83.ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА

1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
В редица случаи едно лице действа в интерес на друго лице, от негово име и за негова сметка. Такива са примерно родителите по отношение на своите деца, управителят спрямо дружество с ограничена отговорност, ликвидаторът на прекратено и намиращо се в ликвидационно производство дружество и др. В тези случаи възникват правоотношения между лицето, което извършва действията и този, от чието име или за чиято сметка и в чийто интерес се извършват. Основанието за пораждане на тези правоотно­шения може да бъде договорът — напр. някой възлага за времето, през което той ще отсъствува, на друго лице да управлява неговото имущество, предоставя му властта да ръководи неговите работи, овластява го да го представлява пред съда или други държавни органи. Във всички случаи в основата на тези правоотношения стои принципното положение, че този, който ще трябва да управлява чуждите работи, е длъжен да действа с необходимата грижа и добросъвестност, независимо че всички тези дей­ствия той извършва в чужд, а не в свой интерес. Той е длъжен да дава сведения на този, който му се е доверил, да му дава отчет и има право да иска възстановяване на направените от него разноски. Договорът, който се сключва между двете лица, се нарича договор за поръчка.
Определение — договор, по силата на който едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените му от него действия — чл. 280 ЗЗД.
По дефиниция договорът за поръчка е безвъзмезден, освен ако не е уговорено възнаграждение. Поначало той е едностранен и неформален. Изключение прави договорът за поръчка за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, когато довереникът действа от свое име — в този случай той трябва да бъде извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 292, ал. 3 ЗЗД. Договорът за поръчка е още консенсуален и с продължително изпълнение, защото по правило дей­ността на довереника не се изчерпва с едно единствено действие, а се създава трайна връзка между довереника и доверителя.
Под договора за поръчка попадат всички действия, всяка дейност, която се извършва в чужд интерес, в полза на друго лице.
Задължение за извършване на определени поръчани действия може да възникне за едно лице само по силата на договор, който то е сключило и с който се е обвързало. Без договор никой не може да бъде задължен да извърши нещо, поръчано от друго лице. В тази насока трябва да се прави разлика между поръчка и упълномощаване. Обстоятелството, че едно лице овластява друго да извърши нещо, не означава, че това лице се е задължило спрямо него. Упълномощаването е едностранна сделка и то поражда само право в полза на упълномощения — право да извърши съответните дей­ствия. От упълномощаването не може да възникне задължение за извършва­не на определено действие. Задължението може да бъде основано само на договор, сключен изрично от упълномощеното лице.
2. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
На довереника
А) Да извърши поръчаните му действия, да действа с грижата на добър стопанин и да съблюдава интересите на доверителя. Той трябва да извърши всичко, което е необходимо за да се съблюдават интересите на доверителя. Тук голяма роля играе личният елемент, отношението на доверие между страните. Затова задълженията си довереникът следва да изпълни лично и поначало не може да прехвърля изпълнението им на друго лице.
Довереникът е обвързан и следва указанията на доверителя си. Те могат да се съдържат в първоначалната поръчка или да бъдат впоследствие предадени. Ако довереникът не е съгласен с тези указания, той може да се откаже от договора — чл. 287 ЗЗД.
При специални обстоятелства довереникът може да се отклони от тях. Това е допустимо, когато обстоятелствата са такива, че ако доверителят ги знаеше, би одобрил отклонението от предишните указания. Според чл. 282 ЗЗД той може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване на интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие. Такъв е случаят, когато възникнат непредвидими преч­ки, когато се установи, че фактическото положение е друго, различно от това, което си е представял доверителят в момента, в който е давал указанията. Но и в тези случаи довереникът трябва да се постарае да получи одобрението на доверителя и само ако това е невъзможно, а е необходимо да се действа бързо с оглед защитата на интересите на доверителя, е допустимо отклонение от поръчката.
Доверителят има право да оттегли поръчката по всяко време — чл. 287 ЗЗД, да промени указанията си или да даде нови указания. Все пак той е господарят на сделката. За да упражни своето право, той трябва да бъде уведомяван по всяко време за извършваните действия от довереника, за състоянието на нещата, за протичането на сделките, сключвани от довере­ника му с трети лица. С една дума, довереникът трябва да го информира за развитието на правните действия. Затова законът го задължава да предста­вя на доверителя по всяко време необходимите сведения, а след изпълнени­ето на поръчката — да му даде отчет — чл. 284, ал. 1 и 2 ЗЗД, както и да му предаде получените при осъществяване на поръчката предмети — напри-мердокументи, материали. Най-късно до приключване изпълнението на поръчката той е длъжен да ги върне на доверителя.
