53. УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА ОТ КРЕДИТОРА МУ

2.1. Имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на вземани­ята на кредиторите му, защото при липса на доброволно изпълнение всеки от кредиторите може по принудителен ред, с помощта на съдия-изпълни-теля да насочи принудителното изпълнение към цялото имущество на длъжника и да се удовлетвори от него. Затова всеки кредитор е заинтересован длъжникът му да бъде платежеспособен, т.е. да притежава достатъчно имущество, за да може с него да се удовлетвори при отсъствието на доброволно изпълнение. Следователно кредиторът има интерес имущес­твото на длъжника да не се намалява, а напротив — да се увеличава. Законът му предоставя правно средство за запазване на длъжниковото имущество. Това е упражняването на правата на длъжника от неговия кредитор. Затова съдбата на длъжниковото имущество не е само в ръцете на длъжника, но и в ръцете на кредитора и не само длъжникът, но и кредиторът има интерес длъжникът да бъде платежеспособен.
Съществува реална опасност имуществото на длъжника да не се увели­чава или да престане да се увеличава, ако длъжникът не желае да събира своите вземания, т.е. ако той бездейства. Правното средство срещу това неоправдано бездействие на длъжника е искът по чл. 134 ЗЗД — иск, с който кредиторът упражнява имуществените права на длъжника.
В чл. 134, ал. 1 ЗЗД се говори за възможност да се упражняват имущес­твените права на длъжника, което означава, че кредиторът може да упраж­нява както съдебно, така и извънсъдебно, имуществените права на длъжни­ка. Следователно, възможностите на кредитора не се ограничават само с предявяване на иск, което по начало се среща, но той може да извършва и извънсъдебни действия. В тази връзка кредиторът може да отправи пре­дупреждение до длъжниците на своя длъжник, да развали договора, да упражни правото на избор при алтернативните престации, ако такъв избор е следвало да направи длъжникът. Ако обаче предяви иск, този иск се нарича непряк, косвен или още сурогационен иск.
2.2. Кои права може да упражнява кредиторът?
Законът казва — всички имуществени права — вещни, облигационни, като напр. кредиторът може да ревандикира зещ на длъжника от трето лице, може да предяви негаторен иск, иск за граници на имота на длъжника, може да предяви осъдителни искове за всички вземания на длъжника. Без значе­ние е, от какъв източник произтичат вземанията — от договор, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване. Кредиторът може да упражни всички потестативни права на длъжника, правата върху нематериални блага, нас­ледствените права — правото на приемане на наследството или по-точно правото на приемане на наследството по опис.
Рег аг§итепШт а соп*гапо от чл. 134, ал. 1 ЗЗД следва, че той не може да упражнява неимуществените права — напр. правото на защита на името, на достойнството, не може да предявява брачните искове, да иска отмяна на осиновяване. Кредиторът обаче не може да упражнява и имуществени права, които имат чисто личен характер, т.е. правата, които се упражняват по преценка на длъжника, както и несекввестируемите имуществени права, т.е. правата, върху които не може да се осъществи принудително изпълнение.
2.3. При какви предпоставки възниква правото на кредитора да упраж­нява правата на длъжника?
Първо, лицето, което предявява иск за чуждо право, трябва да има и да докаже пред съда качеството си на кредитор. Това може да се докаже с влязло в сила решение, с което в полза на кредитора е признато едно вземане, както и с издаден на негово име изпълнителен лист. Но кредиторът може да бъде и лице с изискуемо вземане, което не е снабдено с изпълнител­на сила. Нещо повече. Кредиторът може да има срочно или условно вземане. Защото, доколкото правото по чл. 134 ЗЗД се признава на всички кредитори, би следвало то да се признае и на кредиторите, чиито вземания са под условие или срок. Законът не предвижда никакви ограничения по отношение на качеството кредитор. Кредиторът може да бъде хирографа-рен или привилегирован.
Второ, кредиторът трябва да има интерес от упражняването на правата на длъжника. Интересът на кредитора се обуславя от два момента. Най-напред от бездействието на длъжника. Бездействието на длъжника може да бъде умишлено или небрежно. Кредиторът трябва да докаже, че длъжникът не упражнява своите права, макар че те са изискуеми. Не е необходимо обаче да доказва, че длъжникът съзнателно или небрежно не упражнява своите права. Достатъчно е да докаже, че той не предприема никакви действия. Вторият момент, от който се обуславя интересът, е невъзможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Имуществото на длъжника не е достатъчно, за да се удовлетвори кредиторът и без да се съберат вземанията на длъжника, имуществото не би могло да изпълни своята функция— да бъде общо обезпечително средство.
2.4. Какъв е по своя характер искът по чл. 134 ЗЗД?
Искът се предявява от името на кредитора и следователно ищецът е кредиторът, а не длъжникът. Кредиторът основава иска си на самостоятел­но правно основание — чл. 134 ЗЗД. Но тъй като предмет на иска е чуждо право, съгласно чл. 134, ал. 2 ЗЗД като страна се призовава и длъжникът. Последният участва като съищец. Ответник по иска е третото лице — длъжникът на длъжника.
Делото се води от кредитора, а третото лице има възможност да направи срещу него всички възражения, които има срещу длъжника по силата на облигационното си отношение с него. Кредиторът обаче разпо­лага с ограничени разпоредителни правомощия. Той не може да сключва спогодба с третото лице.
Съдебното решение има действие по отношение на страните по делото — кредитора, длъжника и третото лице. То обаче няма действие спрямо другите кредитори на длъжника. Те могат въпреки това да се ползват от резултата на делото и да се удовлетворят от увеличеното в резултат на успешния исков процес имущество на длъжника.
Що се касае до несъдебното упражняване на правата на кредитора, е необходимо следното: За да може кредиторът да упражни по извънсъдебен начин правата на длъжника си, той трябва да бъде овластен от съда по реда на обезпечаване на искове — чл. 134, ал. 3 ЗЗД. Редът за обезпечаване на искове е уреден в ГПК — чл. 308-315. Кредиторът трябва да предяви молба, с която да иска да бъде овластен да извърши действието, което не извършва длъжникът, като докаже наличието на интерес. В молбата трябва точно да се посочи действието, което кредиторът иска да извърши. Съдът се произ­нася в закрито заседание с определение, което представлява и овластител-ното основание за кредитора.