по облигационните правоотношения оказват влияние върху задълженията на отделните длъжници. Как се отразяват промените в правоотношенията между кредитора и един съдлъжник върху правоотно­шенията между кредитора и другите съдлъжници. Тук трябва да се отбеле­жи, че всеки съдлъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотноше­ние с кредитора, но всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта — да се удовлетвори интересът на кредито­ра. Но след като те са свързани помежду си, не може обстоятелства по едното правоотношение да не влияят в известна степен и на останалите правоотношения.
Някои обстоятелства, които се проявяват в правоотношението между кредитора и един длъжник, влияят по същия начин, т.е. рефлектират и върху правоотношението между кредитора и другите съдлъжници. Тези обстоя­телства са:
А) Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава другите съдлъжници, т.е. погасява не само неговото задължение, но и задълженията на другите съдлъжници — чл. 123, ал. 1 ЗЗД.
Б) Получаването на нещо друго вместо изпълнението от един солида­рен длъжник — дайо т 8о1и1ит погасява задължението на останалите.
В) Прихващането, което един солидарен длъжник прави със свое вземане срещу кредитора, погасява задълженията на останалите длъжници.
Г) Ако кредиторът изпадне в забава по отношение на един солидарен длъжник,счита се, че е изпаднал в забава и по отношение на другите длъжници.
Всичко това следва от изричния текст на чл. 123, ал. 1 ЗЗД. Посочените в него обстоятелства, а именно, изпълнението, даване вместо изпълнение, прихващане, забава на кредитора се наричат общи възражения на солидар­ните длъжници. Те се наричат така, защото всеки длъжник може да ги направи, независимо че не са настъпили в неговото конкретно правоотно­шение с кредитора, а са настъпили в правоотношението на кредитора с друг солидарен длъжник.
Освен посочените общи възражения, съществува и втора група обсто­ятелства, които имат относително въздействие върху другите правоотно­шения и затова се наричат относителни възражения. Те настъпват в едно правоотношение между кредитора и солидарен длъжник, но имат поначало действие и спрямо останалите длъжници. Особеното тук е, че кредиторът може да отклони, т.е. да изключи това действие спрямо останалите соли­дарни длъжници и да запази правото си спрямо тях.
Тук следва да се посочат случаите:
А) Подновяване на задължението на един солидарен длъжник осво­бождава този длъжник от задължението му и освобождава другите солидар­ни длъжници, освен ако кредиторът запази своето право срещу тях — чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Б) Опрощаването на задължението на един солидарен длъжник осво­бождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своето право срещу тях. В този случай обаче задълженията на останалите се намаляват с частта на длъжника, на когото е опростено задължението — чл. 124, ал. 2 ЗЗД.
В) Сливането погасява задължението на останалите съдлъжници само за частта на слелия се длъжник — чл. 124, ал. 3 ЗЗД.
Третата група обстоятелства са тези, които не могат да имат влияние върху правоотношенията на кредитора с другите солидарни длъжници и затова се наричат лични възражения. Те се проявяват и имат действие само в отношението между кредитора и длъжника и ако настъпят, само длъжни­кът може да се ползва и позовава на тях, но не и останалите съдлъжници. Личните възражения на солидарния длъжник могат да се правят само от него, но не и от останалите съдлъжници. И обратно, солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници — чл. 122, ал. 3 ЗЗД.
Тези възражения са:
1) Предявяването на иск от кредитора срещу един солидарен длъжник има действие само в отношението между тях, но не засяга правоотношени­ята на кредитора с останалите съдлъжници — чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че кредиторът може да предяви след това иск и срещу останалите съдлъжници и те не могат да правят възражението, че той вече е бил предявил иск срещу един от тях. Без значение е какъв е ходът на процеса между кредитора и длъжника.
2) Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземане, което принадлежи не на него, а на някой от останалите солидарни длъжници срещу кредитора — чл. 123, ал. 2 ЗЗД изрично не допуска това.
3) Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници — чл. 125, ал. 1 ЗЗД, т.е. солидарният длъжник не може да се позове на прекъсване или спиране на давността, които обаче са настъпили не в неговото конкрет­но правоотношение с кредитора, а в правоотношението на кредитора с друг солидарен длъжник.
