82. ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА-ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ПРОБЛЕМЪТ ЗА РИСКА. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Определение — договор, по силата на който едната страна, наречена изпълнител, се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, наречена поръчващ, срещу възнаграждение -чл. 258 ЗЗД.
Предмет на договора може да бъде създаването на нова вещ, измене­нието на съществуваща вещ както и да бъде резултат от всяка работа. Същественото е, че предмет на договора не е самата работа, а тя е само средство за постигане на определен материален резултат, който всъщност се явява предметът на договора. Затова не е нужно необходимата за този резултат работа да бъде извършена лично от изпълнителя, освен ако той не е обусловен от неговите лични качества и способности — например консул­тация, произведение на изкуството и др.
Страни по договора са изпълнителят и поръчващият, който се нарича още и възложител. Не е задължително нито изпълнителят, нито поръчващи­ят да бъдат търговци. Договорът за изработка не е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, а облигационен договор. Освен това не е нужно изпълнителят да се занимава с дейността, предмет на договора, по занятие. Той трябва обаче да бъде самостоятелен, независим в изпълнението на договора, а не да се намира в трудови отношения с поръчващия. Характерно за изпълнителя като страна по договора за изработка е, че той не се намира в зависимо, подчинено положение спрямо поръчващия и затова не е обвързан от неговите указания относно продължителността на работното време и работното място. Той е обвързан само от указанията на поръчващия относно изработването на вещта.
По принцип изпълнителят изработва вещта по свое усмотрение, изпол­звайки своето ноу хау и на свой риск, т.е. на своя отговорност. Ако се създава нова вещ, материалът може да бъде предоставен от поръчващия или да бъде на изпълнителя. Във втория случай най-често се касае за така нар. договор за доставка, при който обаче изпълнителят има качеството на търговец поради характера на осъществяваната от него по занятие дейност.
2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ
Изпълнителят е длъжен да извърши определени действия, насочени към създаване или изменение на определена вещ. Вещта трябва да има уговорените качества и да няма недостатъци, които биха намалили стой­ността й или пригодността й за уговореното в договора или обикновеното предназначение.
Договорът за изработка предполага отношения на доверие между страните, както и лични качества, умения и знания на изпълнителя. Затова изпълнителят отговаря за вредите, ако не положи дължимата грижа съоб­разно конкретните обстоятелства, за да изпълни своето задължение. Изтък­натата специфика на правоотношението между поръчващия и изпълнителя обуславя по-нататък и задължението на изпълнителя да предупреди веднага поръчващия за това, че даденият му материал или проект са неподходящи за правилното изпълнение на работата, да иска извършване на нужните промени в проекта. Ако не направи това предупреждание, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди — чл. 260, ал. 2 ЗЗД.
С какви права разполага поръчващият при неизпълнението на задъл­жението на изпълнителя да извърши по надлежния начин поръчаната работа?
Първо, поръчващият не е длъжен да вземе вещта, ако тя има недоста­тъци и може да направи възражение за неизпълнен договор, когато изпъл­нителят предяви срещу него претенция за плащане на възнаграждение. Затова, ако в този случай той не приеме вещта, не изпада в забава.
Второ, поръчващият има право да иска от изпълнителя да отстрани недостатъците на вещта. В този случай изпълнителят вместо поправяне на вещта може да предложи друга, новосъздадена от него вещ.
Трето, той има право сам да отстрани недостатъците, както и да иска обезщетение за разходите
Четвърто, поръчващият може да отправи до изпълнителя предупреж­дение и да му даде допълнителен срок за отстраняване на недостатъците с предупреждение, че ще счита договорът за развален след изтичането на съответния срок.
Пето, поръчващият има право да иска намаляване на възнаграждени­ето.
Шесто, той може да иска замяна на вещта с недостатъци с друга, качествена вещ.
Със същите права поръчващият разполага не само ако изпълнената работа има недостатъци, но и ако изпълнителят се е отклонил от поръчката.
Ако отклонението или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчва­щият може да развали договора — чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че същественото отклонение от поръчката и съществените недостатъци на трудовия резултат са равнопоставени с пълното неизпълнение.
Правата, които поръчваодият има в случаите на неизпълнение на основното задължение на изпълнителя, обаче са ограничени от закона.
Първото ограничение, което законът предвижда, е че правата отпадат, ако при приемането на работата поръчващият не е направил възражения. Тогава действа необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3, че ако при приемането поръчващият не направи възражение за неправилно изпълнена работа, тя се счита за приета. Изключение правят случаите, при които се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновен начин на приемане или се появяват по-късно. Но и в тези случаи правата се преклудират, ако веднага след откриването на недостатъците или след тяхната поява поръчващият не направи съответните възражения.
