52. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ НА ВЗЕМАНИЯТА -ОБЩИ ПРАВИЛА

1.1. Какво означава да са обезпечени вземанията на кредитори­те? Това означава, в случай на липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, кредиторът да бъде сигурен, че при принудителното осъществяване на престацията неговият интерес ще бъде удовлетворен. Ако примерно, длъжникът трябва да плати определена парична сума, а не го прави, кредиторът би могъл да я получи по пътя на принудителното изпълнение - като осъди длъжни­ка да престира. Ако обаче той отказва да плати, кредиторът може да иска от съдия-изпълнителя в рамките на изпълнителния процес осребряване на една или на повече движими или недвижими вещи, собственост на длъжника и от получената сума той може да се удовлетвори. Обезпечаването на кредитора в този случай следова­телно се свежда до това, длъжникът да има достатъчно имущество, към което може да се насочи принудителното изпълнение и от което да се удовлетвори кредиторът. В този смисъл се казва, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Всички кредитори на един длъжник могат да се удовлет­воряват при липса на доброволно изпълнение от цялото му имущес­тво. Тези кредитори се наричат непривилегировани или хирогра-фарни. Те ще получат суми от осребреното имущество на длъжника, само ако такова съществува и ако то е достатъчно, за да покрие всички трансформирани в парични задължения на длъжника. Ако обаче не е достатъчно, кредиторите няма да се удовлетворят в пълен размер, а съразмерно, пропорционално на размера на своите взема­ния.
Това е така, защото всички хирографарни кредитори са рав-нопоставени. Обезпечението на техните вземания е имущество­то на длъжника. То се нарича общо обезпечение. Ако кредиторите не искат да бъдат такива, те трябва да обезпечат конкретното си взе­мане с конкретна вещ - движима или недвижима, собственост на длъжника или с негово вземане срещу трето лице. В този слу­чай кредиторите се превръщат в привилегировани. Те напус­кат средата на хирографарните кредитори и се подреждат в лис­тата на привилегированите. Ако вземането им се обезпечава с конкретна движима вещ, т.е. със залог върху нея или със за­лог върху вземане на длъжника срещу трето лице, този кредитор се удовлетворява с предимство, с предпочитание, от стойността на тази вещ, след като тя бъде изнесена на публична продан или продаде­на на търг. Това означава, че след осребряването на вещта, от получената парична сума най-напред се плаща на кредитора, в чиято полза е установен залогът, а остатъкът се разпределя между останалите хирогра-фарни кредитори. Същото е положението и с ипотеката — когато вземането на кредитора е обезпечено с недвижим имот. Следователно, има кредитори, за които съществуват законни основания за предпочитания, както посочва чл. 133 ЗЗД. Законните основания за предпочитание се наричат привилегии и са регламентирани в чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Не всички привилегировани вземания обаче са равнопоставени, тъй като някои от тях са по-привилеги­ровани от другите. Затова законът подрежда, т.е. степенува привилегиите.
На първо място са поставени вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, по исковете по чл. 134 и 135 ЗЗД. Това са вземания на кредитори, които реално са ги направили и ако обезпечението на иска или принудителното изпълнение е насочено върху определен имот, тяхната привилегия се разпростира само върху стойността на този имот.
На второ място са вземанията на държавата за данъци върху определен имот — от стойността на този имот, т.е. привилегията се проявява, само ако именно този имот, за който не са платени данъци, бъде осребрен чрез изнасянето му на публична продан.
На трето място са вземанията, обезпечени със залог или ипотека. Те също се удовлетворяват с предпочитание, но само от стойността на съот­ветната движима или недвижима вещ, върху която е учреден залогът или ипотеката.
На четвърто място са вземанията, заради които се упражнява право на задържане. Става въпрос за правото на задържане по чл. 72, ал. 3 от Закона за собствеността за вземане за подобрения, извършени от добросъвестния владелец по отнощение на вещта, както и правото на задържане по чл. 91 ЗЗД за вземане във връзка със запазване, поправяне, поддържане или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея. И тук привилегията е свързана с конкретната вещ, предмет на правото на задър­жане.
На пето място идват вземанията на работници и служители, произтича­щи от трудови отношения, както и вземанията за издръжка. Те обаче се удовлетворяват с предпочитание, както когато принудителното изпълне­ние се насочва към определена вещ, така и когато липсва това и то се осъществява върху цялото имущество на длъжника.
На шесто място са останалите вземания на държавата, освен тези за глоби и за данъци, ако изпълнението се насочва към конкретния имот.
Характерно за първите четири групи привилегии са че те ползват кредитора, само ако принудителното изпълнение е насочено към определе­на вещ. В този смисъл те се наричат специални обезпечения. Когато обаче цялото имущество служи за обезпечаване на вземанията, се говори за общо обезпечение.
1.2. Как се удовлетворяват привилегированите вземания. Най-напред се удовлетворяват в техния пълен размер вземанията от първи ред. От останалата сума се удовлетворяват вземанията от втори ред и т.н. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно — чл. 136, ал. 3 ЗЗД. Това обаче не е съвсем вярно. Така напр., ако привилегията е залог и ипотека, вземани­ята не се удовлетворяват съразмерно, а по реда на учредяването на залога или ипотеката.
1.3. Правното основание на привилегироваността на вземането може да бъде закон или договор. Ако привилегията е предвидена в закон и съпътства съответното вземане независимо дали изрично е направено волеизявление за това, се говори за законови привилегии. Такива са правото на задържане, привилегите на вземанията за разноски, данъци и др. Другата група приви­легии обаче възникват, само ако изрично са уговорени, т.е. те трябва да бъдат установени с договор — договор за ипотека или залог. Макар че и ипотеката, и залогът могат да възникнат по силата на закона в определени случаи.
1.4. И така, цялото имущество служи за общо обезпечение на вземани­ята. Взискателят, т.е. кредиторът в изпълнителния процес, може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника — чл. 337 ГПК. Изключение прави само така нар. несеквестируемо имущество на длъжника — върху него не може да се насочи принудително изпълнение. Това са вещи за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необ­ходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необ­ходимия работен добитък, посочени в списък, одобрен от МС (ДВ, бр. 21 от 1952 г.), земите на земеделските стопани до размер на средния тип трудово земеделско стопанство, жилището на длъжника, ако той и никой от члено­вете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо дали длъжникът живее в него, предвидени в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение — чл. 339 ГПК.
Следователно, всеки кредитор е заинтересован длъжникът му да бъде платежеспособен и да има достатъчно имущество, за да може в случай на неизпълнение да удовлетвори от него. Затова кредиторът трябва да следи както по време на сключване на договора, така и впоследствие — при неговото изпълнение или неизпълнение, длъжникът да има достатъчно имущество. Следователно, той е заинтересуван в две насоки— първо, имуществото му да се увеличава и второ, да не се намалява.