Ако довереникът е придобил права от свое име, той е длъжен да ги прехвърли на доверителя. Когато довереникът действа от името на дове­рителя като негов пълномощник, т.е. когато освен договор за поръчка е налице и упълномощаване, правата и задълженията по сделката, която той сключва с третото лице, възникват направо за доверителя — тогава не се поставя въпросът за прехвърляне на права и задължения. Но ако довере­никът действа от свое име, правата и задълженията по сделката с третото лице възникват за него и той трябва да ги прехвърли със сделка на доверителя.
Изключение от това правило прави чл. 292, ал. 2 ЗЗД — в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъ­вестни лица, тези права и задължения се считат за права и задължения на доверителя. Тези права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда запора. По отношение на недобросъвес­тните кредитори това важи и без договорът за поръчка да има достоверна дата. Под добросъвестност законът разбира отсъствието на знание за тези обстоятелства, а под недобросъвестност — знание, че довереникът е придо­бил правата за сметка на доверителя.
Задълженията на довереника са задължения ш1иКи регвопае и той по принцип трябва да ги изпълни лично. Изключение правят следните случаи:
А) Друго лице може да извърши възложените действия, ако доверени­кът е бил овластен от доверителя да ги предостави за извършване от това друго лице;
Б) Ако това е станало необходимо за запазване на интересите на доверителя и от неизвършването му от друго лице, той би претърпял вреда.
Но и в тези случаи, посочени в чл. 283, ал. 2 ЗЗД, той трябва да уведоми за това незабавно доверителя — чл. 283, ал. 3 ЗЗД.
Следователно, ако са налице предпоставките по цитирания член, дове­реникът има право да се замести. Ако тези предпоставки не са налице и следователно той не е имал право да се замести, тогава ще отговаря за действията на третото лице като за свои. Ако е имал право да се замести, може да отговаря само за лошия избор на своя заместник — чл. 283, ал. 4 ЗЗД.
На доверителя
Типично за договора за поръчка е доверителят да не дължи възнаграж­дение, освен ако е уговорено. Но доверителят е длъжен да възстанови на довереника направените разноски, да го обезщети за вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката — чл. 285 ЗЗД.
3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПОРЪЧКА
Характерно за договора за поръчка е възможността той да се прекрати от всяка страна по всяко време. Довереникът може да се откаже от поръч­ката, а доверителят — да я оттегли. Освен това договорът може да се прекрати при настъпване на друг или други условия, както и по взаимно съгласие.
Специфично основание за прекратяване на договора за поръчка е смъртта или поставянето под запрещение на довереника и доверителя, респ. прекратяването на юридическото лице — чл. 287 ЗЗД и това следва от личния характер на договора.
Друго специфично основание е невъзможността за изпълнение на задължението от довереника. Тогава договорът се разваля по право.
Правни последици от прекратяване на договора за поръчка
Ако договорът се прекрати поради невъзможност за изпълнение, дове­рителят трябва да заплати направените от довереника разноски, както и възнаграждение съответно на извършената работа, ако такова е било предварително уговорено — чл. 288, ал. 2 ЗЗД.
Също така и при оттегляне на поръчката от доверителя, довереникът може да иска заплащане на разноските и уговореното възнаграждение — чл. 288, ал. 1 ЗЗД.
В посочените случаи се касае за предсрочно прекратяване на договора за поръчка. Освен изтъкнатите по-горе правни последици от прекратяване­то на договора, друга последица е възникване на задължение за довереника да обезщети вредите, причинени на доверителя от отказа му, ако не е имал достатъчно основание за това и ако не е съобщил своевременно за това на доверителя, за да може той да си обезпечи по друг начин изпълнението на поръчката — чл. 289 ЗЗД.
Специфична последица от предсрочното прекратяване на договора за поръчка поради оттегляне на поръчката е обстоятелството, че действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, без да е знаел и без да е могъл да узнае за нейното оттегляне, задължават доверителя — чл. 290 ЗЗД.
При прекратяването на договора поради смърт или поставяне под запрещение, както и поради прекратяване на юридическото лице възниква задължението за наследниците или ликвидатора да уведоми другата страна незабавно и да вземе надлежните мерки за запазване на интересите й — чл. 291 ЗЗД.