Независимо че не е направил възражения, правата на поръчващия по чл. 265, ал. 1 ЗЗД не отпадат, ако изпълнителят е знаел за недостатъците. В този случай възражението за недостатъци се явява безпредметно.
Второто ограничение се отнася до правата на възложителя при лошо изпълнение на задължението на изпълнителя. Става дума за сроковете за упражняването на правата.Те се погасяват в 6-месечен срок, а при строител­ни работи — в пет годишен срок. Срокът е давностен, а не преклузивен. Според Кожухаров тези срокове могат да бъдат удължавани от страните по договора. Освен това краткият 6-месечен срок засяга само правата, с които поръчващият разполага при недостатъци на вещта или отклонение от поръчката, но не и останалите права — напр. правата, произтичащи от забавено изпълнение.
Посочените срокове са специални и дерогират общия пет годишен срок почл. 110, ал. 1 ЗЗД.
Дотук разгледаните правни последици се отнасят до лошото изпълнение.
При забавено изпълнение на задължението на изпълнителя, ако това се дължи на причини, за които той отговаря, задължението му не се погасява, т.е. той не се освобождава от него, а за поръчващия възниква правото да иска реално изпълнение и обезщетение на вредите от закъснението. Но поръчващият може и да развали договора, след като предупреди за това изпълнителя и му даде допълнителен срок за изпълнение. Поначало право­то на разваляне се упражнява след като не е изпълнено задължението на изпълнителя в определения в договора срок. Но по изключение поръчва­щият може да развали договори предсрочно, при условията на чл. 262, ал. 2 ЗЗД — ако е явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин.
Освен посочените в закона права, обаче, поръчващият разполага със същите права и в случаите, когато изпълнителят му дава определена гаранция, че вещта или работата ще имат определени качества или няма да имат определени недостатъци, т.е. ако е налице обещание за гаранция. Поръчващият тогава има същите права както при лошо, некачествено изпълнение. Той може да претендира и обезщетение на вредите по общите правила на договорната отговорност.
Поръчващият има право да проверява изпълнението на задълженията от изпълнителя по всяко време, стига да не му пречи — чл. 262, ал. 1 ЗЗД. Както посочих по-горе, това право е предпоставка за осъществяване на правото на предсрочно разваляне на договора по чл. 262, ал. 2 ЗЗД.
3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОРЪЧВАЩИЯ
Поръчващият е длъжен да заплати възнаграждение на изпълнителя. Това задължение възниква при получаването на вещта, ако не е уговорено друго, а ако приемането става на части и за всяка част е определено възнаграждение, плащането става на части.
Възнаграждението трябва да се уговори изрично в договора. Ако не е посочено, договорът е нищожен, защото по определение цената на изработ­ката е елемент от същественото, задължителното съдържание на договора. Последният винаги е възмезден. Договорът за изработка обаче е действи­телен, макар в него да не е фиксирана твърда цена за възложените работи, ако стойността им е посочена по прогнозни цени — р. 402/2000 по гр. д. 1307/ 1999-У г.о. ВКС - „Български законник", 2000, № 6, с. 58.
Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, то се установява при приемането на работата — чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Следователно, в този момент то става изискуемо, защото тогава е възможно да се определи окончателният му размер.
Ако през време на изпълнението на договора определената цена на материала или на работната сила бъде изменена, възнаграждението се изменя съответно. Това става както когато то е уговорено по единични цени, така и когато е било уговорено изцяло при сключването на договора — чл. 266, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи възнаграждението може да бъде увеличено или намалено, т.е. нормата е установена в интерес и на двете страни. Поради това смятам, че няма пречка тази норма да се дерогира от съглашение на страните, според което възнаграждението не се променя дори цените на материалите и работната сила да са се променили до изтичането на крайния срок на договора. Или пък страните могат да уговорят, че такава промяна на договора ще настъпи, ако изменението на цените надхвърля определен процент от първоначално определената цена или единичните цени.
За обезпечение на своето вземане от договора за изработка — за възнаграждение, обезщетение на вреди и разноски, изпълнителят има право на задържане върху резултата от извършената работа. Това право произти­ча от закона, ако предмет на договора за изработка е движима вещ. Тя е собственост на поръчващия, но изпълнителят има фактическата власт върху нея, т.е. тя се намира з негово държане — чл. 91, ал. 1 ЗЗД. В този случай по силата на правото на задържане той има възможност да се удовлетвори с предпочитание от стойността на задържаната вещ, ако върху нея бъде осъществено принудително изпълнение.
Задължение на поръчващия да приеме извършената работа — чл. 264, ал. ! ЗЗД. Законът установява изрично задължение за поръчващия да приеме извършената работа, а приемането не е само право. При приемането той е длъжен да прегледа работата и да направи възражения за допуснатите недостатъци или отклонения от поръчката, освен ако изпълнителят е знаел за тях. Следователно, законът го задължава да направи такива възражения, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появяват по-късно. Иначе, както вече посочих, се погасяват правата на поръчващия.