4) Отказът на един солидарен длъжник от изтеклата давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници — чл. 125, ал. 2 ЗЗД. Следователно, един от длъжниците, по отношение на когото е изтекла давността, изпълнява въпреки това задължението си. В този случай, обаче, ако давността е изтекла и по отношение на останалите съдлъжници, те не са обвързани от отказа от изтеклата давност, който е направил изпълнилият длъжник и затова последният няма иск срещу тези, които са освободени вследствие на давността.
5) Ако изпълнението на задължението стане невъзможно поради вина на един солидарен длъжник, кредиторът може да търси обезщетение на вредите само от него, но не и от другите съдлъжници. Те отговарят само до стойността на първоначално дължимото — чл. 126, ал. 1 ЗЗД.
6) Ако един солидарен длъжник изпадне в забава, тя не засяга право­отношенията на кредитора с другите солидарни длъжници — чл. 126, ал. 2 ЗЗД.
7) Постановеното съдебно решение срещу един солидарен длъжник има действие само спрямо него, но не и спрямо останалите съдлъжници. Това положение произтича от обхвата на силата на пресъдено нещо на решението — в него се включват само тези лица, които са участвали в гражданския процес.
ЗЗД не изброява всички възможни лични възражения. Извън буквата на закона остават някои други обстоятелства — напр. порок на волята на един солидарен длъжник представлява лично възражение, защото само този длъжник може да иска унищожаване на договора си с кредитора, но не и останалите съдлъжници. Същото положение важи и когато един от съ-длъжниците има право на избор при алтернативните задължения — това право може да се упражни само от него, но не и от другите солидарни длъжници.
5. ВЪТРЕШНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СОЛИДАРНИТЕ ДЛЪЖНИЦИ
Какви са задълженията на един солидарен длъжник към останалите, ако този длъжник изпълни задължението си? Как се разпределя задължението между съдлъжниците? Всички тези въпроси се пораждат в отношенията между солидарните длъжници, след като един от тях изпълни цялото задължение. Той обаче не е длъжен да понесе цялата негова тежест и затова може да иска от останалите съдлъжници да участват в нейното носене. Дългът следва да се разпредели между всички солидарни длъжници. Как обаче става това?
Първият вариант е между солидарните длъжници да има споразумение за разпределение на дълга помежду им, т.е. разпределението да бъде договорно уредено. Според Върховния касационен съд нормите, които уреждат вътрешните отношения между съдлъжниците са диспозитивни. Изплатеното от един от тях задължение следва да се поеме от останалите съдлъжници по равно, ако те не са уговорили друго помежду си — р. 1417/ 2000-V г.о. ВКС - „Пазар и право", 2001, № 1, с. 31.
Вторият вариант е самият закон да определя разпределението или носенето на дълга в отношенията между солидарните длъжници. Така напр. чл. 54 ЗЗД предвижда, че лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Това означава, че, ако задължението е изпълнено от този, който отговаря за чужда вина, той има регресен иск срещу лицето, виновно причинило вреди, за цялата сума, която е престарал.
Третият вариант е установен в диспозитивната норма на чл. 127, ал. 1 ЗЗД — доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжни­ци, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Във вътрешните отношения между съдлъжниците след плащането на дълга възниква регресно право на този, който е изпълнил цялото задълже­ние, срещу останалите съдлъжници. Помежду си съдлъжниците не отгова­рят солидарно, а разделно, т.е. всеки отговаря за своята част. Длъжникът, който е изпълнил цялото задължение, има право да иска от останалите да му възстановят частта, която принадлежи на тях. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъж­ници за разликата.
Ако някой от съдлъжниците се освободи от задължението си, неговият дял преминава върху останалите и се разпределя между тях. Ако един длъжник е станал неплатежоспособен, загубата от това се разпределя между другите съдлъжници, включително и този, който е платил — чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Разпределението се извършва в този случай съразмерно, т.е. в зависимост от съотношението между размерите на частите, които са поели съответните съдлъжници.
Изпълнилият цялото задължение длъжник може да иска следващата му се част от останалите съдлъжници по пътя на регресния иск. По отношение на регресния иск останалите съдлъжници не отговарят солидарно.
Когато се предяви регресен иск срещу останалите съдлъжници, те могат да правят възражения и да го отхвърлят, ако длъжникът -ищец по регресния иск е платил на кредитора зле. Такъв ще бъде случаят, когато длъжникът не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил останалите съдлъжници за изпълнението. Освен това в този случай той отговаря и за вреди­те, причинени на останалите съдлъжници - чл. 127, ал. 3 ЗЗД.