До приемането изпълнителят по принцип носи риска от изпълнението на работата. Това следва от чл. 267, ал. 1 ЗЗД — ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако обаче една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнагражде­ние.
Изключение от това правило е налице, ако изпълнението на работата стане невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на матери­ала или проекта, дадени от поръчващия. В този случай, за да се освободи от носенето на риска изпълнителят трябва своевременно да предупреди по­ръчващия — чл. 267, ал. 2 ЗЗД.
Какво означава приемане на извършената работа?
Според едно по-старо учение това е фактическото преминаване на резултата от работата от изпълнителя върху поръчващия.
По-новото учение включва в приемането не само фактическото преми­наване, но и изпробването, огледът на резултата от работата, както и волеизявлението на поръчващия, че счита работата за договорно съобраз­на, т.е. че признава извършената работа. Волеизявлението трябва да е несъмнено. Освен това в някои случаи отпада фактическото преминаване, т.е. предаване и приемане на резултата — напр. ако работата е извършена във или върху недвижим имот или в помещенията на поръчващия.
Предаване има и ако според уговорката между страните изпълнителят е предал извършената работа на спедитор, превозвач или поща — в случай че поръчващият и изпълнителят имат различно местонахождение.
При уговорка в договора за едновременно изпълнение на задълженията на двете страни и доколкото в договора за изработка страните не са предвидили съставянето на друг документ, удостоверяващ факта на прие­мането и предаването на вещта, то несъмнено тази роля играе фактурата, която трябва да се издаде в деня на експедицията и да се предаде на възложителя заедно със стоката — р. по В АД 36/2002 г. — „Пазар и право" 2003, № 5, с. 30-32.
Според р. № 1661/1999-У г.о. ВКС. - „Бюлетин на ВКС", 1999, № 9-10, с. 44-45, приемането на извършената работа обхваща два момента: Първо,фактическото получаване на изработеното и второ, признанието, че израбо­теното съответства на поръчаното. Според ВКС необходимо е изрично или мълчаливо волеизявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. От тук съдът стига до извода, че приемането е правно действие.
4. ПРОБЛЕМЪТ ЗА СЪДЕЙСТВИЕТО НА ПОРЪЧВАЩИЯ
В някои случаи извършването на работата не е възможно без съдействи­ето на поръчващия — напр. той трябва да предостави материала, проекта, да се яви на проба, да осигури свободни помещения, съоръжения и пр. Неосъществяването на тези действия води до забава на кредитора, защото тук не може да се говори за правно задължение и по-специално за някакво престационно задължение на поръчващия. Затова, ако кредиторът не даде необходимото съдействие на изпълнителя, настъпват последиците от заба­ва на кредитора, а не от неизпълнение на задължение. Но и в този случай изпълнителят може да иска обезщетение от поръчващия за вредите, причи­нени от забавата — напр. за загубено работно време, за извършване на допълнителни разноски. Освен това изпълнителят има право да се откаже от договора, след като даде на поръчващия подходящ срок за оказване на необходимото съдействие — арг, от чл. 260, ал. 1 ЗЗД.
5. ПРОБЛЕМЪТ С РИСКА ПРИ ПОГИВАНЕ ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ
НА МАТЕРИАЛА
Рискът от случайно погиване или негодност на материала се носи по принцип от неговия собственик. Това може да бъде поръчващият или изпълнителят. Изключение е налице, ако насрещната страна се намира в забава — тогава рискът преминава върху нея — чл. 263 ЗЗД. Следователно, ако поръчващият не приеме извършената работа и материалът, който е дал изпълнителят, погине или бъде повреден, поръчващият е длъжен да плати възнаграждение.
6. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ИЗРАБОТКА
Договорът за изработка не е договор с продължително изпълнение, но законът дава право на поръчващия да го прекрати едностранно в следните случаи:
А) Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или да я изпълни по уговорения или надлежен начин. Тогава поръчващият има право да развали едностранно договора — чл. 262, ал. 2 ззд.
Б) Ако има основателни причини поръчващият може едностранно да го прекрати, макар изпълнителят да е започнал изпълнението. В този случай поръчващият трябва да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата — чл. 268, ал. 1 ЗЗД.
Общото т. А и Б е, че договорът за изработка се прекратява едностранно и предсрочно от поръчващия.
Друг случай на предсрочно прекратяване е при смърт или неспособ­ност на изпълнителя да извърши работата. Тогава договорът се прекратява по право поради обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на изпълнителя. Изключение прави случаят, когато задължението на изпълнителя не е уговорено като шшКи регвопае и наследниците се съгласят да продължат изпълнението — чл. 269, ал. 1 ЗЗД. Тогава поръчва­щият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените матери­али съобразно уговореното възнаграждение.